Търсене на справедливост за моя съпруг, лишен от свобода, и разясняване на истината за преследването (Част 1)

(Minghui.org) На 78 години съм и започнах да практикувам Фалун Дафа през 1997 г. По повод 22-рата Китайска Фахуей (Конференция) на Минхуей бих искала да споделя последните си преживявания, докато търсех справедливост за съпруга си и използвах закона, за да разясня истината за преследването. Помолих други практикуващи да ми помогнат да опиша преживяното, което аз разказвах устно.

Започнах да практикувам Фалун Дафа след като видях промяната в съпруга си

Двама практикуващи от работното ми място ми предложиха да практикувам Фалун Дафа. Казаха ми, че практиката има изключителни здравословни ползи и ми дадоха няколко книги, включително „Фалун Гонг“ и „Джуан Фалун“. Почувствах, че Фалун Дафа е добро след като прочетох книгите и гледах три от записаните лекции на Учителя. Не успях да довърша лекциите, защото трябваше да замина в командировка. След като се върнах, не продължих да практикувам — бях заета с работа и под влиянието на атеизма нямах понятие за култивация, Буди или богове, затова не практикувах истински Дафа.

Помолих съпруга си да опита да практикува, но той не прояви интерес. Беше зает да играе маджонг, да танцува и да излиза с приятели. Преместихме се през 1997 г. и не познавахме никого в новия квартал. Съпругът ми нямаше приятели там и си стоеше вкъщи. От скука забеляза книгата „Джуан Фалун“ и започна да я чете. Книгата му се стори изключителна и той призна, че никога преди не е чел книга като тази. Прочете я внимателно, от началото до края.

Три дни по-късно той почувства Фалун да се върти по часовниковата стрелка и обратно в корема му, точно както е описано в „Джуан Фалун“. Той знаеше, че Учителят му е дал Фалун, защото го усещаше реално.

Съпругът ми не излезе четири дни и прочете тихо цялата книга. Оттогава беше убеден в принципите, изложени в нея и осъзна, че това е добродетелно учение, което истински води човека по правилния път.
Семейството на съпруга ми вярва в Буди. Може би това му беше повлияло и затова той много усърдно практикуваше Фалун Дафа. Промените в него бяха значителни. Три дни след като прочете „Джуан Фалун“, той спря да пуши и характерът му се подобри. Само тази малка промяна впечатли нашите приятели и роднини, защото всички знаеха, че той би заменил живота си за цигара, а когато избухнеше, беше страшно.

През 1986 г. той често имаше болки в стомаха и му поставиха диагноза дуоденална язва (която се образува в дванадесетопръстника, б.пр.). Подложи се на операция, при която му премахнаха четири пети от стомаха. Лекарят непрекъснато му казваше да спре да пуши, иначе тялото му ще рухне. Той се съгласяваше, но не спираше да пуши. Но след като започна да практикува Фалун Дафа, спря цигарите за три дни. Спря и да се ядосва, когато го критикувах. Здравето му се подобряваше с всеки изминал ден.

Бях дълбоко вдъхновена от огромната промяна в съпруга ми за толкова кратко време и започнах истински да вървя по пътя на самоусъвършенстването според изискванията на Учителя. Съпругът ми и аз практикуваме вече над две десетилетия и не сме похарчили и стотинка за лекарства. Винаги сме били в добро здраве.

Млад мъж осъзнава, че Фалун Дафа е добро

След началото на преследването през 1999 г. често излизах да раздавам материали за разясняване на истината.

Веднъж млада практикуваща и аз излязохме да раздаваме флаери по улицата и тръгнахме по различни пътища. Младата практикуваща дойде при мен и каза, че някой ме следи и дори е звъннал по телефона. Казах ѝ бързо да се качи на автобуса. Случи се така, че имаше автобус и тя се качи.

Аз тръгнах в противоположната посока. Младият мъж, който беше звънял по телефона, тръгна след мен. Казах му: „Момче, не върши лоши неща“. Той не каза нищо и продължи да ме следва. След като вървях дълго време, видях, че все още е зад мен. Казах: „Запомни, добрият човек ще получава благословии през целия си живот. Този, който защитава практикуващите Фалун Дафа, ще бъде благословен и ще има добро бъдеще“. Той не каза нито дума.

Видях приближаващ автобус и исках да се кача. Той изведнъж извика: „Тя е практикуваща Фалун Дафа!“. Обърнах се, свалих си шапката и казах: „И какво от това, че практикувам Фалун Дафа? На 70 години съм, здравето ми се подобри благодарение на практиката. Какво лошо има?“. Автобусът спря и аз се качих.
В този момент младежът вдигна ръка и извика: „Добрият човек ще живее спокоен живот!“. Усмихнах се и му помахах: „Наистина, добрият човек ще бъде в безопасност през целия си живот!“.

Оказа се, че мъжът мразел Фалун Дафа заради лъжите, разпространявани от Китайската комунистическа партия (ККП). Този ден неговата знаеща страна послуша един практикуващ. Беше чудесно.

Съпругът ми беше преследван

Съпругът ми и аз не се отказахме от вярата си, след като ККП започна преследването на Фалун Дафа. Продължихме да вършим добре трите неща. Съпругът ми беше задържан в арести, изпратен в трудови лагери и принуден да напусне дома си, за да избегне преследване. Той беше измъчван физически и психически и преживя много трудности. И аз бях задържана.

Съпругът ми беше арестуван отново през първата половина на 2019 г. Нашите лични вещи, включително книгите на Дафа и оборудването за изготвяне на материали и флаери, бяха конфискувани. По-късно го изправиха пред съд. С помощта на други практикуващи подадох заявление да го защитавам като член на семейството. Но тъй като не знаех какво да правя и не бях подготвена, в съда само заявих, че съпругът ми е невинен. Не знаех какво друго да кажа, за да го защитя.

На делото адвокатът помоли съдията да представи доказателства. Съдията извади сувенири с думите „Истинност, Доброта, Търпение“. Адвокатът попита как такъв красиво изработен предмет, насърчаващ традиционни добродетели, може да бъде доказателство за престъпление? Въпреки това прокурорът и съдията настояваха, че съпругът ми е подкопал прилагането на закона, като е изработвал големи количества такива сувенири. След делото аз подадох документи, които доказваха по закон, че Фалун Дафа (Фалун Гонг) винаги е била законна практика в Китай.

Съпругът ми беше несправедливо осъден на над осем години затвор и глоба след първото дело. Той помолил да ми предадат, че е решил да не обжалва присъдата, защото според него обжалването няма да промени нищо.

Практикуващите бързо се консултираха с правния форум и след обсъждания аз реших да подам жалба. Практикуващите подготвиха документите за обжалването за кратко време. Съпругът ми разбра за намерението ми и попълни документите в срок.

След като съпругът ми успешно обжалва, той подаде заявление, с което поиска аз да го защитавам като член на семейството на делото по обжалване на първоначалното съдебно решение. След това изпратих по пощата до съда различни правни документи, придружени от писма, в които призовавах хората да не се включват в преследването на практикуващите.

Аз срещнах два пъти съдията, който отговаряше за обжалването и разговаряхме много пъти по телефона. След като подадох жалбата, съдията стана по-доброжелателен и спря да ме прекъсва, когато разяснявах истината.

С подкрепата на практикуващите от Правния форум и местните практикуващи, аз поех по пътя на активното използване на закона, за да се противопоставя на преследването и да спася съпруга си.

Изпращане на правни документи до различни институции

Казаха ми да изпратя документи до 40 или 50 институции. Аз се поколебах и избрах да ги изпратя само до местата, които смятах за свързани с отмяната на делото. По-късно практикуващите непрекъснато ме питаха до колко институции съм изпратила писма и аз признах, че съм изпратила само няколко. Уплаших се, след като видях по телевизията случай, в който адвокат беше тежко осъден, след като семейството му го беше съдило.

След няколко обсъждания с практикуващи промених моята представа и станах по-смела. По-късно успях да изпратя писма до всички институции, посочени в жалбата.

Спомням си, че веднъж подготвихме десетина документа, общо почти 200 страници, за да разясним истината пред съдебната система. Изпратихме 40 или 50 комплекта от тези документи. В крайна сметка началникът на местното бюро по правосъдие беше преместен на място, известно публично като изгнаническо. Това бюро беше на последно място в проучването за удовлетвореност на местното правителство. Аз станах известна в системата.

Изпращах правните документи открито чрез пощенската система. Но един ден, когато отидох да пратя писма отново, служителите в пощата ми казаха, че не е позволено да ги изпращам. Казах: „Можете ли да ми покажете документ, в който е описано какво не мога да изпращам?“. Той каза: „Ако съдържат материали за Фалун Гонг, тогава не можете да ги изпращате“.

Казах: „Покажете ми правната разпоредба. Ние сме малтретирани, защото практикуваме Фалун Гонг. Ако не пиша за Фалун Гонг, за какво да пиша? Вие отнемате правото ми на кореспонденция, което е против закона. Къде е вашият началник? Моля, извикайте го“. След като направиха няколко телефонни обаждания, ми позволиха да изпратя документите. Оттогава, всеки път когато отивах в пощата, служителите се обаждаха на началника си. Всеки път ми позволяваха да изпращам документите.

По-късно отидох в друга поща. Служителите там бяха приятелски настроени. Мениджърът каза, че правните документи се пишат от адвокати и мога спокойно да ги изпращам, стига да няма революционни лозунги. Една служителка беше много услужлива и често ми помагаше да записвам изпратените документи. Трябваше само да плащам пощенските разходи. Знаех, че Учителят ми помага.

Докато продължавах да използвам различни законови начини, за да спася съпруга си и да разясня истината, косата ми скоро побеля напълно и отслабнах много. На няколко пъти се чувствах изморена и казвах на практикуващите, че искам да се откажа. Но след като разговаряхме, обикновено започвах да гледам на нещата от гледната точка на Фа и премислях всичко още същия ден. Така никога не спрях и ходих на много места, изпращайки правни документи, жалби, апелации и др. Също така често изпращах писма, призоваващи хората да не участват в преследването на практикуващи.

Веднъж намерих в кошницата на велосипеда си флаер, който представляваше писмо до Комитета по политически и правни въпроси. Помислих, че е добре написано, и се развълнувах. Веднага си помислих за Комитета по политически и правни въпроси в моята провинция. Ако знаеха тези факти за Фалун Гонг, колко прекрасно би било. Не само че биха спрели да вършат зло, но и биха защитавали практикуващите в провинцията. С тази мисъл написах писмо до провинциалния Комитет по политически и правни въпроси от мое име. Няколко дни по-късно полицията дойде при мен.

Вашата жалба е добре написана

Един ден бях привикана в полицейското управление. Попитаха ме дали съм изпратила писмо до Комитета по политически и правни въпроси. Аз попитах какво лошо има в това да се напише писмо. Полицаят попита: „Защо изпращате толкова много писма до различни институции?“. Отговорих: „Съпругът ми е несправедливо осъден, искам всички да знаят това и да видят кой е прав, и се надявам всички да ни помогнат“.

Точно тогава дъщеря ми се обади и ме помоли да се прибера за обяд. Заместник-началникът каза: „Защо не се приберете първо, а по-късно ще ви разпечатам нещо. Моля, върнете се да го вземете“. На следващата сутрин се върнах. Те затвориха пердетата и стаята стана тъмна. Помолиха ме да подпиша документ. Понеже бяха учтиви, а и зрението ми не беше добро, подписах, без да го прочета, и взех копие за вкъщи.

Вкъщи разбрах, че това е решение за административно наказание. Причината за наказанието беше, че съм разпространявала материали за Фалун Гонг до различни държавни институции по пощата. В документа пишеше, че такива материали насърчават Фалун Гонг, оклеветяват правната система и пречат на административната и съдебната работа. Решено беше седемдневното административно задържане да не се прилага, но ми беше наложена глоба от 300 юана (71,13 лева), която трябваше да платя в рамките на няколко дни, иначе глобата щеше да се увеличи.

Знаех, че са ме измамили. По-късно полицейското управление каза, че действали по заповед от по-висока инстанция. Тогава написах писмо до районната администрация с искане да отменят административното наказание и подадох заявление за административно преразглеждане. Също така обявих подписа си за невалиден. Полицейското управление не ме накара да платя глобата от 300 юана (71,13 лева) и аз не я платих.

В заявлението си за административно преразглеждане написах: „Изпратих документ, предназначен да се използва в съда за защита на съпруга ми, до съответните държавни институции. Не е ли абсурдно, че твърдите, че това пречи на административната и съдебната дейност?“.

Районната администрация, като законно определен орган за преразглеждане, не изпълни законовите си задължения и не отговори в 60-дневния срок за административно преразглеждане. В рамките на 15 дни след изтичането на този срок подадох административно дело директно в Градския междинен народен съд.

Млада служителка от центъра за обслужване на граждани в Градския междинен съд разглежда жалбата ми дълго време, преди да отиде при своя началник. След известно време началникът ѝ излезе и попита кой е написал жалбата. Каза, че е написана добре, но че трябва да отида в Полицейското управление, за да реша въпроса.

Разкриване на подробности за преследването на съпруга ми пред обществеността

След ареста на съпруга ми, практикуващи написаха статии, разкриващи преследването, събраха ги и ги изпратиха до уебсайта Minghui.org. Аз тръгнах да разпространявам тези материали. Тъй като статиите разказваха за реални случаи и хора от района, хората искаха да ги прочетат веднага щом видеха заглавието.

Носех две торби с листовки, които да раздавам. Когато срещах млади хора, им казвах: „Позволете ми да ви дам тази листовка. Представете си, че сте съдии и вижте как бихте решили делото“. Те я приемаха с удоволствие.

Веднъж видях кола, паркирана край пътя, с мъж вътре. Казах: „Позволете ми да ви дам една листовка“. Той каза: „Аз съм от Полицейското управление“. Отговорих: „И какво от това? Нали и вие сте човек? Нямам лоши намерения, просто искам да видите кой е прав и кой — не“. Той я прие.

След като съпругът ми реши да обжалва, подготвихме защитна декларация. След това започнах да я раздавам. Тя беше написана с помощта на експерти от Правния форум и местни практикуващи. Материалът ясно обясняваше, че практикуването на Фалун Дафа е законно и че преследването му е престъпление. Тези, които го четяха, разбираха истината. Така, докато масово изпращах документи, лично раздавах материали и на хората по улиците.

Разясняване на истината на различни държавни институции

В миналото разяснявах истината лице в лице и се чувствах прекрасно, когато се прибирах вкъщи, след като помогнех на хора да напуснат ККП. След ареста на съпруга ми почувствах, че трябва да разясня истината на хората в полицейското управление, прокуратурата и съда. Макар и чувството за удовлетворение да беше различно, ако тези хора научат истината и спрат да участват в преследването, това също е значимо.

Един ден практикуващ ми каза, че е бил докладван, докато раздавал листовки близо до полицейско управление. Същата вечер, когато разговарял с началника на полицейското управление, той усетил, че началникът вече знае истината. Попитал го дали преди е говорил с практикуващ. Той казал „да“. Когато го попитал от кого е чул истината, началникът казал: „От Джоу“ (псевдоним). Джоу е моят съпруг. Всъщност и аз им бях разяснявала фактите преди и бях подавала документи, включително защитната декларация на съпруга ми в съда. След това началникът казал на практикуващия: „Можеш да си вървиш, но не ходи пак на онова място да раздаваш листовки, там има камери“.

След като чух обратната връзка от този практикуващ, имах повече увереност. Това показваше, че усилията ми не са били напразни. Началникът на полицейското управление знаеше истината и не преследваше практикуващи.

По мои наблюдения повечето служители в полицейското управление, прокуратурата и съда бяха чували само лъжи и изпълняваха неправомерни заповеди от по-високо ниво. Много малко от тях бяха чували истината директно от практикуващи — особено служителите в затворническата администрация на провинциално ниво, в бюрата по правосъдие и чиновниците в провинциалните управления, които още повече трябва да чуят истината. Ако успеем да им разясним фактите, може би няма да напуснат ККП, но ще различат доброто от злото в сърцата си — и това ще доведе до промяна.

Освен това, тези висши служители обикновено изпълняват така наречените „задачи“ от по-високо ниво. Те разговарят само с хора от близкото си обкръжение и рядко имат контакт с обикновени граждани. Обикновено нямаме причина да ги потърсим, но сега това беше възможност да се приближим до тях и да им разясним истината.

Това ми даде смелост да пътувам до провинциални градове на стотици километри, за да се срещна с чиновници от различни ведомства и да им разясня фактите за Фалун Дафа чрез случая на съпруга ми. Пътувах с влак до отдалечени затвори, за да се срещам с началниците им и да поискам освобождаването му, а в моя град обикалях с велосипед и автобус до различни държавни институции, за да им кажа, че съпругът ми е несправедливо осъден.

Някои от тях не го казват на глас, но в сърцата си се възхищават на нас практикуващите. Понякога подготвях много бележки със съдържание от уебсайта Minghui и ги раздавах. Те се усмихваха, кимаха и вземаха бележките.

Отидох в управлението на затворите. В началото служителите ми създаваха трудности и бяха много груби. Аз търпеливо им обяснявах и те станаха по-малко груби. Когато отидох при началника на съдебното бюро, споменах за преследването, което съпругът ми преживя в затвора. Един млад мъж каза: „Той е престъпник и следва да бъде третиран като такъв“. Аз казах: „Кой е извършил престъпление? Няма закон, който да доказва, че Фалун Гонг е незаконен. Можете ли да ми покажете правна основа? Ние, практикуващите, сме неправилно съдени“. Мъжът млъкна.

Отидох в съда, след като Бюрото за социално осигуряване поиска съпругът ми да върне отпуснатата му пенсия. Казах на съдията, че това са наши пари и трябва да ни бъдат дадена. Какво право имат да ни карат да ги връщаме? Както в банката — парите, които депозираме, са наши, кой би казал, че са на банката? Пенсията, дадена от Бюрото за социално осигуряване, представлява средства, натрупани от труда ни през целия живот и се изплаща след пенсиониране. Докато човек е жив, пенсията трябва да продължи да се изплаща, а вие искате да върнем парите. Това е против закона.

Съдията каза: „Това е свързано с Бюрото за социално осигуряване. Не трябва да идвате при мен“. Аз казах: „При кого трябва да отида? Вие лично отидохте в затвора и обявихте решението пред съпруга ми, че пенсията му ще бъде спряна и че трябва да върне получените пари. Това му причини огромно психическо напрежение и влоши здравето му. Какво правите!? Дойдох днес при вас, за да ви кажа, че това, което сте направили, е незаконно“.

Видях един млад мъж до съдията и му казах: „Младежо, ти си още млад, трябва да знаеш кое е добро и кое е лошо, а ти искаш добро бъдеще. Ако продължаваш да вървиш с тях и да вършиш лоши неща, това ще бъде краят. Трябва да знаеш за какво е съдът“. Мъжът се усмихна и наведе глава. В крайна сметка аз не върнах пенсията на съпруга ми и те не я поискаха отново.

Отидох да видя ръководителя на Междинния народен съд относно иска ми срещу съдията от първия процес на съпруга ми. Ръководителят не беше там, но аз останах и го изчаках. Разясних истината на няколко млади служители. Един от тях каза: „Лельо, недей да говориш така. Скоро и ние ще започнем да практикуваме Фалун Гонг. Виж, началникът ни идва!“. Те веднага спряха да говорят с мен.

Попитах началника им: „Защо не приемате делото ми? На какво основание?“. Той каза: „Наскоро излезе документ, който гласи, че не можем да приемаме случаи, свързани с Фалун Гонг“. Аз използвах момента и казах: „Покажете ми документа, не мога просто да повярвам на думите ви, трябва да ми го покажете“. Той не отговори и влезе в стаята. Не излезе повече.

Съдебен иск срещу Градското бюро за обществена сигурност и Общината

В първата половина на 2021 г. подадох заявление до градското Бюро за обществена сигурност с искане държавна информация да бъде оповестена публично. Помолих правителството да разкрие цялата информация за периода, през който съпругът ми беше задържан в ареста. В отговора си бюрото заяви, че това не попада в категорията държавна информация и отказа искането. След това подадох заявление за административно преразглеждане до общината. Общината потвърди първоначалното решение. След това подадох административен иск, тъй като ответници са Бюрото за обществена сигурност и общината. Съдът отказа да приеме делото, твърдейки, че е просрочено. Отидох в пощата, за да взема копие от статуса на доставка на документите. След много усилия най-накрая получих призовка от съда и в края на 2021 г. се проведе заседание в градския съд.

В деня на делото се облякох професионално, защото това представяше образа на практикуващите. Свекърва ми дойде с мен, помагаше ми да държа чаша и материали и действаше като мой помощник. Седна до мен. Тъй като ние бяхме ищците, местата ни бяха по-високо от тези на ответниците, което беше чудесно усещане. Макар че делото беше публично, в залата за публика нямаше никой.

По-късно научих, че около десетина практикуващи от окръга са отишли в съда, за да изпращат праведни мисли.

На мястото на ответниците срещу нас седяха представител на кмета, двама полицаи от Бюрото за обществена сигурност и двама адвокати, представляващи правителството и бюрото — общо петима души.

В началото на делото се случи забавен инцидент. Полицейският служител, представляващ Бюрото за обществена сигурност, стана и започна да говори, претендирайки, че е ищецът. Съдията веднага го спря. Той му каза: „Вие сте ответник,“ и го помоли да седне и да остави ищеца да говори първи. Служителят, който беше свикнал да бъде ищец, се стъписа и седна мрачно. Виждайки това, моите праведни мисли станаха по-силни.

Не се страхувах въпреки че срещу мен бяха петима души, защото практикуващи от Форума за правосъдие бяха подготвили материали за мен, обяснили процедурата и ми казаха какво да кажа, на какъв етап и как да се справя със специални обстоятелства. Те бяха написали всичко вместо мен и аз практически само трябваше да го прочета.

Цялото дело продължи по-малко от час. Говорих красноречиво, а ответниците изглеждаха сковани пред лицето на моите силни аргументи. Макар че ние сме жертви на това политическо преследване, никога не признахме обвиненията, които ККП ни наложи. Затова никога не се чувствахме по-низши от никого. Мога да стоя като ищец и да бъда уважавана. Свекърва ми ми каза след делото: „Това, което каза, беше прекрасно“.

След това поисках копие от видеото и аудио записа на заседанието, но съдът беше напрегнат и даде всякакви оправдания, за да откаже искането ми. Никога не ми ги предоставиха.

Не наех адвокат за делото, защото имах подкрепата на практикуващи и Форума за правосъдие. Не смятах за необходимо да харча пари за адвокат. Вместо това използвах парите, за да изпратя повече правни документи.

Мислех си, че тъй като ККП използва закона, за да ни преследва, трябва да използваме закона, за да се противопоставим на преследването и да разкрием истината. Иначе кой би знаел, че действията им са против закона? Ако не ги съдеха за нарушаване на закона, щяхме ли да имаме възможността да стоим на мястото на ищеца и да разкрием истината? Независимо от резултатите, в момента Бюрото за обществена сигурност и градското правителство бяха ответници. Макар че съдът в крайна сметка не защити справедливостта и запази първоначалното решение, използвах този инцидент, за да накарам държавните служители, адвокатите, съдията и др. да чуят речта ми и разкрих истината като ищец.

(Следва продължение, избрани публикация за 22-рата Китайска Фа Конференция на Minghui.org)

Връзка към източника: en.minghui.org/