Божествена култура: Добрите дела могат да променят съдбата – причинно-следствената връзка винаги действа

(Minghui.org) Открай време конфуцианството, будизмът и даоизмът учат хората да следват небесните принципи, да култивират добротата и да се придържат към добродетелните принципи. Макар че добрите дела не трябва да се използват като средство за лична изгода и положителните резултати не винаги са очевидни, в историята има безброй примери за това, че добрите дела носят добри резултати – точно както гласи поговорката „Каквото посееш, това ще пожънеш“. По-долу са дадени примери от историята на Китай.

Пей Ду избегнал смъртта, благодарение на честността си

Пей Ду (765–839 г.) е живял по времето на династията Тан и произхождал от бедно семейство. Като младеж е живял и учил в храм, посветен на бога на планината. Преминаващ даоист му предсказал, че е обречен да умре насилствено.

Един ден Пей Ду намерил животоспасяващ нефритен колан и го върнал на собственичката му – млада жена на име Хан Циунгин. Когато се сбогувал с нея, изведнъж храмът зад него се срутил. Той едва избегнал смъртта.

Пей Ду се явил на няколко императорски изпита в столицата и получил най-високи оценки. По-късно се оженил за Хан Циунгин, служил на четирима императори (император Сянцун, император Муцун, император Цзинцун и император Уънцун), като станал прославен канцлер на династията Тан.

Историята на Ду Юдзюн

Ду Юдзюн (874–955 г., известен също като Ду Яншан) от късния период на династията Дзин е друг пример. Баща му починал, когато той бил още много малък и затова бил отгледан от майка си, към която бил много привързан. Поради кармата от лошите му дела в предишния живот, обаче, той останал бездетен до далеч над 30-годишна възраст.

Благодарение на предупреждението и съвета на дядо му, който му се явил насън, Ду Юдзюн се посветил изцяло на извършването на всякакви добри дела, за да изкупи кармата си и да натрупа добродетели.

Въпреки че заемал различни длъжности, той живеел скромно и помагал на всеки, който се нуждаел от помощ. Също така, основавал благотворителни училища и подпомагал ученици от бедни семейства.

По-късно имал петима сина, които станали важни личности и заемали високи длъжности в императорския двор.

В „Триметрична класика“ (книга за малките деца - текстът е написан в тройки символи за лесно запомняне) се казва: Ду Яншан имал добър подход; той обучавал петте си сина и всички те станали почтени граждани с отлична репутация.

Юан Ляофан

Юан Ляофан (Юан Хуан, 1533–1606 г.) от династията Мин е известен с книгата си „Четирите урока на Ляофан“, която пише, за да обучава сина си. Основната идея на тези уроци е, че човек може да промени съдбата си чрез съзнателно култивиране на доброта и скромност.

Юан Ляофан произхождал от семейство, което се занимавало с традиционна китайска медицина. Когато на 16-годишна възраст събирал билки в планината, той стигнал до храма Сиюн и там срещнал възрастен мъж с духовно даоистко излъчване, който му предсказал съдбата. По-късно той поел по друг път в живота и се стремял към кариера в държавната администрация, която постигнал, като издържал императорските изпити за държавни служители.

Срещата му с даоисткия учител му повлияла да развие съобразителност и уважение към другите.

Нека сега да разгледаме истории, които са се случили по време на династията Цин.

Един, обречен на нещастие, учен бе дарен с ново начало

Един млад учен от Янсян (днешния Исин в провинция Дзянсу) отишъл с приятелите си на императорския изпит, на който се избирали стипендианти. Тъй като предходната година се представил доста добре, той бил уверен, че и този път ще се представи добре. Затова прекарвал по-голямата част от времето си в общежитието, пишел стихове и разговарял с другите.

Сред гостите на страноприемницата имало един човек, който умеел да гадае по лицето. Младият учен го попитал дали ще издържи изпита. Гадателят отговорил: „Всъщност исках да ви кажа по-рано, но се колебаех. Нямате шанс за успех, освен това, след три дни животът ви ще бъде в опасност. По-добре се върнете бързо у дома“.

„Мога ли по някакъв начин да предотвратя тази заплаха?“, попитал младият учен с тревога. „Трудно е да се каже. Нямате много време“, отговорил гадателят по лице.

Младият учен изпаднал в депресия и искал веднага да си събере багажа и да се върне у дома. Приятелите му обаче го убедили да остане. Една вечер, малко преди изпита, младият учен излязъл на разходка и чул някой да плаче недалеч. Последвал хлипането до една окаяна къща и видял там жена с две малки деца в ръце, която плачела сърцераздирателно.

Станало ясно, че съпругът ѝ бил отведен заради неплатени дългове в размер на 50 сребърни талера. Мъжът възнамерявал да продаде жена си, за да изплати дълговете. Когато младият учен чул това, веднага се върнал в хана и взел 70 сребърни талера. „Това е всичко, което имам. С тях можеш да изплатиш дълговете си. Ако остане нещо, можеш да отвориш малък магазин, за да си изкарваш прехраната и да не задлъжняваш повече“, казал младият учен на жената. Жената била много благодарна за добротата му.

Когато се върнал в хана, си спомнил предупреждението на гадателя и прекарал неспокойна нощ. На следващата сутрин рано чул някой да чука на вратата. Били жената и съпругът ѝ, които дошли специално, за да му изразят дълбоката си благодарност. Младият учен станал, окуражил ги и ги придружил по пътя им.

Изведнъж чул силен трясък. Обърнал се и видял, как стената се е срутила върху леглото му и го разбила на парчета.

Когато, на следващия ден, гадателят видял младия учен, той се вгледал внимателно в лицето му и казал: „Снощи си направил нещо добро, защото лицето ти излъчва много добродетел. Няма да умреш и ще издържиш изпита. Освен това ти е съдено да издържиш и други императорски изпити. Веднъж вече си умрял под рухнала стена!“.

Ученият въздъхнал с благодарност, когато чул тези думи. Той наистина се справил успешно на изпита и по-късно бил приет в Академията Ханлин.

Да помагаш на другите означава да помагаш на себе си. Когато човек безкористно помага на другите, в крайна сметка небето го възнаграждава за това.

Уан Шен решава да се откаже от злото и да прави добро

Младият учен, Уан Шен, бил много коварен и се държал в противоречие с основните морални принципи. Веднъж той участвал в императорския есенен изпит и написал прекрасно есе, което било много добро по стил и израз. След това местният изпитващ искал да го класира в най-високата група.

В деня, в който трябвало да бъде подадена класацията, ученият обаче не успял да намери изпитната работа на Уан Шен. По-късно тя паднала от ръкава му, но вече било твърде късно. Местният изпитващ изразил съжаление за Уан и обещал да го препоръча, веднага щом се появи възможност за това.

По-късно, местният изпитващ бил преместен в Министерството на човешките ресурси, докато Уан Шен продължил следването си. Когато той се записал отново за императорски изпит, бившият местен изпитващ случайно работел в отдела за подбор. Той се зарадвал да види Уан Шен и имал намерение да му намери подходяща длъжност като държавен служител.

За съжаление, проверяващият трябвало да се оттегли поради смъртта на баща си. Той се е върнал на работа едва след изтичането на тригодишния траур. Към този момент Уан Шен вече бил избран за старши стажант. Бившият му местен проверяващ е разпознал потенциала му и намерил държавна длъжност за Уан Шен, която младият мъж е заел много скоро след това.

Няколко дни по-късно обаче, поради смъртта на майка му, Уан Шен трябвало да се върне в родния си град, за да спази традиционния тригодишен траур. Изпитващият изразил съжаление за нещастния и бурен живот на Уан Шен и го препоръчал за частен учител в дома на губернатора на провинцията. Преди обаче Уан Шен да успее да заеме поста, губернаторът бил отстранен от длъжност.

Животът на Уан бил пълен със забележителни възможности, но всички те се проваляли. Огорчен и разочарован, той се разболял и три години прекарал прикован на легло. Един ден, докато размишлявал върху поведението си през годините, стигнал до заключението, че нещастието му не е било случайно. Това се е случило заради лошото му поведение, което му е донесло много карма. Той решил да се промени напълно и да върши само добри дела с искрено сърце.

От този ден нататък, той постепенно си възвърнал здравето и практикувал доброта до края на живота си. Често говорил с хората за принципа на причината и следствието и ги увещавал да правят добро и никога да не нарушават небесните принципи.

Благодарение на добротата и добрите дела, семейството му се радвало на богатство и почит в продължение на няколко поколения. Както казва поговорката: каквото посееш, това ще пожънеш.

Собственик на магазин за чай претърпява пълна промяна

Цян Гуаншен притежавал магазин за чай. Той бил известен със своята стиснатост и неприятно поведение. Благодарение на бизнеса си, той натрупал до 6000 сребърни талера (проба 925 е 2,91 евро за 1 грам). Цян бил с внушителна фигура и всички го наричали „големия богат човек“.

Един ден, в града пристигнал гадател от друг град. Всички говорели, че е невероятен ясновидец. Хората го обградили и Цян също отишъл да го види. Гадателят току-що предсказвал бъдещето на един мъж на име Джао.

„Имате дебел и широк череп и висок, прав нос, което по принцип е признак за щастливо лице. Въпреки това, изглежда, че тъмна енергия е нахлула в челото ви. Чудя се дали сте направили нещо лошо. Боя се, че животът ви ще приключи след месец“. Думите на гадателя разгневили мъжа, който платил таксата и после си тръгнал ядосан.

С добрия си външен вид, Цян Гуаншен се приближил до гадателя и го помолил да му предскаже бъдещето. Гадателят погледнал внимателно Цян и казал: „Имате силно тяло и сте натрупали много богатство. Но тъй като филтрумът ви е къс и кожата на лицето ви е тънка, животът ви е ограничен. Ще доживеете само до 35 години“. Цян отговорил с тих глас, че тази година навършва 35 години. „Моля те, прости ми откровеността, но животът ти ще приключи след сто дни. По-добре е да вземеш мерки за края на живота си по-рано, отколкото по-късно“, посъветвал го гадателят.

Цян бил притеснен и разгневен и си помислил: „Имам още 100 дни. Първо трябва да проверя дали предсказанието му за Джао е било вярно.“

Джао е бил чиновник в окръг Дзянду, регион, който бил засегнат от тежка суша. Когато Джао получил задачата да помогне при разпределянето на ориз на бежанците, той вписал много неверни домакинства и присвоил над 50 бушела ориз(1 бушел = 45.3592 кг). За това престъпление той бил осъден на смърт в рамките на един месец.

Когато Цян Гуаншен видял това, той станал много неспокоен. Една нощ в съня му се явил негов, вече починал, слуга.

Слугата му казал: „Благодарение на моята честност и лоялност ми предложиха работа, при която трябва да придружавам злодеите в подземния свят. В списъка има четири имена и твоето е едно от тях. Първо ще отида в Данян, а после ще се върна да те взема. Моля те, свърши бързо всичко, което имаш да правиш, защото ще се върна след три дни“.

Цян Гуаншен се събудил изплашен. Когато мислите му се насочили към малките му деца и към многото неща, които трябвало да свърши в оставащото му време, той се натъжил и започнал да плаче.

Един възрастен съсед дочул шума и дошъл да попита какво се е случило. Той казал на Цян: „Животът и смъртта са важни теми. Да плачеш и да бъдеш тъжен не ти помага. Чувал съм, че майстор Джубо е просветен и уважаван монах. По-добре веднага се обърни към него. Може би все още има малка надежда за теб“.

Цян Гуаншен веднага отишъл при майстор Джубо, обяснил му причината за посещението си и го помолил за помощ.

„Животът и смъртта се определят от съдбата. Как може да ги избегнеш?“, казал майстор Джубо на Цян. „Но с искрена преданост към Буда и посвещение на добродетелта ще получиш благословия и дълъг живот. Трябва да се откажеш от всички грехове и да се обърнеш към доброто. Може би дори е възможно да обърнеш съдбата и да получиш небесна благословия“.

След завръщането си Цян се стремял да прави добро и всеки ден рецитирал сутри и името на Буда. Той споделил със семейството си: „Видях как Джао беше екзекутиран за присвояване на ориз, предназначен за храна в случай на бедствие. В нашия регион все още цари тежка суша. Искам да използвам спестяванията ни, за да помогна на хората, които страдат от нея“. След това наредил на слугата си да похарчи 3000 сребърни талера за закупуване на ориз, за да помогне на местните хора.

Всъщност, Цян Гуаншен е избегнал смъртта. Децата му последвали волята и стремежите на баща си, като са действали с доброта и са уважавали Буда. Не само че техният чаен бизнес процъфтял с повече сделки, но те отворили и голям магазин за платове.

Цян Гуаншен живял над 100 години и изглеждал много по-млад от връстниците си. На 100-годишния му рожден ден няколко хиляди души, сред които местни чиновници и аристократи, дошли да му честитят и казали, че е благословен човек във всяко едно отношение, въпреки че е бил само един предприемач.

Цян казал на децата и внуците си: „Бях обречен да умра на 35-годишна възраст. Благодарение на напътствията на Учителя Джубо, промених поведението си и сега съм на повече от 100 години, заобиколен от деца и внуци, и се наслаждавам на богатство и слава. Изключително съм благодарен за божественото благословение. Вие трябва винаги да следвате небесните принципи, да се придържате към вродената си доброта и никога да не действате против нея!“.

Уан Хуа получава благословия за своята честност и искреност

По време на династията Мин, Уан Хуа работел като частен учител в дома на един богат човек. Работодателят му много ценял неговата честност, добър характер и отлични познания.

Тъй като богатият мъж нямал деца, един ден той измислил план и наредил на наложницата си да отиде в стаята на Уан Хуа и да му предаде лист хартия с думите: „Копнея за потомство в света на хората“.

Красивата млада наложница попитала Уан Хуа: „Какво мислите за тази идея?“. Без да се колебае, Уан Хуа написал на хартията: „Страхувам се, че това ще разгневи божествата в небесата“.

Уан Хуа запазил честността си и се придържал към моралните си принципи. По-късно той служил като министър по официалните въпроси в императорския двор и имал свои собствени деца.

Уан Янмин започва да говори на петгодишна възраст, след като следва съвета на един мъдрец

Уан Янмин от династията Мин прекарал 14 месеца в утробата на майка си, преди да се роди. Според легендата, баба му сънувала, че той е изпратен от божество на бял облак, поради което получил името Юн (облак).

Дори на петгодишна възраст той все още не е можел да говори. Едва след като името му е било променено от Юн на Шоурен, по съвет на един мъдър наставник, той започнал да говори.

Заключение

Когато хората са благословени с щастие, те трябва винаги да действат според небесните принципи, докато тези, които са преследвани от нещастието, трябва преди всичко да престанат да нарушават законите на небето. Благословията или нещастието зависят от собственото ни отношение.

Да вършиш добри дела и да проявяваш доброта, не само може да те предпази от нещастия и бедствия, но и ти позволява да натрупаш добродетел и доброта за бъдещите поколения.

Ако в сърцето си се придържаш към небесните принципи, без съмнение ще имаш блестящо бъдеще.

---

Забележка: Съдържанието на тази статия се основава на източници като „Тайшан Ганин Пиан: Трактат на Възвишения за отговора и възмездието“, „Цзо Хуа Джъ Гуо“ и други.

Връзка към източника: de.minghui.org/html/articles/