Три истории за това как хората в древността са развивали търпение

В книгата „Шуоуен Дзиедзъ“ йероглифът „忍“ (rěn, търпение) се обяснява като „能“ (néng, способност), което е свързано с „мечка“. Мечката от своя страна се описва като „същество с вътрешна сила“, което предполага мъдрост и способност. Благодарение на силата и мощта си, тя се превърна и в символ на изключителен талант.

Жълтият император, прародител на Хуася, носел титлата „“Юсион“ („на мечките“). В книгата „Класици на планините и моретата“ Ю Велики, когато контролирал водите, се превърнал в божествен мечок, за да отвори планините и да прореже пустошта – олицетворение на мъдростта, издръжливостта и упоритостта на мечката. Тези древни предания са обогатили нашето разбиране за дълбоките вътрешни значения и духа, съдържащи се в добродетелта „рен“ („търпение“ или „издръжливост“).

Су У пасе овце

Около 100 г. пр.н.е., когато Сюнну (или хунну е съюз от номадски племена, живеещи в северната част на Китай) са показали признаци на помирение с династията Хан, император У от Хан (156–87 г. пр.н.е.) изпратил Су У (140–60 г. пр.н.е.) с делегация от над 100 души на дипломатическа мисия при Сюнну в знак на уважение.

Точно когато групата се готвела да се върне в пределите на Хан, сред Сюнну възникнали вътрешни размирици. В следствие на което Су У и неговите хора били пленени. Те били накарани да се предадат и да служат на владетелите на Сюнну. Су У отказал да се подчини.

Първоначално Чаню (владетелят на Сюнну) изпратил един хански чиновник, който се съгласил, за да накара Су У да сътрудничи, предлагайки му пари и длъжности. Но Су У категорично отхвърлил предложението. Тогава Чаню наредил Су У да бъде затворен в мазето и да бъде лишен от храна и вода, надявайки се, че това мъчение ще го принуди да се предаде. Това се случило в началото на зимата, било мразовито и снежно. Су У страдал ужасно, но оцелял благодарение на снега и овчите кожи.

За да сломи волята му, Чаню го заточил в пустошта близо до Северно море (днешното езеро Байкал), където да пасе овцете. Той се подигравал на Су У с думите: „Ще се върнеш при императора на Хан едва когато овцете родят агнета!“. Су У бил заточен в пустошта сам, само с дървена пръчка – императорската пръчка за преброяване, която представлявала династията Хан. Не получавал храна и се хранел с диви растения, лед и всичко, което можел да намери. Когато времето ставало по-студено, той се сгушвал между овцете, за да се стопли.

Знаейки колко много страда Су У, Чаню изпратил друг послушен хански чиновник, за да го убеди да се предаде. Това обаче било чиста загуба на време. Су У казал на чиновника: „Отдавна съм готов да умра. Ако настояваш да се предам, нека приключим този разговор веднага и аз ще умра пред очите ти“. Когато чиновникът видял неговата непоколебима лоялност и искреност, въздъхнал и казал: „Той наистина е герой! Ние, които се опитахме да го убедим, станахме виновни за това ужасно престъпление“. Сълзи се търкулнали по бузите му, когато се сбогувал със Су У.

Ден след ден Су У пасял овцете с дървената пръчка, която му дал император У от династията Хан. С течение на времето всички малки флагчета паднали от пръчката. Минали деветнадесет години и косата и брадата на Су У побелели.

По случайност император У чул, че Су У все още е жив. Той успял да го намери и да го върне у дома. Когато Су У се завърнал в столицата Чан'ан, той все още държал износената пръчка, която получил преди толкова много години. Су У се превърнал в символ на лоялност, почтеност и постоянство, а историята му се предавала от поколение на поколение в Китай като „Су У пасе овце“.

„Остави слюнката да изсъхне на лицето ти“

По време на управлението на императрица У Зетян от династията Тан (624–705) Лоу Шъде (630–699) е бил канцлер, когато по-малкият му брат Лоу Съин е бил назначен за префект на префектура Дай.

Когато Лоу Съин се готвел да поеме новата си длъжност, Лоу Шъде попитал по-малкия си брат: „Аз съм канцлер, а ти сега си префект на префектура Дай. Тези високи постове със сигурност ще предизвикат завист. Как ще се защитиш?“ – „Отсега нататък, дори ако някой ми плюе в лицето, няма да отвръщам. Просто ще го избърша. Няма да ти дам повод за притеснение“, отвърнал Лоу Съин. „Е, точно това ме притеснява“, отбелязал Лоу Шъде. „Ако някой ти плюе в лицето, това означава, че е ядосан на теб. Ако го избършеш, показваш, че си нещастен от това, което ще ядоса още повече този човек. Просто трябва да го приемеш с усмивка и да оставиш плюнката да изсъхне на лицето ти“.

„Ето така се е появила поговорката „Остави слюнката да изсъхне на лицето ти“, която означава, че човек може да понася униженията мълчаливо и без желание за отмъщение.

Способен и скромен

Без Ди Рендзи (630–704) да знае за това, Лоу Шъде го препоръчал за поста на канцлер. Всъщност той неколкократно изместил Лоу Шъде и дори го преместил на пост извън столицата.

Когато императрица У Зетян забелязала това, попитала Ди Рендзи: „Лоу Шъде компетентен ли е?“ – „Като генерал той е бил предпазлив и усърден, но не знам дали е компетентен“, отговорил Ди Рендзи. „Има ли добри познания за човешката природа?“, попитала императрицата. „Работил съм с него, но никога не съм чувал да има добри познания за човешката природа“, отвърнал Ди Рендзи. „Ами, аз те назначих за канцлер, защото Лоу Шъде те препоръча, така че той трябва да има добри познания за човешката природа“, заключила императрица У Зетян и показала на Ди Рендзи препоръчителното писмо на Лоу Шъде.

Ди Рендзи се засрамил толкова много, че въздъхнал и казал: „Лорд Лоу е толкова добродетелен. Не знаех колко великодушен е към мен. Толкова съм по-нисш от него!“.

Eпилог

Лао Дзъ (571–470 г. пр. Хр.) пише в „Дао Дъ Дзин“: „Който се придържа към постоянната добродетел, се връща към чистотата на новорождението“ и „Който е непогрешим в постоянната добродетел, се връща към безграничната празнота“.

Мъдрите хора действат според твърди морални истини и не се поддават на изкушенията и заблудите на властта, славата или богатството. Те са искрени по природа и не следват тълпата, нито се подмазват на властимащите, така че не правят грешки в поведението си като обикновените хора.

Въпреки изключителните трудности, Су У проявил изключителна упоритост, останал верен на мисията си и никога не се поколебал, следвайки принципа „да се придържаш към постоянната добродетел“.

Лоу Шъде, канцлер и известен генерал от династията Тан, проявявал изключителна щедрост и великодушие. Той препоръчвал добродетелни и способни хора, без да очаква нищо в замяна, в съответствие с принципа „Непоколебим в постоянната добродетел“. И Су У, и Лоу Шъде били считани от по-късните поколения за примери за великодушие и търпение в личностното си развитие.

Въпреки че и двамата били подложени на тежки изпитания, те останали верни на своите принципи и се превърнали в примери за добродетелност.

Връзка към източника: de.minghui.org/