Поглед отблизо към репортажа на „Ню Йорк Таймс“ за Фалун Гонг

(Minghui.org) Защо „Ню Йорк Таймс“, „вестникът на рекордите“, многократно не съобщава за жестокостите срещу Фалун Гонг, а вместо това усилва пропагандата на Китайската комунистическа партия (ККП)?

Кампанията на ККП за унищожаване на духовната група Фалун Гонг (Фалун Дафа) е една от най-сериозните кризи в областта на човешките права, случващи се в Китай, засягаща милиони хора и струваща милиарди долари. Въпреки това за нея не се съобщава достатъчно, а жертвите ѝ са отхвърляни и очерняни. Информационният център на Фалун Дафа (Faluninfo.net) публикува изследване през март 2024 г. и посочва следните ключови констатации.

Колективен анализ на описанията, използвани в статиите на „Ню Йорк Таймс“ от 1999 до 2023 г. (Източник: Информационен център Фалун Дафа)

1. Широко разпространено невярно представяне

Отразяването на събитията в „Ню Йорк Таймс“ значително и безотговорно изопачава историята на Фалун Гонг, било то по отношение на естеството на практиката или обхвата на преследването. Липсата на репортаж или некоректният репортаж носи широкообхватни последици за хората в Китай и по света.

1. Чести неточности

Репортажите на „Ню Йорк Таймс“ за Фалун Гонг са изпълнени с фактически грешки. Те варират от относително безобидни твърдения до по-вредни етикети, които подхранват омраза към групата. Характеризирането на ученията и вярванията на Фалун Гонг (Истинност, Доброта, Търпение) от вестника е предимно неточно и негативно, и често следва терминологията на ККП. Образът на Фалун Гонг, който се появява от репортажите, е в противоречие с житейската реалност на практикуващите и оценките на експерти по китайска религия.

1. Следване на ККП

„Ню Йорк Таймс“ отдава предпочитание на китайски правителствени източници, когато отразява насилствената кампания, започната от режима през юли 1999 г., от самото му създаване. Вестникът повтаря и сякаш е интернализирал (процес на приемане на серия от норми, установени от хора или групи, които са влиятелни за индивида б.пр.) ключови аспекти от кампанията на режима. Това се повтаря дори когато твърденията противоречат на ранните репортажи на „Ню Йорк Таймс“ и на нововъзникващите проучвания на правозащитни организации.

1. Мълчание относно преследването на Фалун Гонг

През последните 20 години „Ню Йорк Таймс“ забележително мълчи за зверствата срещу практикуващи Фалун Гонг, включително насилственото отнемане на органи от затворници на съвестта. Невероятно е, че вестникът не публикува новини, фокусирани върху нарушенията на правата, пред които са изправени практикуващите Фалун Гонг в Китай от 2016 г. насам, дори когато тези нарушения продължават в голям мащаб. Вестникът пренебрегва важни доклади на правозащитни организации, Лондонския трибунал за Китай от 2019 г. за насилственото отнемане на органи, както и продължаващи нашумели индивидуални случаи на лишаване от свобода и смърт на практикуващи, докато са били в ареста. Поне един бивш журналист на „Таймс“ съобщава, че редакторите му са забранявали да разследва злоупотреби с трансплантация на органи срещу практикуващи Фалун Гонг и други затворници на съвестта.

1. Рязък контраст с конкурентите

Отразяването на кризата с човешките права на Фалун Гонг в началния ѝ етап от работата на „Ню Йорк Таймс“ се различава значително от това на други големи вестници. Докато „Ню Йорк Таймс“ изглежда зает с изопачаване на фактите за вярванията на Фалун Гонг и подобряване на връзките с китайското комунистическо ръководство, неговите конкуренти като „Уолстрийт Джърнъл“, „Вашингтон Поуст“ и други публикуват нови разследвания и награждавани журналистически материали за човешките жертви, които репресиите взимат, и за неточностите в пропагандата на режима срещу Фалун Гонг. Прескачайки напред към 2019 г., издания като „Гардиън“ и „Ройтерс“ съобщават за констатациите на Китайския трибунал, които „Ню Йорк Таймс“ пренебрегва.

1. Контраст в отразяването на уйгурите и тибетците

Мълчанието на „Ню Йорк Таймс“ по отношение на Фалун Гонг е още по-ярко в сравнение с отразяването на кризите с човешките права, пред които са изправени други религиозни и етнически групи в Китай, а именно уйгурите и тибетците, чието население е много по-малко от общността на Фалун Гонг в Китай. От 2009 г. насам вестникът е публикувал стотици статии, включително разследващи доклади и профили на отделни уйгурски и тибетски затворници, изразяващи съчувствие, както и десетки авторски статии от учени и членове на тези общности. За разлика от това, той публикува само седем истории за преследването на Фалун Гонг и нито една авторска статия от практикуващ Фалун Гонг.

1. Нарастващо изкривяване с течение на времето

През последните години отразяването на събитията в „Ню Йорк Таймс“ става още по-проблематично. Наред с пълното мълчание относно нарушенията на правата, пред които са изправени практикуващите Фалун Гонг, малкото статии, които публикува за Фалун Гонг, са открито враждебни, насочени към организации, основани от практикуващи. Тези негативни статии повтарят предишни неточности, включват нови и на практика обслужват целите на ККП да очерни Фалун Гонг и да затрудни критиците на партията.

1. Отнети животи и информационни пропуски

Въздействието на изопаченото отразяване на събитията от страна на вестника и безотговорното третиране на практикуващите Фалун Гонг като „недостойни жертви“ допринася за безнаказаността, на която се радват извършителите, и лишава жертвите им от жизненоважна международна подкрепа, което несъмнено довежда до по-големи страдания и загуба на човешки животи в цял континентален Китай. Като се има предвид силната връзка между кампанията на режима срещу Фалун Гонг и теми, които са от основно значение за ежедневието в Китай – интернет цензура, обществено наблюдение, принудителен труд и недостатъци във върховенството на закона – мълчанието на „Ню Йорк Таймс“ относно Фалун Гонг лишава политиците и бизнеса от критична информация за ориентиране в днешен Китай

1. Печеливши от изопачаванията на „Ню Йорк Таймс“

Китайският режим се възползва изключително много от отразяването във вестника, като печели подкрепа за програмата си за маргинализиране на Фалун Гонг и прикриване на репресиите срещу него, като същевременно осигурява доверие в антифалунгонистката пропаганда, както в страната, така и в света. Междувременно „ Ню Йорк Таймс“ избягва санкции от китайския режим (и може би дори спечели благосклонност), като възприема подход, в който не се намесва в отразяването на систематичната кампания на ККП за религиозно преследване на Фалун Гонг.

Бележка на репортера: „Не мога да не отбележа, че „Ню Йорк Таймс“, основан през 1851 г. от Хенри Дж. Реймънд и Джордж Джоунс, винаги е отразявал политически, социални и културни въпроси със сериозен стил и задълбочени репортажи. В продължение на десетилетия той си е изграждал добра репутация и някога е бил най-големият либерален вестник в САЩ, посветил се на това - да предоставя висококачествено новинарско съдържание на своите читатели. Този някога надежден вестник, изграден с поколения упорит труд, обаче, се срива през последните 26 години поради невярно отразяване, неверни репортажи и липса на информация за Фалун Гонг. Тези въпроси имат практическо и важно въздействие върху света и върху самия „Ню Йорк Таймс“. Каква е причината за това?”.

Връзка към източника: en.minghui.org/