Двадесет и шест битки: Състоянието на Фа-коригирането, видяно насън

(Minghui.org) (Бележка на редактора: Авторът се е самоусъвършенствал предимно сам и едва наскоро се присъединил към проект. Сцените, които се виждат в сънищата, често са свързани със самоусъвършенстването на даден човек и може да са свързани с други хора, но може и да не са. Публикуваме тази статия, за да улесним споделянето на опит в самоусъвършенстването. За да успеят в самоусъвършенстването, практикуващите трябва да приемат Фа за свой учител).

Искам да споделя с всички за един сън, който ярко се е запечатал в паметта ми. Знам, че сънищата в най-добрия случай са ненадеждни, а в най-лошия - снизходителни. Но този се откроява в съзнанието ми и сметнах, че си струва да го споделя, защото включваше пряк разговор с един бог за състоянието на Дафа практикуващите от тяхна гледна точка.

Малко предистория за мен и защо пиша това споделяне: Откакто започнах да се самоусъвършенствам преди повече от двадесет години като дете, мога да преброя на пръстите на едната си ръка колко пъти съм преживявал нещо.

Първият път беше в деня, в който реших да стана Дафа практикуващ. Същата вечер ми беше представена възможността или да бъда самоусъвършенстващ се, или да бъда обикновен човек. Това беше доста важно решение, което се постави пред едно деветгодишно дете.

Докато обмислях това решение, светът около мен сякаш внезапно замлъкна. Растенията, насекомите и природата навън сякаш вибрираха и очакваха решението ми. Аз обаче бях твърде уплашен, за да взема решение. Докато звукът на едно щурче не проряза тишината, като силно и методично ми чуруликаше думите „xiu lian“ (самоусъвършенствай се) отново и отново. Реших, че щом самата природа се опитва да ми каже какво да правя, вероятно трябва да я послушам.

След това вече се лутах в тъмното. Лишен съм от усещания към всичко, свързано със самоусъвършенстването. Не получавам сънища за самоусъвършенстване, не виждам нищо, не усещам нищо, не чувам нищо и не получавам намеци за нищо.

Ето защо през последните години, когато сънувах два пъти сънища, включващи разговори с боговете, знаех, че трябва да ги приема като силен знак.

Първи сън: Дядо ми почина

Първият сън беше, когато дядо ми почина. В съня си се криех зад стълбище и подслушвах разговор между един бог и дядо ми. Богът даваше на дядо ми два избора: Да живее още десет години, но да страда от болестта си, или да умре безболезнено и да се възползва от шанса си за прераждане. Това обаче щеше да нанесе съкрушителен удар на семейството и да ги остави с разбити сърца. Той избра да си отиде.

Ясно си спомням, че богът беше облечен в бяло и беше облян в златна светлина. Той се извисяваше над дядо ми и над стълбището, под което се криех. Излъчваше огромна енергия и напрежение. Ужасявах се, че ще ме открият да подслушвам разговор, в който не бях посветен. Но когато чух дядо ми да прави своя избор и видях как богът го води, не можах да се сдържа и изскочих иззад стълбището.

Ядосано обвиних дядо си, че е страхливец, който е избрал лесния начин да се измъкне. Крещях му да върне егоистичната си, малодушна същност обратно в човешкия свят и да изживее живота си по трудния начин, както всички останали.

Ужасявах се, че ще бъда наказан от бога за грубото прекъсване по начина, по който го направих. Вместо да се ядоса, той беше едновременно съпричастен и донякъде развеселен от моите лудории. След това бързо ме изхвърлиха от това пространство и се събудих.

Втори сън: Състоянието на Фа-коригирането

Вторият сън се отнася пряко до практикуващите в периода на Фа-коригирането, както споменах в началото.

Отново някак си подслушвах боговете, като се криех под огромна кръгла военна маса. Не можех да видя колко богове са се събрали наоколо, но чух, че всички те обсъждат текущите битки в една война, която се водеше. Стана ми любопитно и си проправих път изпод масата и се приближих до един бог, който държеше дълъг свитък.

Той разгърна свитъка и ми го показа. На свитъка имаше списък на битките, общо 26 на брой. До всяка битка имаше отметка (V) или знак Х, който показваше победа или загуба. Първите около десетина битки бяха отбелязани с отметка, което показваше, че Дафа практикуващите са постигнали решителни победи. С увеличаването на броя на битките обаче започнаха да се прокрадват и загуби. Той ми посочи да погледна битките с номера 21, 22 и 23. Всички те бяха отбелязани с Х. Дафа практикуващите бяха загубили последователно тези три битки.

Под тях предстои да се водят битки 24, 25 и 26. Независимо от победата или поражението в тези последни три битки, войната вече е спечелена, а Дафа практикуващите са победител. (Бележка на редактора: Макар че Дафа практикуващите със сигурност ще успеят, всеки Дафа практикуващ върви по свой собствен път; дали всеки практикуващ е извървял пътя си добре и е изпълнил обетите си, ще стане ясно за всички накрая).

Попитах какви са вероятностите да загубим оставащите битки. Той посочи, че това е неизвестно. В миналото те (боговете, събрани на тази маса) можели лесно да заложат на Дафа практикуващите. Но сега това не било ясно. Вероятността да загубят и трите оставащи битки била доста голяма.

Зачудих се защо. Той посочи, че това е така, защото армията била уморена. Чувствали, че вече са работили изключително упорито през първите години и войната вече е спечелена. Станали самодоволни и решили, че не искат повече да се бият усърдно. Искали да си отдъхнат. Чувствали, че последните няколко битки сякаш вече нямат значение.

Докато продължавах да се взирам в свитъка, който богът държеше, усещах как той се взира право в мен и безмълвно пита: Искаш ли да се биеш с цялото си сърце и сила в последните няколко битки? Или искаш да се успокоиш и да оставиш всичко да се развие, без да участваш?

В съня си не можех да реша. Сърцето ми се разкъсваше между това да изтърпя още три битки или да се успокоя и да чакам края.

Този последен сън се случи през 2023 г. Тогава не разбрах защо в списъка имаше 26 битки. Преди две седмици този сън изведнъж отново изникна в съзнанието ми. Стори ми се, че 26-те битки представляват 26 години на преследване.

Знам, че този сън не беше нормален. Беше твърде ярък и подробен. Ясно си спомням големината на масата, около която се бяха събрали боговете, как беше направена от дебело тежко дърво, как боговете бяха облечени в бели одежди и излъчваха огромна енергия и налягане в пространството около тях, как можеха да прочетат всяка моя мисъл, как богът, който ми показа свитъка, стоеше от лявата ми страна и как ръстът ми едва минаваше лактите му. Спомням си също как бях прекалено дързък и безочлив. Осмелих се да използвам ръката на бога, за да се подпирам по-високо, за да погледна свитъка.

Мисля, че този сън беше намек от боговете за това в какво състояние се намират Дафа практикуващите колективно. Ние сме в състояние на самодоволство.

При всички тези намеси и атаки срещу Дафа, които се случват в момента, ние трябва да направим избор: Дали да съживим ентусиазма, който имахме в началото, да спечелим тези последни битки и да спасим всички животи, които сме обещали да спасим? Или ще поемем по лесния път, ще седим и ще чакаме всичко да свърши?

Статиите, в които самоусъвършенстващите се споделят своите разбирания, обикновено отразяват индивидуалното възприятие в даден момент, основано на състоянието на самоусъвършенстване, и се предлагат в духа на взаимно подобряване.

Връзка към източника: en.minghui.org/