Съвременните американски социалисти са подобни на младите хора от Янан през 30-те години

(Minghui.org) През юли, по време на предварителните избори за кмет на Ню Йорк, социалист-антисемит стана официален кандидат от Демократическата партия. Това не само разтревожи консерваторите, но и изненада много демократи. Някои от тях се колебаеха дали да подкрепят този кандидат, доколко неговите възгледи са твърде близки до социалистическите.

Съгласно статията „Народна република Холивуд“ в Wall Street Journal: „Участието на младите хора в първичните избори за кмет на Ню Йорк значително се е увеличило, а проучванията показват, че 4 от 5 млади хора са гласували за „демократичния социалист“. Същото направили и почти половината от жените. Изглежда, че никой от тях никога не е отварял книга по история“.

Данните показват, че почти две трети от американците на възраст до 30 години се отнасят положително към социализма. Много от техните възгледи за комунизма са формирани под влиянието на холивудските филми, включително класическите. В тези филми капитализмът често се асоциира с егоизъм, алчност или жестокост, а комунизмът се изобразява като прекрасна мечта.

Същата илюзия възникнала, когато комунизмът бил представен за първи път в Китай. След Октомврийската революция в Русия през 1917 г. някои млади китайски учени инициирали движението „Нова култура“. Използвайки науката и демокрацията, те създали списания, вестници и организации, за да се противопоставят на конфуцианството. До някаква степен това прилича на сегашното прогресивно движение в Съединените щати. Атаката срещу конфуцианството по същество не се отличавала от движението „култура на отмяната“, което ние наблюдаваме сега.

В периода от 1937 до 1939 г., след началото на китайско-японската война, много млади китайци се отправили към Янан, в който по това време е щабквартира на Китайската комунистическа партия (ККП). Но те не подозирали какво ги очаква занапред.

Петър Владимиров, бивш кореспондент на Телеграфната агенция на Съветския съюз (ТАСС) от 1938 до 1945 г., също е бил служител по връзките на Комунистическия интернационал с ККП в Янан. Неговите наблюдения и мнения са записани в книгите „Специалната зона Китай 1942–1945“ и „Дневниците на Владимиров“, публикувани през 1973 г.

В своите книги Владимир описва движението „Янанска реформа“ от 1942–1945 г., вътрешната чистка на ККП, по време на която хората са били докарвани до лудост или убивани. Комунистическата партия не само е отглеждала и продавала опиум с цел печалба, но и е поддържала тайни контакти с японския щаб по време на войната.

Владимиров също така описва младите хора, избягали в Янан: „Аз смятам, че болшинството от тези млади хора са напуснали специалната зона (Янан) до 1940 г... В разгара на антияпонското движение те пристигнали в Янан, движени от романтични фантазии и моментни пориви.

Техните познания за китайската история и революционното движение били или много неясни, или отсъствали напълно.

Те също не знаели почти нищо за Съветския съюз. Те мислели, че в Съветския съюз хората ядат безплатно, могат да учат в университета колкото искат и не били длъжни да работят. Много млади китайци и китайки искали да отидат в Съветския съюз, за да учат там десет или дори повече години.

Те притежавали малки познания, особено в областта на политиката и икономиката, но обичали да говорят за всичко и се надявали някой ден да заемат важни постове... Кадрите на партията, преминали обучение в специален административен район (Янан), имали много ниско ниво на базови знания. Някои студенти дори не умеели да определят времето, а в уменията им по аритметика оставало много да се желае. Болшинството от бъдещите партийни работници нямали практически опит, професионални познания и изоставали много във всички аспекти.

Днес видях подобни възгледи у някои млади хора на Запад. Някои са привлечени от перспективата за субсидирано или безплатно образование, здравеопазване и други услуги, но те пропускат факта, че в крайна сметка разходите трябва да се поемат от данъкоплатците. Принудителният егалитаризъм може да донесе ползи на определени групи от населението в краткосрочна перспектива, но с течение на времето той възпрепятства творчеството и производителността. Освен това, когато за насилственото въвеждане на такъв егалитаризъм се създава централизирана власт, новата група на елита неизбежно поема руля на управлението на страната. Точно това се случило в съвременния комунистически Китай и Северна Корея, където проблемът с неравенството не само останал нерешен, но и се влошил. Насред това, такива тоталитарни системи на управление водят до неизразими страдания на гражданите, лишени от най-основните права.

„Деветте коментара за комунистическата партия“, публикувани през 2004 г., хвърлят светлина върху това как комунистическата партия на Китай е използвала понятието „равенство за всички“, за да заблуди хората, особено младото поколение, и да ги принуди да следват нейната идеология, като същевременно разрушава традиционните ценности на трудолюбието, отговорността и други достойнства на човечеството. Например, преди да дойде на власт, ККП обещавала земя на селяните и имущество на работниците. Но след като комунистическата партия насилствено отнемала това имущество от земевладелците и предприемачите и го преразпределяла, в рамките на няколко години тя го върнала под свой контрол. В съвременен Китай земята принадлежи на ККП, а не на селяните. Фактически, дори ако някой притежава недвижима собственост, като къща или апартамент, той или тя все пак не притежава земята, върху която е построена тази недвижима собственост. Тоест, реалността на социализма и комунизма напълно се отличава от обещанията, с които се привличат хората към тези идеологии.

Съгласно „Деветте коментара“, ККП е наследила девет характеристики от комунизма, една от които – измамата. От една страна, комунистическата партия изопачава историята и заставя хората да забравят своята история, в това число божествено вдъхновената култура на Китай. От друга страна, ККП постоянно подава на западната общественост украсена, фалшифицирана информация чрез TikTok и други канали. Някои западни хора, въведени в заблуждение за степента на „свобода“ в Китай, не знаят, че Google, YouTube и Facebook са забранени там. WeChat и TikTok, напротив, са подложени на жестока цензура, и гласовете на дисидентите там не се чуват. TikTok също активно промотира комунистическата идеология във фина форма с помощта на сложни алгоритми.

Разпадът на Съветския съюз и крахът на Източния блок показаха, че комунизмът е претърпял неуспех. Нарушенията на човешките права, които все още се наблюдават в Китай, и големият брой хора, избягали от Китай, както богати, така и бедни, още по-ясно показват, че комунизмът – това не е прекрасна мечта, а кошмар.

Връзка към източника: ru.minghui.org/