Споделяне от Ева за книгата Джуан Фалун по повод 30-годишнината от издаването ѝ

Получих Джуан Фалун през лятото на 2014 г. Вече бях правила упражненията на практиката (Фалун Дафа), но все още не се осмелявах да посегна към основния текст към нея. Нямах конкретна причина, която ме възпираше, но усещах някаква дистанция между мен и Книгата. Бях я оставила на видно място и всеки път, когато минавах покрай нея я поглеждах с особено чувство на респект и усещане за недостижимост. Синята корица на книгата осветяваше помещението по магичен начин, а респекта, който създаваше у мен ме караше да отлагам срещата ни.

Случи се! Реших, че е крайно време да прочета и основния текст към практиката. Не беше лесно, Книгата изпитваше моето търпение. Тя ме допускаше бавно, постепенно, но сдържано, а аз започвах да си обяснявам какво и защо ме е държало толкова време на разстояние. Още след първия прочит осъзнах, че след прочитането на тази Книга нямам право да бъда старото ми аз. Уплаших се! Не знаех дали ще мога, как ще го постигна, но бях дълбоко убедена, че предишното ми аз е вече невъзможно. Разплаках се! Вълнувах се, много. Не знаех какво ме вълнува толкова силно, но знаех че на плещите ми стои огромна отговорност, с която трябваше да се справя.

Благодарих! Отново и отново. Първо на баща си, тъй като много от принципите, които откривах в Джуан Фалун той ми ги беше предал. След това на Вселената (аз от малка разговарям с нея), че ми дава възможност да се докосна до толкова чиста мъдрост. Знаещата ми страна усещаше, че съм получила учението на живота си, но на повърхността усещах повече отговорност и респект.

Ден след ден Джуан Фалун стана най-естественият спътник в моя живот. Сега не минава и ден без да се докосна до нея. Вече почти 11 години от първия ми досег до този толкова свят текст за мен, аз разбирам и съм безкрайно благодарна, че в тежкия път, който има да извърви един самоусъвършенстващ се не е сам. Чрез Джуан Фалун нашият милостив Майстор като истински баща държи моята ръка, за да ме преведе по пътя - пътя към дома!