Моето пътуване, съпътстващо турнето на Шен Юн във Франция

(Minghui.org) Имам щастието и честта да участвам във всяко турне на „Шен Юн“ във Франция от самото им начало.

Винаги съм била убедена, че проектите, в които участваме, според нашата мисия, са наистина живи и че всеки проект е истинско живо същество. Никога не се чувствам сама, защото общувам и съм свързана, често без думи, с божества и усещам присъствието на нашия Учител.

По време на тазгодишното турне имахме 88 представления в 12 града. Възникнаха много предизвикателства, които понякога преодолявах, а понякога не успявах. Имаше радости, но във всеки един момент имаше безкрайна благодарност към Учителя, праведните божества и артистите на „Шен Юн“.

Учителят и божествата са спасили десетки хиляди същества благодарение на „Шен Юн“ и ние успяхме да участваме в това.

За да представя последователно и полезно споделяне, ще се съсредоточа върху една или две теми.

Преодоляване на намесите от ККП

Ще започна с намесата на Китайската комунистическа партия (ККП) по време на турнето във връзка с подобряването на моето самоусъвършенстване.

Ежедневната работа по време на турнетата има вече много изисквания и е стресираща, защото винаги има много неща за планиране и предвиждане, както и неща за вършене на място. Психологическите атаки и заплахи на ККП бяха като бомби, които избягвахме във всеки град. Беше наистина паметно/ вълнуващо (предизвикателство), защото понякога бяхме почти до преживяването на истинска катастрофа.

Всички представления се проведоха и „Шен Юн“ изпълни възхитително мисията си да спасява съзнателни същества. В този процес успях да стана свидетел на величието на намесата на божествата и Учителя, а също така успях да се издигна и да се поправя.

Получихме заплахи и намеса от комунистическия режим на всички места, където „Шен Юн“ изнасяше представления тази година. В отговор Асоциацията Фалун Дафа пое инициативата да разясни истината на всички наши партньори на тези места.

В един град, само няколко дни преди първото представление, получихме бомбени заплахи във вътрешните пощенски кутии на продукцията, не директно в залата. Решихме да запазим заплахата в тайна, защото искахме да избегнем паника сред нашите партньори на това място. Помолихме всички да се съсредоточат върху изпращането на праведни мисли. Подадох жалба за терористични заплахи от китайския режим. След това бях призована от Дирекция за териториална сигурност (DST). Този отдел е отговорен за контраразузнаването, борбата с тероризма, борбата с чуждестранните заплахи и намеса и поддържането на френската сигурност.

Агентите на DST ме приеха студено. Бях доста изненадана, защото аз бях тази, която подаде сигнала, а първоначалните им въпроси бяха обидни. Попитаха ме за връзката ми с практикуващите Фалун Дафа: Каква е моята роля във Фалун Дафа, защо и как и т.н.

Почувствах се сякаш аз съм виновникът в техните очи, затова ги попитах сериозно: „Но какъв е вашият гестаповски номер? Шегувате ли се или какво? Аз съм тази, която подава жалбата, а сега бих искала да знам какво открихте след моето подаване и какво ще направите, за да ни защитите от злоупотребите и заплахите на режима на ККП на френска земя срещу асоциация, която продуцира представления във Франция?“.

Тонът и отношението на двамата агенти се промениха и те започнаха да заемат „моята страна“. Виждах, че са наясно с всичко, включително с насилственото отнемане на органи от ККП и всички подробности за методите на атака на ККП. Те дори ми разказаха за методи, с които не бях запозната. Докато говореха, си мислех: „Е, те отново играят роля и не мога да видя истинските им лица“. После си помислих: „Защо съм тук все пак? Те са човешки същества, които се нуждаят от спасение“.

Започнах да им обяснявам от сърце: „Познавате китайския режим. Всички знаем, че те не ценят живота на своите хора, нито на когото и да било друг. Тази част от историята, в която живеем, може би не е създадена, за да спрем режима, а просто за да се позиционираме между доброто и злото. Защото отвъд социалните ни маски и ролите ни, които ни доведоха дотук, във всички нас има нещо по-дълбоко, което ни призовава да направим по-решителен избор в душата и съвестта си, независимо от работата ни днес“.

„Всъщност, уравнението е много просто: от едната страна имате терористи от режима, които преследват хората заради техните убеждения, а от другата страна - хора, които следват тези убеждения: Истинност, Доброта и Търпение. Звучи пресилено, нали? Но няма нищо друго; затова си задайте въпроса дълбоко в себе си, по най-интимния начин и си отговорете: кое е правилно? Може би всичко това съществува, само за да можем да преоткрием съвестта си и произхода си, и след като всички се пробудят, това зло вече няма да има причина да съществува?“.

Докато говорех, видях, че мъжът има сълзи в очите си, а младата жена също беше развълнувана. Това продължи само няколко секунди. След това те просто ми благодариха и помолиха да поддържаме връзка. Когато си тръгвах, имах чувството, че докато говорех, те бяха заели позиция, докато преди това, въпреки че имаха цялата информация, не бяха заели позиция относно Дафа в сърцата си.

В друг град театърът получи бомбена заплаха точно преди публиката да влезе. Управителят нямаше друг избор, освен да изпрати екип за обезвреждане на бомби да разчисти района. Персоналът на театъра беше много спокоен и ни изведоха навън заедно с публиката, която вече чакаше на опашка, за да влезе.

В този момент разбрах, че трябва да ускорим работата на служителите от екипа за обезвреждане на място. Изпратихме силни праведни мисли с практикуващите, които бяха евакуирани от тази страна на залата. Приближих се възможно най-близо до вратите, отричайки от дълбините на съществото си тази намеса и решително отхвърляйки това споразумение. Вярвам, че никога не съм изпращала толкова силни праведни мисли; сълзи се стичаха безкрайно по бузите ми, но бях отпред, така че никой не можеше да види лицето ми.

Помолих за подкрепа Учителя и праведните божества и инстинктивно извиках към небето: „Към всички, които някога са носили моето име, ако днес можете да направите нещо: намесете се, моля ви!“. Чувствах, че на друго ниво се води битка и че всякаква намеса в полза на съществата, които трябва да бъдат спасени, е необходима, за да се спре тази намеса незабавно.

За кратък миг си помислих: „Бих дала всичко, за да спра тази намеса“. Тази, на пръв поглед незначителна, мисъл беше наистина грешна, защото веднага чух глас, който казваше: „Добре, а ти какво си готова да дадеш?“. Събрах се и премахнах тази тъмна енергия с думата „мие“ [елиминирам]. Изведнъж се видях в театъра и бях огромна; главата ми докосваше горната част на залата и имах глас, който резонираше и изпълваше целия театър.

Казах: „Аз съм ученичка на Учителя Ли Хонгджъ. Нареждам ви да ускорите и да надхвърлите времето и пространството. Ние не приемаме тази намеса". Имах усещането, че нещата се движат със сила и енергия, като бурно море. Известно време останах в тази много силна енергия, която ме заобикаляше, а също така беше и вътре в мен, сякаш всичките ми клетки имаха сила и необикновено единно, но независимо съзнание.

След известно време (вече изобщо не знаех колко е часът) някой от театъра дойде да отвори вратата за публиката и представлението можеше да започне само с 45 минути закъснение. Служителите на мястото ни казаха, че са били сигурни, че представлението ще бъде отменено, тъй като обикновено справянето с подобен вид инциденти отнема много повече време, тъй като има много дълъг протокол.

Всички знаехме, че битката на друго ниво е спечелена. Силните праведни мисли, изпратени от практикуващите в тези моменти, обединени и непоколебими, помогнаха да се промени ситуацията. Помислих си за думите на Учителя:

„Сил­ни са пра­вед­ни­те мис­ли на уче­ни­ци­те

Учи­те­лят има си­ла­та при­ли­ва да пре­о­бър­не“.

(„Връзката Учител-ученик“, Хонг Ин II)

Учителят също така ни учи,

„Ко­га­то в про­це­са на ут­вър­ж­да­ва­не на Фа, Дафа прак­ти­ку­ва­щи­те ра­бо­тят за­ед­но в син­х­рон като едно цяло, си­ла­та на Фа е ог­ром­на“ (Преподаване на Фа на Фестивала на фенерите, 2003 г.)

Това събитие ме накара да осъзная една лоша мисъл, която често ми идва: често си мисля, че бих направила всичко за Дафа. Бих могла да дам живота си. Винаги съм смятала, че тази мисъл е правилна, но разбирам, че от друго ниво тя може да представлява пропуск за старите сили, които могат да се възползват от този начин на мислене, за да ме повалят или да поставят пречки по пътя ми. Разбирам, че тази мисъл е свързана с моето его и силна воля, така че трябва да бъда по-малко огън и повече вода, за да мога да се приспособя със спокойна сила и мъдрост.

Цялата намеса на ККП ни позволи да разясним допълнително истината на съзнателните същества и позволи на хората да се определят позициите си по-ясно и честно.

В крайна сметка това помогна да се разкрие истинската ситуация пред всички полицейски участъци, префектури и служители, като ги предупредихме за терористичното поведение на китайския режим. Мнозина бяха наистина потресени от това, което им разказвах, и всеки път получавахме подкрепа от полицията или жандармерията на място.

Някои от нашите контакти в театрите дори не обявиха получените съобщения от ККП и веднага ги изхвърлиха в кошчето. Няколко дни преди първото представление директорка била посетена от китайския консул, който я помолил да не разрешава представянето на „Шен Юн“, но тя отказала, казвайки, че сме във Франция и че подобна подла дейност е незаконна във Франция. В същия ден тя побърза да ни изпрати договора за следващия сезон и се увери, че той е получен и подписан още същия ден.

Има много привързаности, които все още не съм отстранила напълно, но ще продължа да се опитвам да спазвам стандарта на прилежна практикуваща. Разбирам, че да вярваш в Учителя не е само да знаеш, че той е Господарят на вселената и на всички неща, и да го признаеш (защото дори демоните знаят това), но и да се съгласиш да следваш пътя, който той е планирал за нас във всеки един момент.

Дафа ми помага да подобря отношенията със семейството си

Родена съм в семейство с десет деца, в което само баща ми работеше извън дома като наемник. Той беше смел и имаше добри ценности. Сестрите ми ми разказаха, че когато съм се родила, майка ми много плакала. Била в траур, защото аз съм била седмата ѝ дъщеря, а тя се е опитвала да има момче. Имало и суеверие, че седмата дъщеря е лошо предзнаменование и че ще донесе нещастие в къщата. Баща ми утешавал майка ми, като ѝ казвал, че това е Божията воля, дори и да не знаем откъде ще дойде светлината.

Оттогава всичко, което се случваше вкъщи, беше по моя вина. В най-добрия случай ме пренебрегваха. По-късно баща ми започна да се интересува от мен, защото учех право. Отличих се в тази област, която много обичах, и бях щастлива, че баща ми проявява интерес към мен. Баща ми беше единственият човек, който беше мил с мен. Когато почина, сестрите ми отказаха да ме пуснат на погребението му. Казаха, че или аз, или сестра ми (тази, която ми беше най-близка) не трябва да ходим. Казах си, че аз ще мога да понеса това повече от нея, затова избрах да остана вкъщи. В този момент не обвинявах сестрите си за поведението им, но не разбирах защо са такива.

Напуснах дома на майка ми, когато бях на 21 години, и не се страхувах, защото знаех, че каквото и да срещна навън, то не може да бъде по-лошо от това, което вече бях преживяла. Това, което е много странно е, че когато някой ме видеше тогава, винаги бях изпълнена с радост и подкрепях приятелите си. Хората си мислеха, че произхождам от много сплотено, топло и грижовно семейство. След смъртта на баща ми напуснах семейството си и не исках да имам нищо общо с тях.

Научих Фа през 2002-2003 г. и разбрах кармичните връзки. Чувствах се освободена и щастлива. Възобнових контактите със семейството си и се извиних за напускането си. Обясних им, че практикувам Фалун Дафа и затова съм се върнала, защото трябва да поддържам добри отношения и връзка със семейството си.

Оттогава седем от моите братя и сестри и всички техни деца са идвали да гледат „Шен Юн“ няколко пъти, включително майка ми. Всички те разбраха ползите, които Дафа оказва върху моя характер. Семейната ми ситуация се промени много; цялото ми семейство ми вярва и подкрепя Фалун Дафа.

Правя всичко възможно да действам с максималната възможна доброта, а също и с праведност, от дълг към майка ми и семейството ми, защото мисля за представата, която ще имат за практикуващите Дафа като цяло. Много от тях казват, че практиката е наистина прекрасна и дори искат да започнат да практикуват. И все пак, въпреки тези положителни промени, чувствам, че все още тая негодувание и че действам само от чувство за дълг.

Често си спомням учението на Учителя:

„ Така че не­за­ви­си­мо дали не­ща­та, на ко­и­то се на­тък­ва­те, са доб­ри или лоши, до­ка­то се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те в Дафа всич­ки те със си­гур­ност са по­ло­жи­тел­ни. (Преподаване на конференцията в Сан Франциско, 2005 г. )

Израснала в доста сурова среда, осъзнавам, че понякога и аз самата изглеждам груба в общуването си. През изминалия сезон на „Шен Юн“ осъзнах, че ефикасността, увереността и силната воля са много добри качества, но открих, по-специално, благодарение на „Шен Юн“, силата на нежността и накрая, способността да приемаш собствената си уязвимост и да си готов да я покажеш. Това осъзнаване беше начин за мен да порасна и да се освободя от тежките щитове, които носех.

Сега си позволявам, в най-дълбоката си същност, да свидетелствам за своята уязвимост. Само защото има част от мен, която е уязвима, не означава, че няма и част от мен, която е силна. И именно чрез осъзнаването на моята уязвимост се отваря цяло измерение, връзка с част от мен, която не познавам толкова добре. С приключването на шоуто, почувствах, че съм се освободила от бронята на воѝна, който отива в битка. Бях се превърнала в същество, което прави нещата от любов и доброта, защото съм наистина чувствителна.

Все още имам проблеми с управлението на емоциите си, особено на гнева. Въпреки че повърхностно се контролирам малко повече, понякога усещам, че това ме заслепява. Знам, че все още имам много неща за пречистване и за отхвърляне.

Когато съм в конфликт или противоречие, се опитвам систематично да си напомням две много важни неща. Първото е да си повтарям няколко пъти: „Асимилирай се с Истинност-Доброта-Търпение“. А второто е да си казвам, че нямам врагове и че практикуващите са ученици на Учителя. За обикновените хора си напомням, че са имали смелостта от рая да дойдат тук и че човекът пред мен вече е преминал през няколко ада.

Благодаря Ви, Учителю, и благодаря на вас, мои приятели практикуващи. Горното е само свидетелство за процеса по моя път. Моля, уведомете ме, ако видите нещо, което не е наред.

Връзка към източника: en.minghui.org/