Живите същества дойдоха заради Фалун Дафа (част 2)

Част 1 вижте тук: bg.clearharmony.net/articles/

Директорът на „Офис 610“ и ръководителят на отдела за държавна безопасност ми казаха истината

През 2010 г. посетих местния Комитет по политически и правни въпроси и „Офис 610“. На срещата с директора на „Офис 610“ я попитах съществуват ли някакви правни основания за ареста и съдебното преследване на практикуващите Фалун Дафа и дали може да ми покаже съответните документи. Тя прямо ми отговори: „Не“ и добави, че заема длъжността директор вече пет години и през цялото това време нито веднъж не е виждала документи, съдържащи такива правни основания, и дори в провинциалния „Офис 610“ няма такива юридичеки документи.

През 2011 г. се срещнах с ръководителя на провинцията. Той ми каза, че центърът за „промиване на съзнанието“ е черен затвор без срок на престой и че роднините на практикуващите Фалун Дафа трябва да изискват освобождаването на практикуващите след незаконното им осъждане, в противен случай те ще бъдат изпратени в центъра за „промиване на съзнанието“. Той правеше всичко възможно, за да помогне на роднините да върнат практикуващите у дома възможно най-скоро. По време на заемането на длъжността, той помогнал на няколко семейства на практикуващи да спасят своите близки.

В същото време се срещнах и с ръководителя на Отдела за вътрешна сигурност и го попитах съществуват ли правни основания за ареста и преследването на практикуващите Фалун Дафа. Той отвърна, че сам търси такива правни документи, но така и не е намерил. Виждал е само решението на Всекитайското събрание на народните представители (ВСНП) и не бил уверен, дали може да се счита за правно основание. Той ме посъветва сама да проуча решението на ВСНП.

След като се върнах на работа, аз намерих това решение. На 30 октомври 1999 г. Постоянният комитет на ВСНП приел „Решение за забрана на култовите организации, предотвратяване на култовата дейност и наказания за нея“. В него обаче Фалун Гонг не беше посочен като култ, така че това решение нямаше никакво отношение с Фалун Дафа.

Написване на жалба от позицията на утвърждаване на Фа

Същата година общинската полиция ме изпрати в трудово-поправителен лагер заради практикуване на Фалун Дафа. Докато бях в лагера, аз подадох молба за преразглеждане на административното решение. Охранителят ме посъветва да не моля служителите на поправителния трудов лагер да изпратят това заявление, тъй като те ще го конфискуват и то ще изчезне безследно.

Тогава помолих един роднина да подаде молбата от мое име. Той отиде в провинциалното Управление за обществена безопасност. В кабинета, без служебна табелка с името, човекът му казал, че заявлението ще бъде прието и че това е последният ден за подаване на моето заявление. Той помолил моят роднина да донесе заявлението след обяд, обещавайки да го чака в този кабинет.

Моето заявление беше успешно предадено на провинциалния Комитет по трудово превъзпитание. За съжаление, преразглеждането беше отхвърлено. Тогава аз внесох административен съдебен иск. Охранителят на трудово-поправителния лагер трябваше да провери моя иск. Той го прочете и ми обясни кои части са написани зле, а кои – добре.

Върнах се в килията и пренаписах исковата молба от гледна точка на утвърждаване на Фа. Ако ми се отдадеше да докажа, че Фалун Дафа е добро, това означава, че мога да докажа и че никакво престъпление не съм извършила. Друг охранител ми помогна и ме посъветва да предам своя иск на роднините ми по време на свиждането, за да подадат молбата в съда от мое име.

Съобщиха ми, че искът е бил успешно приет и съдът скоро ще насрочи заседание. Охранителите на трудово-поправителния лагер ми помагаха в този процес, като всеки от тях правеше това тайно, без да съобщава на другите. Те се надяваха, че ще спечеля делото, ще ме оправдаят и освободят.

Служител на полицията събрал всички така наречени „правни основания“, които комунистическата партия изтъкнала срещу Фалун Дафа. Тези „основания“ нагледно доказваха, че практикуващите първо са били арестувани, а след това били измисляни основания. През 26-те години на преследването, служителите на различните правни ведомства са извършвали престъпления именно защото първо арестували практикуващите, а след това комунистическата партия фабрикувала „основания“.

Когато дойде времето за моето освобождаване от трудово-поправителния лагер, за мен дойдоха служители от местното полицейско управление, уличния комитет, общинския комитет, Управлението по съдебни дела и „Офис 610“. Отговорникът не поиска да подпиша никакви документи, само каза, че не съм нарушила закона, а просто имам различно мнение. След това ме изпратиха у дома.

Те се опитаха да защитят практикуващите Фалун Дафа

Служител на съда отиде при тези, които ме взеха от лагера, надявайки се, че те ще ме принудят да подпиша документ за оттегляне на иска. Те не го послушаха и под предлог, че не могат да ме намерят, отказаха да сътрудничат на съда. В крайна сметка съдът оттегли моят административен иск под предлог, че два пъти не съм се явила в съда по призовка. По-късно, полицаят ме помоли да напусна дома си и да се преместя на друго място. След няколко години аз разбрах, че те не са ме преследвали именно защото използваха оправданието, че не са могли да ме намерят.

Веднъж през 2018 г. служител от местното полицейско управление ме срещна и ми каза, че не ме преследва не защото не може да ме намери, а защото не иска да безпокои мен и моето дете.

През 2014 г. съдията ми каза, че в делата срещу практикуващите Фалун Дафа, както времето на съдебните заседания, така и решението на съда се определят предварително от Комитета по политически и правни въпроси и от съда на втора инстанция; съдът на първа инстанция няма правомощия да взема решения.

Прокурорът от общинската прокуратура ми съобщи, че местните власти са издали документ, според който всички материали, свързани с Фалун Гонг, не подлежат на разглеждане. Когато подадох жалбата си, без да споменавам Фалун Гонг, тя все пак беше отхвърлена. Те не се осмелиха да заведат дело. Попитах защо те все още свързват жалбата ми с Фалун Гонг, след като от нея е премахнато цялото съдържание, свързано с Фалун Гонг. В жалбата си аз само изисквах да бъдат привлечени към отговорност лицата, замесени в престъпленията. Също така ги попитах: „Ако в много градове практикуващите Фалун Гонг вече са освободени, делата за преследване са закрити или изобщо не са приети за разглеждане, за да не участват в преследването, защо нашият регион не последва този пример?“. Служителите на градската прокуратура отговориха безпомощно, че и те биха искали това, но се намират в много сложно положение.

Аз отново подадох иск и получих уведомление от градската прокуратура за това, че делото е прието. Съдията от апелативния съд, който се занимаваше с делата на Фалун Гонг, ми обясни, че по време на разглеждането на иска адвокат не е нужен, защото решението по второто разглеждане вече е определено и веднага щом бъде представена защитата на адвоката, присъдата бива обявена. (Това означаваше, че присъдата е била готова още преди съда, а самият процес се явява само формалност.)

Съдия от първа инстанция е участвал в делата на практикуващите Фалун Дафа от 1999 г. Той се срещал с роднините на практикуващите, когато възниквали въпроси относно подаването на делата, и им помагал своевременно да оформят документите. Някои съдии идвали в затворите, за да питат практикуващите Фалун Дафа – искат ли да подадат жалба, надявайки се, че те ще направят това и ще заявят своята невинност.

Лично съм срещала съдия, който не е могъл да оправдае практикуващ поради натиск отгоре, но е включил в присъдата всички доказателства, благоприятни за практикуващия, с надеждата, че той ще подаде жалба, използвайки именно това решение на съда.

През 2021 г. няколко пъти до мен идваха служители на районната улична охрана. Аз мислех, че те изпълняват заповедите на комунистическата партия и са дошли да ме преследват. Казах им строго, че няма нито един закон, който да забранява практиката Фалун Гонг, и че те нямат законни основания да идват и да ме безпокоят. Те спокойно ми обясниха целта на своята визита. Бях недоволна, считайки техните действия за неоснователни. След няколко такива посещения аз най-накрая се успокоих и ги изслушах.

Отговорникът на тази група каза, че при мен скоро ще дойде секретарят на Политико-правния комитет и те се надяват, че няма да му отворя вратата. По думите на отговорника, със секретаря ще дойдат дванадесет или двадесет души и той се опасяваше, че няма да се справя. Както се оказа, местните служители дойдоха за моето добро. Те не искаха да бъдат съучастници в такива злодеяния. Но в мен по това време имаше предубедена представа, че те са съучастници в преследването.

Същата година ме изпратиха в центъра за задържане. Охранителката с груб тон ме попита съгласна ли съм да ме снимат. Аз отговорих със същия тон: „Не“. Друга охранителка ме заведе в голяма стая и ми нареди да взема затворническите дрехи. Тя ми каза да ги облека. Аз отговорих рязко: „Не!“ Тя в гнева си хвърли дрехите на пода и, ругаейки, ме отведе в килията.

На следващия ден охранителката помоли затворниците да се опитат насила да ми облекат затворническите дрехи. Аз отказах и те отстъпиха. В килията имаше и друга практикуваща. Когато тя разказваше на затворниците истината за Дафа и невинността на практикуващите, охранителката мълчаливо слушаше и понякога дори добавяше нещо, за да помогне за изясняване на ситуацията. Разбрах, че преди охранителката се е преструвала, когато се е държала толкова зле с мен, а всъщност тя е проявявала уважение към Фалун Дафа и е искала да защити практикуващите.

Скоро дойде директорът, за да разбере защо практикуващите не носят затворнически дрехи. Ние му обяснихме истината. Той ни изслуша внимателно. Директорът каза, че неговата майка много години е изповядвала будизъм и че той уважава нейната вяра. Той не каза нищо за затворническите дрехи.

След втория ми арест отказах да ям в центъра за задържане. Дежурната охранителка ми даде палачинка, купена от улицата, като каза, че е много вкусна. Аз отказах. Тя ми предложи бързо приготвена паста, но аз отново отказах. Отказах да облека затворнически дрехи и седнах да изпращам праведни мисли. Охранителите се опитаха да ме спрат, но без да използват груба сила. От техните думи и действия аз разбрах, че те разбираха незаконността на преследването и не искаха да участват в него, като пасивно се съпротивляваха на тази политика.

По време на престоя ми в затвора през 2024 г. отказах да пиша каквото и да било, което да злепоставя Фалун Дафа. Съкилийката ми ме следеше, а охранителката ме подлагаше на изтезания. Когато никой не беше наблизо, съкилийката, която ме следеше, каза, че тя е длъжна да показва на другите, сурово отношение с мен, иначе другите затворници ще я докладват на охранителите. Тя не искаше да ме измъчва, но се преструваше пред другите затворници. Помоли ме да се държа и каза, че трябва да остана вярна на убежденията си, ако смятам, че са правилни, и това си струва, даже ако загубя живота си.

Охранителката ме извика в своя кабинет и, на пръв поглед, се опита да ме застави да „се преобразявам“. Но при това тя тънко намекна, че мога да подам жалба срещу администрация на затвора, използвайки затворническото законодателство. Тя ме посъветва да напиша всичко, което мисля. Тя не одобряваше принудителното „преобразяване“ на практикуващите Фалун Дафа в затвора и смяташе, че решението да се откажат от своите убеждения трябва да се вземе от самите практикуващи и докато те не са готови да се примирят, не трябва да бъдат принуждавани към това.

Веднъж охранителката участвала в насилствено „превъзпитание“ на практикуващите Фалун Дафа. Тя видяла нечовешките изтезания и не могла да понесе това зрелище. Тя искрено се надявала, че практикуващите ще се възползват от закона, за да защитят своите права и интереси и да предотвратят участието на охранителите в жестокото преследване на практикуващите.

Когато ме освободиха от затвора, служители от полицейското управление, уличната охрана и общинския комитет дойдоха да ме тормозят. Аз виждах, че се чувстваха безпомощни и не искаха да участват в преследването на добри хора, но бяха принудени да се подчинят на заповедта. Един от тях каза: „Когато комунистическата партия рухне, на това ще дойде краят“.

Заключение

Много длъжностни лица от различни юридически ведомства и дори служители на органите за обществена сигурност по различни начини ми съобщаваха факти за преследването. Някои от тях активно ми помагаха да се противопоставя на преследването. Бях свидетел на това, че всички живи същества са дошли тук заради Дафа.

Тъй като не се усъвършенствах достатъчно добре, не изучавах Фа задълбочено и не се асимилирах с принципите на Фа, не спасих живите същества, с които имах предопределена връзка, и те все още досега участват в преследването на практикуващите Фалун Дафа.

През тези години на преследване, преминавайки през сериозни изпитания, разбрах, че живите същества са дошли, за да получат Дафа. Само когато практикуващите Фалун Дафа слушат Учителя и наистина се усъвършенстват, те ще могат да спасят съзнателните същества, с които имат предопределена връзка.
Връзка към източника: ru.minghui.org/