В женския затвор № 2, на провинция Ляонин, издевателстват над практикуващите и другите затворници

(Minghui.org) Практикуваща Фалун Гонг на име Мей (псевдоним) наскоро разказа за това, което е преживяла и видяла в женския затвор № 2 на провинция Ляонин. Неизвестно е, дали се намира все още там към момента на публикуване на тази статия.

Според Мей, затворническите власти обещават на затворничките-престъпнички да съкратят сроковете на наказанията им, за да ги подбудят да измъчват практикуващите. И двете групи затворници са принуждавани с непосилен труд да печелят пари за затвора, като администрацията на затвора изобщо не се интересувала от тяхното благополучие.

Затворническите власти се хвалели с това, че превъзпитават и преобразуват затворниците по цивилизован начин, но много от затворничките-престъпнички казвали, че колкото повече затвора ги „превъзпитавал”, толкова по-лоши ставали. Причината се заключавала в това, че интензивната, тежка работа и суровите условия на живот често ги карали да губят самообладание и да изливат своето недоволството върху другите.

Издевателства над практикуващите

След постъпването в затвора, практикуващите Фалун Гонг се намирали под денонощно наблюдение от страна на затворничките-престъпнички. Затворничките заставяли практикуващите Фалун Гонг да стоят на крака повече от десет часа на ден и изисквали от тях да пишат заявления за отричане от Фалун Гонг. Ако практикуващите откажели да се подчинят, затворниците ги биели и оскърбявали, както и ги подлагали на други видове насилие, включително лишаване от сън, забрана за ползване на тоалетната и съкращаване до минимум на времето за миене и пране на дрехи. На тях също не им се разрешавало да купуват предмети от първа необходимост и да приемат телефонни обаждания от членове на своите семейства.

На една практикуваща не се разрешавало да носи топли дрехи през зимата, защото тя твърдо се придържала към своята вяра. Затворниците също така поливали с вода спалното й бельо.

Всички затворници, както практикуващи, така и непрактикуващи, са принуждавани да извършват тежка работа

Мей разказва, че всички практикуващи Фалун Гонг, заедно с затворничките-престъпнички, впоследствие са били принуждавани да извършват тежка работа. Ръководството на затвора получило договор за шиене на дрехи за компанията Li-Ning Limited (производител на спортни дрехи), по който затворниците трябвало да произвеждат повече от 400 блузи и 700-800 панталона всеки ден. На затвора плащали повече от 20 юана (2,42 евро) за блуза и 10 юана (1,2 евро) за панталон.

За да изпълни своите договорни задължения, администрацията на затвора принуждавала затворниците – практикуващи Фалун Гонг и непрактикуващите – да работят повече от десет часа на ден. Според Мей, само на нейния етаж работели повече от 180 души. Те трябвало да стават в 5 часа сутринта и да се мият и мият зъбите си поред. В 6 часа сутринта отивали в работилницата за закуска, която се състояла от яйце, една лъжица оризова каша и малко парче кекс.

Работният ден официално започвал около 6:50 сутринта и завършвал около 7:30 вечерта. Към 8 часа вечерта на всички се разрешавало да се върнат в килиите си. Тези, които работили лошо, наказвали, включително като ги карали да стоят или да седят клекнали в килиите, не им разрешавали да си мият зъбите и да купуват предмети от първа необходимост.

Охранителите отделяли за лична хигиена само час и половина в края на деня (от 8 часа до 9:30 вечерта). На етажа на Мей се намирали над 180 души и на всеки давали само пет минути, за да си измие главата, да се изкъпе и да изпере дрехите си. В единствената тоалетна имало десет кабинки. Охранителите не позволявали на затворниците да ходят до тоалетна. На много от тях им било трудно да се сдържат, защото през деня в работилницата също им забранявали да ползват тоалетната, тъй като почивката за посещение на тоалетната била само десет минути, а тоалетната трябвало да се ползва поред от повече от 50 души във всяка група.

Лятото било особено тежко. Температурата в работилницата често се покачвала над 40 °C и в нея било като в сауна. При повечето жени от жегата се получавали обриви по цялото тяло. Някои имали алергия към плата, използван за шиене на дрехите; други се разболявали от настинка и им се покачвала температурата, но все пак трябвало да отиват работа, защото иначе ги наказвали. Бригадирката (затворничка, назначена да контролира производството на дрехи) постоянно порицавала хората. На бригадата се определяла дневна норма, която тя трябвало да изпълни. За неизпълнение на нормата бригадирката се наказвала, а за преизпълнение – я поощрявали.

При една от затворничките, непрактикуваща, възникнал сърдечен удар и спешно я откарали в болница. След няколко дни я изписали и тя отново била длъжна да шие дрехи. Друга претърпяла операция и на нея също било заповядано да се заеме с тежка работа, въпреки че все още не била оздравяла. При трета затворничка имало некроза на главата на бедрената кост, но по-малко от три месеца след операцията я заставили отново да работи. Тя плачела от болка. Няколко други затворнички били приковани към инвалидни колички, но въпреки това били длъжни да шият дрехи. Бригадирката им крещяла: „Нашето подразделение не поддържа безделниците!“.

Много от затворниците-непрактикуващи, мечтаели за тези дни, когато се провеждали прокурорски проверки, защото тогава охранителите не ги заставяли да работят извънредно и в неделя. Една затворничка планирала да подаде жалба до инспектора, но я затворили в изолационна килия.

Всеки път, когато затворничката трябвало да влезе в кабинета на старшия охранител, била длъжна да застане на едно коляно пред вратата и, извиквайки: „Докладвам!“, да чака отговор. Ако старшият охранител не отговарял: „Влез“, тя не можела да влезе или да се изправи.

Връзка към източника: ru.minghui.org/