Живите същества дойдоха заради Фалун Дафа (част 1)

(Minghui.org) Денят 20 юли 1999 г., беше необичаен ден за практикуващите Фалун Дафа. Това беше особен ден и за мен. В този ден за първи път чух думата „Фалун Гонг“ (Фалун Дафа) и точно в този ден чух клеветите, които медиите разпространяваха за Фалун Гонг.

Не разбирах, че това е пропаганда на Китайската комунистическа партия (ККП), затова отхвърлях и се съпротивлявах на Фалун Дафа. Аз ненавиждах Фалун Дафа и последователите на тази духовна практика. Омразата беше толкова силна и всепоглъщаща, че изглеждаше, сякаш ме засяга лично. Едва след като прочетох поредицата статии „Деветте коментара за комунистическата партия“ и книгата „Крайната цел на комунизма“, разбрах, че източникът на омразата, която ме разяждаше отвътре, беше злият призрак на комунизма.

Повтарях лъжите на комунистическата партия, но съдията ме спря

Слушах предубедената пропаганда на китайската комунистическа партия и ѝ вярвах. Така силно ненавиждах Фалун Дафа, че веднъж на глас проклех Фалун Дафа и практикуващите в присъствието на колеги и клиенти, но съдията, който също беше там, ме спря.

Той ме попита, практикуват ли някои от моите роднини Фалун Дафа и дали знам какво е това, Фалун Дафа. Той също така каза, че според официалните медии много университетски професори се усъвършенстват по Фалун Дафа. Съдията ме попита дали тези професори са по-опитни, по-знаещи в икономическо отношение и по-мъдри от мен. Отговорих, че никой от моето семейство не практикува Фалун Дафа, че не знам нищо за тази практика и че във всяко отношение значително отстъпвам на тези професори. Тогава съдията каза, че тъй като по телевизията се съобщава за повече от 100 милиона практикуващи Фалун Дафа, това означава, че тази практика трябва да е полезна. Той добави, че съобщенията в медиите може да са неверни, а аз, тъй като не знам нищо за Фалун Дафа, не трябва да повтарям пропагандата на медиите.

Публично вече не ругаех Фалун Дафа и практикуващите, но в душата си не го признавах. Съзнанието ми беше изпълнено с клеветническите думи, които чувах по телевизията и не можех да анализирам рационално съобщенията в медиите, а просто сляпо ги следвах.

Разбрах, че самозапалването на площад „Тянанмън“ е било инсценирано

В края на 2003 г., колега ми даде Книгата „Джуан Фалун“. По време на четенето на Книгата, все едно, че един добър възрастен мъж на прост и понятен език ме учеше как да бъда добър човек. Разбрах на нивото на своето разбиране колко ценен е животът, защо не трябва да се убива и да се причинява вреда на други хора и на собственото тяло, както и да се извършва самоубийство. Разбрах, че самозапалването на площад „Тянанмън“ е било инсценирано от комунистическата партия на Китай. Книгата „Джуан Фалун“ беше доказателство за това.

Всеки човек, прочел „Джуан Фалун“, независимо от това, ще започне ли да практикува Фалун Дафа или не, ще разбере, че Фалун Дафа забранява убийството. Самоубийството и абортът са огромни грехове. Участниците в самозапалването на площад „Тянанмън“, независимо дали някога са практикували Фалун Дафа или не, вече не са практикуващи. В „Джуан Фалун“ това е ясно казано.

В книгата „Фалун Гонг“ видях инструкцията как правилно да сгъвам ръцете си в позиция „джеин“. Ван Дзиндун, един от самозапалилите се, изпълняваше положението „джеин“ неправилно, а позата, в която той седеше, също беше неправилна. Това доказва, че той не е практикувал Фалун Дафа и не е знаел нищо за тази практика. Всеки, който знаеше поне малко за Фалун Дафа, би го направил много по-добре. Допуснатите от него грешки свидетелстват за това, че видеото е било заснето набързо.

Разбирах, че човекът, който е снимал видеото, се е страхувал, че ще му забранят да снима, затова го направил набързо. Кой би могъл да забрани снимането на видеото? Възможно е това да са били високопоставени функционери на ККП. Това косвено показва, че инсценировката на самозапалването е била осъществена от малцинство и че мненията на високопоставените функционери в ръководството на ККП са били разделени. Ако тази инсценировка е била одобрена от мнозинството лидери, тя не би била направена набързо и в нея нямаше да има толкова очевидни грешки. Това доказва, че това, което практикуващите Фалун Дафа са казвали, е истина и че именно Дзян Дзъмин лично е започнал преследването, а мнозинството от високопоставените функционери на ККП не са одобрявали преследването.

Осъзнавайки, че инцидентът със самозапалването на площад „Тянанмън“ е бил инсцениран, аз си зададох въпроса: защо бях толкова неразумна преди? Защо просто вярвах на това, което казваха по телевизията, без да се замислям над него? Фалун Дафа никога не ми е причинявал вреда, защо аз толкова толкова силно ненавиждах Фалун Дафа и практикуващите?

Започнах да практикувам Фалун Дафа

Книгата „Джуан Фалун“ ми помогна да придобия здравомислие и да не следвам сляпо другите, а също така ме научи, че критерият за оценка на добро и зло се явяват принципите „Истинност, Доброта, Търпение“. Намерих това, което съм търсила – смисъла на своя живот и с радост започнах да практикувам Фалун Дафа.

Макар че приех Фалун Дафа и признах, че това е много добра практика, поради манталитета да поставям всичко под съмнение, който ми беше внушен от комунистическата партия, все пак не вярвах, че практикуващите също са добри. Смятах, че Дафа е добра практика и Учителят е добър, но хората са хора и практикуващите Фалун Дафа не се държат така, както ги учи Книгата. Не исках да общувам с местните практикуващи, съпротивлявах се и ги отхвърлях. Практикувах Фалун Дафа сама.

С времето аз разбрах, че Фалун Дафа няма никакви формалности и организация. Комунистическата партия заяви, че Фалун Дафа е добре организирана. Разбрах, че комунистическата партия лъже и мами хората. Знаех, че Фалун Дафа носи добро и исках да практикувам. Никой от представителите на Фалун Дафа не дойде при мен. Нито един практикуващ не се опита да ме принуди да правя нещо за Фалун Дафа. Убедих се, че това, което е написано в Книгата на Фалун Дафа, е истина.

Учителят е казал:
“Всеки практикуващ Фалун Гонг е член на обществото и всеки си има своята работа и кариера. . Те просто ходят в парка да правят упражненията на Фалун Гонг за половин или един час всяка сутрин и после отиват на работа. Нямаме различни правила, които хората трябва да следват, както правят религиите, нито имаме някакви храмове, църкви или религиозни ритуали. Хората могат да дойдат да учат или да си тръгнат когато пожелаят и нямаме каквито и да било списъци за членство. Как ще е религия това?“. („Някои мои мисли“ от сборника „Есенции за усърден напредък том 2“).

„...без някаква организация – те могат да се присъединят към сутрешните упражнения по собствена инициатива – и по този начин да запазят отличителните черти и чистотата на пратика. “ („До дългогодишните практикуващи в пекин Пекин“ от сборника „Есенции за усърден напредък“).

Осъзнаване на гордостта и привързаността към съперничество

От детството си до зряла възраст бях възпитавана в духа на идеите на ККП и пеех песните на ККП. Моето мислене, навици и начин на мислене се формираха в рамките на идеите на комунистическата партия, затова бях неспособна да мисля независимо и рационално.

Не разбирах, че ККП – това е зъл дух, който унищожава човечеството; демон, който завладява човешките тела и контролира умовете на хората. Не осъзнавах и не разбирах реалните обстоятелства около преследването на хората в Китай в хода на безчислените политически кампании, разпалвани от ККП. Затова принципно не разбирах защо ККП без всякакви основания преследва практикуващите Фалун Дафа и защо толкова упорито се стреми да очерни и подкопае Фалун Дафа.

Използвайки манталитета и възприятията на КПК, аз не можех изцяло да посветя себе си на усъвършенстването по Фалун Дафа. Не слушах Учителя, за да стана истинска практикуваща, не отричах преследването и не му се противопоставях. Не знаех как да спася съществата, които имат предопределена връзка с Фалун Дафа.

Тъй като за 22 години така и не успях да се избавя от егото си, бях изпратена в трудово-поправителен лагер, два пъти ме арестуваха и веднъж ме осъдиха на затвор. Това се случи не защото практикувах Фалун Дафа, а защото сама го исках и търсех.

Прекарах в трудово-поправителния лагер една година. На повърхността причината беше това, че бях арестувана от полицията. Но всъщност, аз просто не исках да загубя достойнството си и да бъда опозорена. Моят мъж ми изневеряваше с други жени, често не се прибираше вкъщи нощем и не се грижеше за нашето семейство и дете. Той ми казваше, че има връзки с други жени, защото аз съм лоша. Той дори ми изневеряваше с жена, която живееше в нашия дом. Старите сили в другите измерения се възползваха от моите пропуски.

След освобождаването ми от трудовия лагер, аз, както преди, бях високомерна и себелюбива и позволявах на представите си да ме контролират. Изучавах само тези раздели от „Джуан Фалун“, които ми харесваха. Не усвоявах Фа и не се променях коренно, оставах егоистична и високомерна. Смятах, че винаги съм права. Тъй като не се бях асимилирала с Фа, не можех да разпозная уловките на злото и пасивно ги следвах. Дори мислех да остана в центъра за задържане и в затвора, за да наблюдавам как преследват практикуващите, а след това да заведа дело срещу замесените в това служители на органите за обществен ред, и да ги привлека към отговорност. Всъщност, аз разглеждах закона като средство за наказание на хората, а не като средство за спасяване на живите същества.

В този период, общувайки с местни практикуващи, открих, че те не могат ясно да ми разкажат подробно за преследването, така че не успях да получа доказателства за тяхното преследване.

Веднъж през 2004 г. случайно видях присъда по наказателно дело срещу практикуващ Фалун Дафа, в която имаше много грешки. Всеки, който имаше дори и малко знания в правото, разбираше, че в присъдата имаше противоречия и неточности. Това беше несправедливо решение. Защо съществуваше такова възмутително дело?

Исках сама да отида в затвора, за да намеря доказателства за преследването, а след това да ги съдя.

След като лично изпитах преследване в затвора, разбрах, че не съм била права. Моите основни принципи бяха погрешни. Зад идеята да заведа дело стоеше моят стремеж към съперничество и борба, от което трябваше да се избавя. Практикуващият трябва да се усъвършенства добре и да спасява живите същества с милосърдие.

Служители от правния отдел ми разказват истината

След като няколко пъти бях подложена на преследване, разбрах, че Учителят е използвал служителите от правните ведомства, за да ме убеди в това, че Фалун Дафа е добро. Аз също така станах свидетел и на това, че съзнателните същества са дошли заради Фа и всички те активно участват в противодействието на преследването.

През 2004 г. един полицай дойде при мен, на работата ми, по служебни дела. Попитах го дали някога е участвал в арести на практикуващи Фалун Дафа. Той отвърна утвърдително. Попитах го за Фалун Дафа и той каза: „Чел съм книгите на Фалун Дафа и съм гледал DVD-то. Това е много добре. Ако хората четяха тези книги и гледаха DVD-то, дори и да не практикуваха Фалун Дафа, обществото щеше да става по-добро и по-добро. Арестуваните практикуващи Фалун Дафа бяха толкова добри!“.

През 2005 г. при мен дойде една възрастна практикуваща Фалун Дафа. Тя разказа, че синът ѝ е заел нейния апартамент и не ѝ позволява да живее там. Тя предложила на сина си и неговата жена да живеят в едната стая, а тя ще живее в другата, и каза, че не иска да го изгони от апартамента с юридически средства. Нещо повече, тя купила апартамент за сина си, но той отдал този апартамент под наем, а след това се нанесъл в нейния апартамент и сега се опитвал да я накара да се изнесе.

Отидох да поговоря с него като посредник. Синът на тази жена и неговата жена бяха груби с мен. „Тя практикува Фалун Дафа и ние искаме да я изгоним“, заявиха те, без да ми оставят никаква възможност за обсъждане.

Тогава отидох в управляващата компания на жилищния комплекс. Управителят ми каза: „Тя вече е възрастна и практикува Фалун Дафа у дома, за да остане здрава и да поддържа себе си във форма. Но синът ѝ през цялото време я докладва на местната полиция и иска да я арестуват“.

Докато се опитвах да уредя това дело, синът залепил устата на жената с тиксо, вързал ѝ краката и я сложил в детското легло. После се обадил на местната полиция и помолил да я арестуват. Пристигнали двама полицаи и огледали жената. Един от полицаите смъмрил сина и му наредил да спре да се отнася зле с нея. В противен случай, казал той, ще го арестуват. Синът трябвало да махне тиксото от устата на майка си и да развърже краката ѝ. Като ме видя, синът на жената попита защо полицаите не са отвели майка му.

Той всеки ден ѝ пускал аудиозаписи, в които хора клеветяли Фалун Дафа, и се отнасял жестоко с нея. Затварял я в апартамента и не ѝ позволявал да излиза. Веднъж тя хвърлила през прозореца лист хартия, на който написала „Моля, спасете ме“, надявайки се, че хората, прочитайки нейната молба, ще ѝ помогнат.

Реших да отида в полицейското управление. Началникът ми каза, че местният „Офис 610“ е поръчал на сина на тази жена и на съпругата му да я следят. Нейният дом се превърнал в „семеен център за промиване на съзнанието“. Отидох да поговоря с охранителите в жилищния комплекс, където живее, и охранителят ми каза, че им е възложено да я наблюдават всеки ден и да съобщават, ако излезе на улицата. Ако отиде някъде, ще я следва кола.

След това отидох при председателят на съда, който се занимаваше с граждански дела и попитах дали е възможно да се подаде иск. Той каза, че искът може да се подаде, ако в него не се упоменава Фалун Дафа и съдържа само искане за изселване от апартамента на сина на тази жена.

Присъствах на съдебното заседание през 2005 г. по делото на тази практикуваща Фалун Дафа. Съдебната зала беше отворена и всеки можеше да влезе и да слуша делото. Когато съдебният пристав се опита да не допусне хората, председателстващият съдия му даде знак да пусне всички.

По време на съдебния процес, практикуващата Фалун Дафа не знаеше как да се защити и не можеше да изрази своето мнение. Председателят на съда от време на време ѝ подсказваше и целият процес се превърна в разясняване на истината за Дафа.

(Следва продължение)

Връзка към източника: ru.minghui.org/html/