Трябва да се освободим от представата, че „елитът е труден за спасяване“

Аз съм преподавател в университет. Известната научна ръководителка на докторанти и изследователка г-жа Тан почина през юли 2023 г. Постиженията ѝ бяха изключителни в нейната област и тя донесе много почести на университета. Нейната смърт беше шок и натъжи академичната общност. След като обмислих това, съжалих, че не бях направил повече, за да ѝ разясня истината.

Само година по-рано, когато продължаваха да се появяват новини за смъртта на изтъкнати учени, професори и ректори на университети, осъзнах, че елитите, които подкрепяха Китайската комунистическа партия (ККП), бяха в голяма опасност. Веднага щом чух, че Китайският народен университет е публикувал 20 некролога за един месец, в ума ми се появи мисълта: „Тан е в опасност“. Реших да я посетя и да ѝ разкажа за преследването на Фалун Гонг.

Една неделя през 2022 г. посетих дома на г-жа Тан. Тя и съпругът ѝ ме посрещнаха топло. Изглеждаше много развълнувана и ми показа някои от публикациите си в рецензирани международни списания. Дори ми изсвири една известна пиеса за пиано. Започнахме да говорим за Фалун Дафа и разбрах, че те нямат проблем да приемат фактите. Когато обаче споменах за напускането на ККП, съпругът ѝ извика: „Не, ние абсолютно няма да напуснем ККП!“. Тя каза: „Защо не поговорим за това друг път“. След това те отказаха да чуят какво имам да кажа. Разбрах, че ККП е удостоила г-жа Тан с толкова много почести, че тя отказваше да се разграничи от партията.

Когато чух за смъртта на г-жа Тан, съжалих, че не я посетих у дома или в офиса ѝ, за да ѝ обясня отново истината, дори след като Учителят публикува „Как се е появил човешкият род“ и „Защо Създателят се стреми да спаси всички животи“. Разбрах, че моето схващане, че „елитите са трудни за спасяване“, ме е спирало.

Изгонен два пъти от най-добрия ми приятел

Смъртта на г-жа Тан ми припомни нещо, което се случи преди повече от 10 години. Бо и аз се запознахме в колежа. След като се дипломирахме, ни назначиха на преподавателски позиции в същия университет и оттогава сме колеги. Десетки години бяхме най-добри приятели и споделяхме всичко. След като започна преследването на Фалун Дафа, Бо се притесняваше за безопасността ми.

Един ден през 2007 г. посетих дома на Бо с надеждата, че той и съпругата му ще напуснат ККП, след като им обясня фактите за Фалун Гонг. За моя изненада, веднага щом споменах Фалун Гонг, Бо каза „Спри!“ и вдигна ръка, за да прекъсне разговора. Когато опитах да продължа, лицето му се помрачи и той каза: „Ако настояваш да говориш за Фалун Гонг, ще трябва да те помоля да си тръгнеш“, което ме шокира и ме постави в неудобно положение.

Грубостта на Бо ме изненада, но не го винях. Разбирах, че не му е било лесно да стигне дотам, където е. Той се държеше дискретно заради бедното си семейство. В крайна сметка обаче, стана професор и водещ учен, защото беше умен и трудолюбив. Дори получаваше допълнително възнаграждение от държавата. Никога не е бил член на ККП. В резултат на това училището се опитваше да го наеме, като му даде престижни титли като представител на Народния конгрес и член на Политическата консултативна конференция на града. Бо ясно знаеше, че ККП го използва, за да подобри имиджа на партията, а той използваше титлите, за да защити кариерата си. Страхуваше се да не загуби тези титли.

Осем години по-късно, през 2015 г., посетих Бо. Той изглеждаше щастлив да ме види, но веднага щом седнах, каза: „Добре дошъл, братко. Но ако отново се заговори за Фалун Гонг, ще трябва да бъда груб отново“. Когато опитах да засегна темата, той ми нареди да си тръгна.

Това, че два пъти ми беше казано да си тръгна, ми напомни, че трябва да подобря своя шиншин, но все пак ме натъжи, че най-добрият ми приятел не се поколеба да нарани чувствата ми, за да защити своите интереси. Представата, че „елитите са трудни за спасяване“, се формира в съзнанието ми, след като Бо и Тан отхвърлиха опитите ми да противодействам на клеветническата пропаганда срещу Фалун Гонг.

Представата, която ме спираше да спасявам хора

След смъртта на г-жа Тан прегледах списъка с колеги, с които бях разговарял през последните 12 години. Сред тези, които напуснаха ККП, не много бяха изявени в професиите си. Очевидно бях избрал да разговарям с тези, за които смятах, че ще се съгласят с мен, и избягвах „изявените елити“, за които смятах, че няма да се съгласят. Аз ли решавах кого да спася? Освен това често се притеснявах, че някои хора може да бъдат груби и да откажат да напуснат ККП. Това мислене, което се отклоняваше от Фа, ми пречеше да спасявам хората ефективно.

„Ко­га­то не ус­пя­ва­те да вър­ви­те по пра­вил­ния път, една от при­чи­ни­те за това е кар­мич­на. Сред тези при­чи­ни са неп­ри­ят­нос­ти­те, ко­и­то съп­ро­вож­дат едно съ­щес­т­во на за­ден план; ми­на­ли ус­лу­ги, нап­ра­ве­ни за дру­ги­те, или неща за уреж­да­не; ста­ри обе­ща­ния; всич­ки раз­лич­ни връз­ки, ко­и­то ня­кой може да има с едно съ­щес­т­во и т. н. Дру­га при­чи­на са при­вър­за­нос­ти­те, ко­и­то ид­ват от чо­веш­ко­то мис­ле­не. Осо­бе­но за­бе­ле­жи­ми са въз­п­ри­я­ти­я­та, ко­и­то чо­век фор­ми­ра, или съз­да­ва­ни­те от него мис­лов­ни на­ви­ци, по­ра­ди ко­и­то за чо­век ста­ва мно­го труд­но да раз­бе­ре, ко­га­то не­съз­на­тел­но дейс­т­ва чо­веш­ко­то мис­ле­не“. – Преподаване на Фа на двадесетата годишнина, Ли Хонгджъ, 13 май 2012 г.

Думите на Учителя Ли ми напомниха, че представата „елитът е труден за спасяване“ ми пречеше да спася някои хора. Но от коя привързаност произлизаше тази представа?

Плаках всеки път, когато гледах филма „Някога сме били божествени“ (Once We Were Divine). Когато се сравних с героя Сонг, който също е преподавател в университет, видях много привързаности, които не бях допускал да видя. На среща на випуска Сонг без угризения заяви, че преследването на Фалун Гонг е грешка на правителството, и откровено призна, че е бил отстранен от поста си, защото практикува Фалун Гонг. Бях поразен от неговата смелост и праведно мислене. Осъзнах, че не съм се освободил от привързаностите си към слава, суетата (желанието да запазя репутацията си) и страха. Всички тези привързаности произтичаха от моята егоистичност.

Сонг каза веднъж: „Те избират дали искат да слушат, аз решавам дали искам да говоря. Хората имат право да знаят и така могат да разграничат доброто от лошото“. Думите му ме трогнаха. „Елитите“ имат право да знаят и да избират добро бъдеще. Ако не им кажа това, което трябва да знаят, те няма да знаят какво да изберат. Казах си да се отърва от представата, че „елитите са трудни за спасяване“. Трябва да разяснявам истината със състрадание и да нямам предразсъдъци. Учителят казва: „Самоусъвършенстването зависи от собствените усилия, докато преобразуването на гонг се извършва от учителя“ – Джуан Фалун, Лекция Първа.

Оттогава често си напомням: „Те избират, дали ще слушат, аз решавам, дали искам да говоря“.

Хора от висшето общество научават за преследването

От октомври 2023 г., когато разговарях с колегите си за Фалун Гонг, се стараех да посещавам хора от елита, които преди това умишлено избягвах. Използвах смъртта на г-жа Тан, за да повдигна темата. Реакциите им ми показаха, че хората от елита не са трудни за спасяване, след като съм се освободил от предразсъдъците си. Всъщност, Бо ме послуша този път и напусна ККП.

Вие правите добро дело

Един ден посетих дома на професор Чен. Г-н Чен беше декан в моя университет. Той и съпругата му ме посрещнаха топло. Когато заговорихме за г-жа Тан, Чен каза: „Познавах я добре. Тя правеше твърде много за ККП и физическото изтощение доведе до смъртта ѝ“. Разказах му какво се случи, когато посетих г-жа Тан преди година. Споделих с него подробности за преследването и му обясних защо трябва да напусне ККП, както са направили над 400 милиона други китайци. В крайна сметка г-н Чен и съпругата му напуснаха ККП. Те харесаха амулета, който им дадох, и прочетоха думите от двете му страни.

Преди да си тръгна, г-н Чен каза с вълнение: „Преди си мислех, че практикуващите Фалун Гонг призовават за справедливост заради свои собствени цели, когато раздават листовки или правят телефонни обаждания. Сега знам, че те помагат на другите. Вие правите добро дело“.

ККП разчита на данъкоплатците, за да оцелее

Помогнах на г-н Дон, директор на изследователски институт, да напусне ККП. Когато си тръгвах от дома му, той каза: „Има един въпрос, който ме притеснява. Знам, че ККП е корумпирана и трябва да бъде ликвидирана, но кой ще плаща заплатите ни, ако тя наистина бъде елиминирана?“.

Усмихнах се и го попитах: „Виждал ли си някога служители на ККП да обработват земя или да управляват фабрика и да създават дори и стотинка приходи?“. Той отговори, че не е. Казах му: „Парите в тази страна идват от данъците, които плащаме, а ККП не е допринесла с нищо за заплатите ни. Как ликвидирането на ККП би променило нещо?“.

Чен се замисли и се разсмя: „А нашите данъци дори плащат на служителите на ККП и ги поддържат живи. Защо никога не съм мислил по този начин? Явно остарявам“.

Краят на ККП е божия воля

Г-н Йи беше известен с отличната си калиграфия. Ние се разбирахме добре: аз му помагах много, а той ме уважаваше. След като започна преследването, той престана да ми говори и ме игнорираше, когато ме виждаше. Нашите приятели го наричаха неблагодарен сноб. Аз също смятах, че поведението му е прекалено.

Преди няколко години г-н Йи започна да ми изпраща някои от калиграфските си творби, които според слуховете струваха много. Аз все още таях малко обида и не мислех да му разяснявам истината. Преди шест месеца срещнах г-н Йи на входа на една сграда, докато отивах да посетя един професор. Той ме покани в дома си в същата сграда и аз му казах, че ще го посетя, след като свърша с някои ангажименти на друг етаж.

След като слязох, се колебаех дали да посетя Йи или не. Притеснявах се, че ще ме докладва на полицията, след като му говоря за Фалун Дафа. В крайна сметка отидох в дома му, знаейки, че трябва да му помогна. Той и съпругата му ме посрещнаха и ми сервираха чай и плодове.

Не губих време и бързо заговорих за преследването. Тогава Йи заклейми Дзян Дзъмин, използвайки думи като „предател“, „разпуснат“ и „корумпиран“. Първоначално помислих, че просто се съгласява с мен. После разбрах, че наистина е ядосан. „Дзян никога не е направил нищо добро“, каза г-н Йи. „Виж как е съсипал страната. Не мога да повярвам, че му организираха грандиозно погребение и го изобразяваха като военен герой. Колко абсурдно, той никога не е воювал в нито една война!“.

След като му показах снимка на камъка, на който бяха издълбани китайските йероглифи „Смърт на ККП“, той ги прочете на глас и каза: „Точно така, това е Божията воля!“. Помогнах на него и съпругата му да напуснат ККП. Той повървя с мен известно време, за да ме изпрати, когато напуснах дома му.

Знаех, че Учителят беше подредил тази на пръв поглед случайна среща, за да помогна на двойката да напусне ККП. Фактът, че нещата се развиха толкова гладко, ми помогна да се отърва от неприязънта си към него и от страховете си. Вече не бях травмиран от начина, по който се беше отнасял с мен в миналото.

Що за човек потиска Истинност-Доброта-Търпение?

Г-н Фанг беше човекът, когото смятах за най-способния и изтъкнат лидер в университета. Винаги съм го уважавал. Преди пет години разговарях с него за преследването и му показах видеоклип за скалата, на която бяха издълбани китайските йероглифи „Смърт на ККП“. Той се съгласи с това, което казах, и заяви, че има високо мнение за Фалун Гонг. Когато обаче обсъдихме напускането на ККП, той каза: „Ще си помисля“. Разбрах, че има притеснения заради положението си.

По-рано тази година го посетих отново. Обсъдихме девиза на училището, който той беше предложил преди години, и аз казах: „Винаги съм имал високо мнение за този девиз на училището. Знаете ли защо? Защото той съответства на принципите Истинност, Доброта и Търпение“.

Г-н Фанг изглеждаше доста развълнуван и каза: „Няма нищо лошо в Истинност, Доброта и Търпение. Къде се позиционира човек, след като избере да потиска такива принципи?“.

Бях впечатлен от неговата точна и задълбочена гледна точка: „Кога започнахте да мислите по този начин?“ Той каза, че от 1999 г. „Смятах, че ККП е сгрешила, като е започнала преследването; това беше абсурдно. Просто не можех да го кажа открито“. Аз се усмихнах: „Сега разбирам защо и Вие, и съпругата Ви сте толкова здрави, въпреки че сте на почти 90 години. Божественото ви пази, защото сте застанали на страната на праведното в битката между доброто и злото“. Усмивките на лицата им засияха.

Бързо смених темата и му казах, че 25-те години преследване не са унищожили Фалун Дафа – преследването вместо това е подкопало ККП. „Над 400 милиона души са напуснали ККП. Може би мога да помогна на двама ви да направите същото“, предложих. „Да, разбира се. Много ви благодаря“, каза той, с ръце, събрани пред гърдите си.

По мое мнение, Фанг е най-умният представител на елита в моето училище.

Връзка към източника: en.minghui.org/