Споделяне на опит на Конференцията 2025 г. в България

Започнах да практикувам Фалун Дафа от 2017 година. През годините, в които помагам на учителя във Фа коригирането съм преминал през различни изпитания за премахване на слоевете привързаности, които имам.

Работа по проекти

Станах координатор на проект „Автошествие КРАЯТ НА ККП“ през 2023г., свързан с разясняване на истината. За мен беше нещо ново, защото нямах опит при ръководенето на проект и трябваше да преодолея привързаности като страх от конфликти, загуба на репутация, слава, съревнование, завист, комфорт и самоизтъкване.

Има практикуващ, който живее в Германия. Чрез него направихме контакт с немските практикуващи. Те ни изпратиха 3 стойки за автомобилите и се поучихме от техният опит по проекта.

Първото автошествие се проведе в петия по големина град в България, Стара Загора, там където живея. Решихме, че е най-удачно да е там, за да натрупаме опит за следващите по-големина градове. Проектът беше свързан с много човешки ресурси, тъй като трябваше да се изработят следните неща: уведомление към общината, маршрут, по който да преминем, да се направи карта на маршрута, стойките за банери, които ще стоят върху автомобилите, банерите и практикуващи, които да участват в автошествието с личните си автомобили.

„От определящо значение е главният координатор на проект да се самоусъвършенства добре. Ако не успее да се самоусъвършенства добре, това ще окаже влияние на целия проект, ставайки причина за застоя му и наличието на много трудности“ („Бъдете по-прилежни“ 2010г)

Знаех, че трябва да се усъвършенствам усърдно, за да може проектът да се развива добре. Преди началото на шествието се събрахме с практикуващите от Варна, които бяха изработили банерите, за да ги сглобим на стойките. Сглобяването се случваше в гаража на практикуващ, който изработи саморъчно стойките. Сработихме се много добре по-между ни, знаехме, че чрез проекта ще стигнем до разясняване на истината на повече хора и това се правеше за първи път в България по такъв начин. Всички работихме като едно цяло. Вярвам, че се случваше така, защото следвахме целта да помагаме на Учителя да спасява съзнателните същества. Нямахме осигурен полицейски ескорт, защото съвпадаше с голяма стачка на миньорите в родния ни град, които бяха затворили близката магистрала.

Преминахме през централните улици на Стара Загора с 13 автомобила с банери на таваните и 3 колонки с аудиозапис, чрез които разясняваме истината за Фалун Дафа и преследването. Някои от пешеходците, които виждаха банерите, си взеха и брошури от шофьорите с допълнителна информация.

Град София

След автошествието в Стара Загора, решихме да направим по повод 10 декември – „Международният ден на правата на човека“ в град София, столицата на България. По организацията свършиха много добра работата практикуващите от София. Благодарение на тях, бланката с уведомлението беше достигнала до всички районни кметства и полицейски управления, заедно с техните звена. Имахме разрешение да го проведем. Ден преди провеждането на автошествието в София се подготвяхме да пътуваме с жена ми. Проверявах си дрехите и видях, че една тениска се е оцветила по време на прането и помолих съпругата ми, която не е практикуваща, но знае за Дафа и ме подкрепя, да внимава как пере следващия път дрехите. Това бе повод да ми се развика и разсърди, стигна се до там, че не пожела да идва с мен в София, а се бяхме уговорили и да вечеряме с кумата и нейния мъж. Беше тъкмо време за праведни мисли, изпратих ги и си спомних думите на Учителя:

„Разбира се, няма да сте предварително уведомени за изпитание или конфликт. Как бихте могли да се усъвършенствате, ако всичко ви се казва? Няма да има никаква полза. Тези неща обикновено се случват неочаквано, така че да могат да тестват шиншин на човек и да направят така, че неговият шиншин наистина да се подобри. Само тогава може да се види дали той може да поддържа своя шиншин. Следователно, когато възниква конфликт, появата му не е случайна. Този въпрос ще съществува по време на целия процес на самоусъвършенстване и при преобразуването на кармата“. (Лекция четвърта „Преобразуване на кармата“)

Знаех, че се случва, за да подобри характера ми и защото предстои автошествието в София. Извиних се на съпругата ми за забележката и тръгнахме към София. Беше сърдита и след срещата ни с кумата ни и нейния мъж. Вечерта, преди да си легнем, се прояви мисловна карма, свързана с похотта ми, успях да я елиминирам. На сутринта изпратих праведни мисли, направих медитацията и по-време на изучаване, отново се намеси много силно мисловна карма свързана с похотта ми.

„Някои хора нямат много силно Главно съзнание и ще се подчинят на мисловната карма, за да извършат лоши деяния. Такива хора ще бъдат погубени и ще пропаднат в нивата. Повечето хора обаче могат да я премахнат и да ѝ се противопоставят със силни мисли от самите тях (силно Главно съзнание)“.

„Вашето Главно съзнание трябва да доминира“, Лекция шеста

Мисловната карма с похотта на моменти се проявява силно. В едно от сънищата ми бях на място, на което имах усещане, че съм бил и преди. Бях с приятели и се виждаха скалисти планински върхове в далечината, в един момент все едно зрението ми се приближи до единият връх, на който видях да стои вграден в скалата дракон. Изведнъж, видях как скалата се пропука и драконът тръгна към мен. Изпитах страх като се приближаваше, за един миг беше до стигнал до мен и с нокти хвана слабините ми и ги дръпна. Веднага се събудих, беше толкова реално, че и в това измерение усетих как ми дърпа слабините за кратко.

„Това, което съм аранжирал е, небесните воини и небесните генерали да бъдат ваши пазители на Фа, а има и дракони – тези две групи. Разбира се , много малък брой Дафа практикуващи имат и необикновени ситуации по отношение на своите пазители на Фа“.

„Преподаване на Фа на дискусията относно създаването на изящно изкуство“ въпроси и отговори

Това ми служеше като напомняне, да не оставям мисли, свързани с похотта, в съзнанието си за дълго време. Успях да се справя с похотта на сутринта, имах разбиране, че всичко това се случва, защото съм координатор на проекта и че старите сили опитват да ме отклонят от целта да помагаме на Учителя да спасява съзнателни същества и да бъда рационален по време на автошествието в София.

Отидох на мястото, където беше началната ни точка на тръгване. Видях, че имаше работници, които разчистваха дърветата и храстите на тротоарните площи. Имах праведни мисли и това нямаше да ни попречи да се справим добре при подготовката ни за автошествието. Дадохме им брошурки и им споделихме за автошествието. Взаимно не си пречихме да си вършим работата. Приготвихме колите и дойде полицейският кортеж, който ни съпровождаше по време на шествието по централните артерии на столицата ни. Бяхме изненадани, защото имаше повече жандармерия и полицаи, които правиха шествието да изглежда по-забележимо. Минахме покрай китайското посолство, имахме спирка на триъгълника на властта: (Министерски съвет, Президентството и Народното събрание) с 30 минутен престой и раздаване на флаери за разясняване на истината и събиране на подписи за петицията „Краят на ККП“.

Участвахме с 13 автомобила, времетраенето на маршрута, с престоя, беше около 2 часа. Шествието премина успешно и много хора видяха и прочетоха банерите върху автомобилите.

Град Варна

В седмицата, в която ще организираме автошествието във морската столица, Варна, на 21 юни, се случваше интересен процес в култивацията ми. Шефът ми на работа няколко пъти ми повтаряше, че трябва да бъда по отговорен и организиран, и да се справям с нови и по-големи задачи. Имах разбиране, че това става, за да преобразува привързаностите ми към страх и репутация и да подобри моя шиншина.

Автошествието във Варна се провеждаше през тъмната част на деня и трябваше да намерим подходящи лампи, чрез които банерите да се виждат през вечерта. Благодарение на практикуващ от Варна, който се беше заел с организацията по автошествието, намерихме подходящи лампи. В деня на заминаването и провеждане на шествието усещах лек дискомфорт и болка в главата, на които не обърнах внимание. Подготвихме автомобилите за потегляне от началната точка и стартирахме автошествието в 21:00ч.

През цялото време ми беше много неприятно, усещах гадене, болки в стомаха и главата. Прозявах се през цялото време на автошествието. Тогава нямах разбиране, защо се случваше. Цялото времетраене на автошествието беше около 90 минути. Понеже беше летен сезон, имаше много хора по централните улици на Варна, които видяха информацията на банерите върху автомобилите. След приключване на шествието нямаше и помен от дискомфорта, който изпитвах. На другия ден имах разговор с практикуващия, който пое по-голямата част от работата за организацията на автошествието във Варна и ми споделяше, че трябва да бъда по-подреден и организиран. Нямах съпротива и го изслушах внимателно. Благодарих му за разговора, който проведохме и помощта по организацията на събитието. След целият този процес имах разбиране, че това служеше за преобразуване на кармата ми, премахване на слой от привързаности към репутация и страх от конфликти. Както и придобих повече увереност и мъдрост да бъда по-отговорен и организиран при бъдещи дейности.

На следващия ден, трябваше да карам проектонационалния отбор на България по плуване от градче близо до Варна към град София. Минахме покрай началната точка на маршрута в град Варна на автошествието, тъй като съвпадаше с излизането ни от Варна. В този момент, имаше автомобил, който ми засече пътя, но не обърнах внимание. След това завих надясно и леко докоснах бордюра с гумата на автомобила. Това беше изпитание, свързано с репутацията ми, тъй като не ми се беше случвало отдавна като шофьор и все пак щях да прекарам на път голяма част от деня си с тях, а това беше едва началото. Веднага се замислих, защо ми се случи да излезна от пътя и си спомних какво съм мислил, когато шофьорът ми засече пътя по рано и след това, като докоснах бордюра. Осъзнах, че в съзнанието си имах завист към практикуващите от Варна, защото се справят добре и имат бизнеси.

„Проблемът със завистта е много сериозен, тъй като засяга пряко въпроса дали можете да завършите самоусъвършенстването. Ако завистта не се премахне, всичко, което сте култивирали, ще стане крехко.“

„Завист“ лекция седма

Спомних си думите на Майстор Ли Хонгджъ и се коригирах.

Проведохме автошествия също в град Бургас и Пловдив. При организацията на маршрута в град Бургас бяхме аз, двама местни практикуващи и един от Варна. Решихме да направим упражнения и изучаване преди изготвянето и минаването пробно по маршрута. Усещах съревнование към практикуващият от Варна. Наблюдавах привързаността си и се опитвах да я елиминирам. По време на медитацията усетих чистота и състрадание в съзнанието ми. Знаех, че всички сме се събрали, за да изберем най-подходящата идея за маршрут. И не, за да утвърждаваме себе си, а да утвърждаваме Фа. След медитацията нямах никакво съревнование в себе си. Изготвихме маршрута, минахме по него няколко пъти и си тръгнахме. По време на автошествието в Бургас, водех колоната най-отпред и моят банер не беше добре закрепен. На един от светофарите слязох от автомобила заедно с двама практикуващи, които бяха зад мен в автомобилната колона. Успяхме да закрепим банера, влязохме в колите и светофарът светна зелено. Благодарение на екипната работа помежду ни се справихме бързо. Вярвам, че всичко се случва така, когато следваме подредбите на Учителя, изоставяме привързаностите си и не искаме да утвърждаваме себе си, а да утвърждаваме Фа.

Изложба „Изкуството на Джън-Шан-Жен“ в Равадиново

Имах възможност да участвам в проекта за изложбата в Равадиново за няколко дни. Няколко практикуващи разтоварвахме картините за изложбата. Единият от практикуващите беше по-разпален и видях как друг практикуващ, който отговаря за провеждане на изложбата му каза да бъде по-спокоен. Знаех, че има нещо свързано с мен, като гледах тази ситуация.

По-време на изложбата се провеждаше и мис „Созопол“ в замъка. Затова изложихме няколко от картините навън, откъдето минаваха всички хора за събитието. Бяхме поканени от организатора и собственик на замъка, да присъстваме на събитието и да споделим информация за самата изложба. След провеждане на конкурса, който приключи около 22:00, трябваше да наредим всички картини в тронната зала на замъка, където изложбата гостуваше до 29 август. Успяхме да я наредим до към 02:00 часа.

По-време на целия процес, видях как никой от нас нямаше привързаност към съревнование, власт, самоизтъкване и др. Всеки предлагаше идеи и се изслушвахме, за да вземем най-правилните решения за подредбата на картините. На следващият ден бяхме в залата около 09:00 часа. Първият, който влезе беше собственикът и негова приятелка, дадохме брошурка на неговата приятелка, а той ни сподели историята за създаването на замъка.

Видях, как същата ситуация между двамата практикуващи от предния ден се повтаря. Единият искаше да поговори със собственика, а другият не проявяваше търпение и прекъсваше собственика, докато говореше. На няколко пъти единият практикуващ му направи намек да остави собственика да се изкаже и поговори с него. Нямаше такава възможност, останаха за кратко и на излизане чухме как собственикът разказваше на жената, че изложбата е свързана с нарушаването на човешките права на ККП.

Усмихнахме се, защото знаехме, че се е позиционирал на страната на доброто. След това, решихме да се разделим на две двойки и да изучаваме, понеже бяхме четири човека и нямаше нужда да стоим всички в залата. Решихме да изучаваме лекцията: „ПРЕПОДАВАНЕ НА ФА НА ДИСКУСИЯТА ОТНОСНО СЪЗДАВАНЕТО НА ИЗЯЩНО ИЗКУСТВО“.

Усетих много чисто поле, изпълнено със състрадание по-време на изучаването. След приключване на лекцията, споделих на практикуващия, че трябва да проява по-голямо търпение и да оставя хората да се изказват без да ги прекъсва и, че другият практикуващ е искал да говори със собственика, но поради тази ситуация не е успял. Казах му го с чисто и праведно сърце, и видях, че той имаше разбиране и нямаше съпротива от думите ми. След това споделих, че и аз имам моменти, в които съм припрян и разпален. И ако види нещо в мен, което смята, че не е правилно, може да ми го сподели, за да се коригирам. Вечерта имах възможност да говоря с другия практикуващ, който ми сподели, че след като сме се върнали в залата, сме били много различни, усетил е силата на Фа и как веднага ни е направила по-хармонизирани.

„Светлината на Буда озарява навсякъде и хармонизира всичко“.

Лекция трета, „Енергийно поле“

Споделихме си, че тези ситуации се случват, за да се покажат на повърхността привързаности като арогантност, самодоволство и високомерие, и да ги елиминираме. Благодаря за тези три дни, в които бяхме няколко практикуващи постоянно заедно и разяснявахме истината на хората, които посещаваха изложбата. По време на този процес всички знаехме, че това е добра възможност да подобрим своя шиншина и елиминираме привързаностите си.

Двата проекта, по които работим са свързани с голям човешки ресурс от практикуващи и чрез тях имаме възможност да се обединим и работим като едно цяло тяло. Автошествието включваше много хора и мисля, че подредбите на Учителя бяха такива, че чрез него да се обединим и да работим като едно цяло тяло. И вече чрез изложбата да достигнем до повече хора и хора от висшата класа на обществото. Надявам се следващата стъпка, за която всички да работим, да бъде: „Шен Юн“ да дойде в България.

Ще се старая да използвам по най-добрият начин времето си за култивиране и разясняване на истината на хората. Ще продължавам да помагам на Учителя в спасяването на съзнателни същества и изпълняването на обета, който съм дал при слизането ми на Земята. Благодарен съм за състраданието и спасението на Учителя!

Горното е моето ограничено ниво, до което съм достигнал в самоусъвършенстването. Моля от сърце, ако някой намери нещо за неуместно, добронамерено да ми го посочи.

Благодаря Ви съпрактикуващи,

Благодаря Ви, състрадателни Учителю!