Възход и упадък на образованието в Китай

(Minghui.org) Според „Шоушън Дзиедзъ“*, речник от китайската династия Хан, образованието означава „да научиш човек да бъде добър“.

Един от последователите на Конфуций — Сюндзъ* — допълва: „[Чрез ученето] човек може да натрупа доброта и да развие добродетел, като естествено придобива мъдрост по пътя, за да стане мъдрец“.

Произход на образованието

През дългата история на Китай, учѝлищата са имали различни наименования в различни периоди. По време на династия Ся се наричали „сяо“, при династия Шан — „сю“, а при династия Джоу — „сян“. По време на династията Хан вече били създадени както държавни (на национално, провинциално, окръжно и местно ниво), така и частни училища. Тази система се запазила във времето, а след династия Сун частните учѝлища станали особено популярни и се превърнали в основната форма на образование за широката общественост.

Конфуций, често смятан за един от най-великите педагози, според преданията, е имал над 3000 ученици. Той вярвал, че „всеки може да бъде обучаван“, но това не означавало, че всички трябвало да бъдат обучавани по един и същ начин. Ето един пример.

Неговият ученик Дзилу попитал: „Трябва ли да действам веднага, щом чуя нещо?“.

„След като баща ти и по-големият ти брат са още живи, как можеш да действаш веднага, щом чуеш нещо?“ — отвърнал Конфуций.

По-късно друг ученик, Жан Ю, задал същия въпрос: „Трябва ли да действам веднага, щом чуя нещо?“.

„Да, човек трябва да действа, когато чуе нещо“, отговорил Конфуций.

Друг ученик, Гунси Хуа, се объркал и се зачудил защо двама ученици получили различни отговори на един и същ въпрос. Затова попитал Конфуций. Конфуций обяснил: „Жан Ю е нерешителен и трябваше да го насърча; Дзилу е твърде напорист и трябваше да го забавя“.

Ученето не е пасивен процес. Конфуций е казал: „Ученето без размисъл ще доведе до объркване; размисълът без учене ще доведе до опасност“.

Ученето не е ограничено до определени обстоятелства. Конфуций обяснил: „Когато трима души вървят заедно, със сигурност мога да науча нещо от всеки един от тях. Ще следвам техните силни страни и ще се уча от недостатъците им“.

Знанието не е всичко. Древният мъдрец Сократ, живял в епоха, близка до тази на Конфуций, казвал, че добродетелта е също толкова, а може би, по-важна. „Добрият човек не бива да изчислява шансовете си да живее или да умре. Той трябва да се запита само дали постъпва правилно или неправилно — дали вътрешната му същност е добра или зла“, казал той.

„Защото моята цел е да ви убедя всички — млади и стари — да не мислите за живота си или за имуществото си, а преди всичко да се грижите за вътрешната си същност“, продължил той. „Казвам ви, че богатството не прави човека добър отвътре, а че от вътрешната доброта произтичат богатството и всяко друго благо за човека“, е казал той.

Образованието в очите на императорите

Значението на образованието е било силно подчертавано през цялата история. Император Тайдзун, от династия Тан, наредил да бъдат преработени и разпространени Петте конфуциански класики сред народа, за да се поправят грешки, допуснати в миналото.

Той, също така, написал поредица от статии, известни като „Ди Фан“ (Модел за император), предназначени за неговите деца, в които са разглеждани широк кръг теми. „Владетел в просперираща епоха обръща внимание на пестеливостта. Въпреки богатството и властта, той си остава скромен; въпреки мъдростта и талантите си, той остава смирен. Той не е надменен заради високото си положение и не се хвали заради висшата си добродетел“, написал императорът.

У Дзин, историк от династията Тан, събрал думите на император Тайдзун, както и диалозите му с други служители, и съставил „Джънгуан джъняо“* (Политическите принципи от управлението Джънгуан). „Думите на благородния човек имат тежест — те не са незначителни. Дори обикновен човек може да бъде опозорен, ако каже нещо неподходящо и някой го запише. Ако владетел каже нещо неправилно, как може вредата да се сравнява с тази на обикновен човек? Аз често си напомням това“, написал император Тайдзун в книгата.

Императори и държавници от различни династии високо оценявали тази книга. Един от тях бил император Канси от династия Цин, който не само стриктно се придържал към нея, но и учел децата си да правят същото. Йоахим Буве, френски мисионер, посетил Пекин по онова време, станал свидетел на това, а в писмо до крал Луи XIV нарекъл император Канси „заявен враг на ленивия и празен живот, тъй като никога не си ляга рано, а става рано“.

Император Юнджън (който по онова време бил принц) събрал думите на император Канси и съставил „Тинсюн Гъян“ (Семейни наставления). „Дори когато няма проблеми, трябва винаги да бъдем подготвени и да предприемаме предпазни мерки — тогава реални проблеми няма да възникнат. Когато все пак се появят трудности, трябва да останем спокойни и невъзмутими, и те ще отшумят“, казал веднъж император Канси. „Древните са казвали: „Обръщай внимание на детайлите и действай решително”. Така трябва да се постъпва“.

Образованието в Република Китай

Такава мъдрост вдъхновявала поколения хора и цели династии в продължение на векове, чак до началото на миналия век.

Чан Кайшъ, президент на Република Китай, поставял образованието сред основните приоритети дори по време на Китайско-японската война (1937–1945). Той многократно заявявал: „Образованието по време на война трябва да бъде същото като в мирно време“. Средствата, отделяни за образование по време на неговото управление, били на второ място след военните разходи.

Когато кинорежисьорът Сун Миндзин посетил провинция Сикан през 1939 г., той бил изненадан, че училищните сгради били поддържани по-добре от административните комплекси на окръга. Един окръжен управител му казал: „Нашият губернатор [Лю Уънхуей] нареди, че ако правителствените сгради се поддържат по-добре от учѝлищата, окръжните управители ще бъдат екзекутирани“.

Благодарение на систематичните усилия на централното правителство да насърчава местните управници, Република Китай създала голям брой изтъкнати учени, които се радвали на огромно уважение. Когато Ху Шъ, президент на Академия „Синика“, починал в Тайван през 1962 г., около 300 000 души от всички обществени слоеве спонтанно се включили в погребалното шествие. Това показва колко важна роля е играло образованието в обществото.

Трагедиите и лъжите на червения терор

Ситуацията в континентален Китай била различна. У Хан, приятел на Ху, се опитал през 1949 г. да го убеди да остане в Пекин и да работи за Китайската комунистическа партия (ККП). Ху обаче отказал да се върне. „В Съветския съюз има хляб, но няма свобода; в Съединените щати има и хляб, и свобода; когато дойде ККП, няма нито хляб, нито свобода“, обяснил Ху.

У Хан не повярвал на това. Той се присъединил към ККП и през ноември 1949 г. станал заместник-кмет на Пекин. Когато през юни 1957 г. започнала Антидясната кампания, той също активно участвал и оглавил нападките срещу множество интелектуалци.

Но безмилостната същност на ККП надхвърлила очакванията на У и скоро той, самият, станал жертва. След началото на Културната революция през 1966 г. У бил подлаган на атаки почти всеки ден. Постоянният натиск довел до смъртта му през март 1969 г. Неговата съпруга и дъщеря също загинали трагично.

Освен че потискала интелектуалците и пренебрегвала образованието, ККП също така фабрикувала безброй лъжи, за да промива съзнанието на широката общественост, включително на децата. Подобно на споменатия по-горе губернатор, Лю Уънхуей, неговият по-голям брат, Лю Уънцай, също отдавал голямо значение на образованието. През 1942 г. той вложил по-голямата част от средствата си и основал Средното училище „Уънцай“, което по онова време било най-доброто в провинция Съчуан. За съжаление, двамата братя повярвали на пропагандата на ККП и приветствали партията. В крайна сметка и двамата били безпощадно атакувани по време на политически кампании. Лю Уънцай по-специално бил лъжливо представян в училищните учебници като един от най-зловещите земевладелци, малтретиращи селяните.

Учебниците също са пълни с лъжи, включително и тази, свързана с Карл Маркс. В историята се твърди, че Маркс учел толкова често в Британския музей, че за него била запазен специален стол и отпечатъците от краката му били вдлъбнати в бетонния под. Много китайци, посетили музея, поискали да видят стола и следите, но им било казано, че тази история е измислица. Служителите обяснили, че всички посетители се третират еднакво и Маркс не е имал запазено място. Килимите се подменят често и не се износват, камо ли подът под тях.

Широката общественост в Китай все още не познавала фактите. Така, ден след ден и година след година, хората продължавали да бъдат потопени в лъжите на ККП и подлагани на промиване на съзнанието. Те постепенно се отдалечават от истината и с течение на времето моралният упадък се разпространява в цялото общество.

Когато през 2008 г., в провинция Съчуан настъпило земетресение, голям брой учѝлища се срутили и хиляди ученици загинали. За разлика от тях, правителствените сгради останали до голяма степен непокътнати, според репортаж на NPR, озаглавен „Родители обвиняват китайски служители за срутването на учѝлищата“. Това създало рязък контраст със заповедта на губернатор Лю Уънхуей отпреди почти 70 години, според която правителствените сгради не бивало да бъдат строени или поддържани по-добре от учѝлищата.

Това не е напълно изненадващо, тъй като ККП винаги е поставяла интересите на партията на първо място. Например, през декември 1994 г., по време на културно представление, изнесено от ученици за посрещане на правителствени служители в град Карамай, Синдзян, избухнал пожар. На учениците било наредено: „Всички трябва да останат по местата си и първо да позволят на служителите да напуснат“.

Както може да се очаква, всички правителствени служители били евакуирани безопасно. Но загинали 323 души, включително 288 деца.

Съвременната епоха: изкривена образователна система

Всички тези проблеми, по време на управлението на ККП, са допринесли за физическите и психическите здравословни проблеми на младото поколение в Китай. Според статия на Китайската асоциация за психично здраве, от юни 2020 г., данните показват, че Китай може би има най-високия процент на самоубийства сред деца в света.

Експертите установили, че действителният брой самоубийства често е три до пет пъти по-висок от официално публикуваната статистика. Въз основа на това реалният брой може да достига до 600 000 годишно.

Ли Юанхуа, бивш професор в Пекинския педагогически университет, заявил, че тези проблеми до голяма степен са причинени от изкривената образователна система. От една страна, в морално деградирало общество учениците живеят в среда, изпълнена с всякакви нездравословни разсейващи фактори и не са научени как да бъдат добри хора; в резултат на това, те губят надежда. От друга страна, те са изправени пред огромен натиск от страна на родители, учители, връстници и обществото, което води до психически срив.

И така, чия е вината? Тъжно е, че цивилизация с хилядолетна история е стигнала до състоянието, което виждаме днес. Когато традиционните ценности скромност, доброта и добродетел бъдат заменени с идеологията на ККП — а именно класова борба, омраза и жестокост — упадъкът на образованието и на обществото, като цяло, става неизбежен.

Все пак, човек може да заеме позиция. Когато изтъкнатият учен, Цян Му, решил да замине за Хонконг през октомври 1949 г., неговият по-голям брат, Цян Дзибо, (също историк) се опитал да го убеди да остане в Китай и да работи за ККП.

Цян Му поклатил глава и попитал: „Братко, ти разбираш от език и история. В прокламацията на Китайската народоосвободителна армия, издадена през април (за разгрома на Чан Кайшъ и Гоминдан), видя ли великодушие и търпимост (от страна на ККП)?“.Цян Дзибо замълчал.

Случилото се по-късно било очаквано. В Хонконг Цян Му съосновал Новоазиатския колеж и се радвал на успешна кариера. По-късно заминал за Тайван и станал член на Академия „Синика“. Цян Дзибо, от друга страна, загинал по време на Антидясната кампания* през 1959 г.

Това е само една от безбройните трагедии, произтичащи от вярата в ККП. Кога образованието в Китай ще се върне в правилната посока? Отговорът може да бъде открит чрез преглед на историята, разгледана по-горе.

*Шуоуън Диедзъ – най-древният китайски речник

* Сюндзъ – философ, мислител от школата на Конфуций. Да не се бърка с Сундзъ – военен стратег и пълководец, автор на „Изкуството на войната“.

* Джънгуан джъняо - утопичен модел на идеално управление. Той изобразява могъщ и решителен император, управляващ с помощта на група талантливи и добре подбрани главни министри. (http://www.chinaknowledge.de/Literature/Historiography/zhenguanzhengyao.html )

* Антидясната кампания* (1957-1959 г.) - политическа кампания в Китай срещу буржоазните и десни елементи

Връзка към източника: en.minghui.org/