Споделяне на опит на Конференцията 2025 г. в България

Миналата година, в началото на октомври, докато заспивах пред телевизора, се събудих от пареща болка в слабините. Станах и отидох до банята. Тананиках си някаква мелодия, която незнайно как се беше втълпила в съзнанието ми и когато се погледнах в огледалото, лицето ми беше неестествено ухилено, въпреки болката и пребледняването, сякаш нещо от моята същност се подиграваше на мен самия.

Знаех какво е – през годините няколко пъти съм имал много тежки бъбречни кризи и може би очаквах, че в един момент трябва да премина през това изпитание и това ухилване сякаш ми се подиграваше и ми казваше – „какво ще направиш сега?“. Повърнах. Отидох в стаята и започнаха болките. Превивах се: по леглото, по пода, не можех да търпя никакви дрехи, пак повръщах, тялото ми трепереше от болката. Опитвах се да го успокоя и даже в един момент се получи – болката се изолира и пулсираше само в една точка, отдясно на корема. Това беше само за кратко, не успях да се овладея задълго и пак започнах да се превивам. Идваше ми даже да викам, но внимавах – не исках да притеснявам майка ми, която спеше в другата стая. Опитвах се да гледам навътре, да се просветля до нещо, което не съм изоставил, или за някакъв тест или изпитание, в което съм се препънал и не съм преминал – нещо толкова фундаментално, за което трябва сега да изпитвам такава болка.

Мислех си, какво се беше случило предишния ден? Имахме няколко почивни дни от работата, заради поредни празнични дни и бях решил да си прибера дървата. Брат ми беше извикал някакви хора да ги нарежат. Казах му да ги отпрати: „аз ще си ги нарежа и нацепя“. Сякаш това предизвика манталитета ми към самоизтъкване. През годините винаги съм харесвал да цепя дърва, като физическо упражнение. Това също е привързаност.

Учителят казва: „Ако има някакво движение, то е плавно, бавно и кръгообразно. Дори се изпълнява неподвижно и в покой – това се различава напълно от физическите упражнения по отношение на формата“ .

Джуан Фалун, лекция девета – Чигонг и физически упражнения.

Първо рязах с резачката, после цепих дърва няколко часа, като че ли исках да се самоизтъкна колко съм работлив. Усетих как клетките на тялото ми, особено в областта на гърдите, започнаха да пулсират. Не се чувствах добре през цялата вечер след това. Погледнато от човешка гледна точка може тази физическа работа да е причинила разместване на някое камъче в бъбреците. Знаех, че не е това. Ние практикуващите нямаме никакви болести – Учителят го е споменавал многократно, но и многократно е споменавал, че ще имаме изпитания под формата на болестна карма. Болките продължиха през цялата нощ; не можех да си намеря място. Единствено, можех да изпращам праведни мисли през цялото време.

На сутринта болката започна да спира, може би спах малко, но станах за сутрешните праведни мисли. Отидох в парка и направих упражненията – второто един час. Нямах никаква болка, може би всичко беше преминало? Реших да си довърша работата, за да използвам почивните дни. Вечерта дойде времето за онлайн изучаването. Още преди да седна за праведните мисли, симптомите на бъбречната криза започнаха отново. Кръстосах краката, изпращах праведни мисли. Включих се в групата за четене. Когато дойде моето време да чета, болката стана толкова нетърпима, че разбрах, че няма да мога да чета. Едвам изрекох думите: „нека следващият да чете, аз само ще слушам“.

Не можех и да слушам. Превивах се по стаята. Мина ми мисълта да помоля практикуващите да изпратят праведни мисли за мен. Реших да не ги притеснявам или може би не исках да се изложа. Въпреки болките виждах всички неправилни мисли, които ми минаваха. Дали през деня много бързо се зарадвах, че съм преминал изпитанието? Повръщах малкото, което бях ял през деня. Болката може би беше по-силна от предишната нощ. Мислех да прочета някой джингуин и да се просветля до нещо, но не можех от болка. Реших да слушам аудио лекция на Учителя. Пуснах си я по телефона, за да слушам гласа Му. Наистина започнах да се унасям и да не треперя и превивам от болка.

В един момент обаче осъзнах, че е неуважително да слушам Фа и гласа на Учителя, докато спя. Изключих записа.

Повтарях си думите Му: „След като прекосиш сенчестите върби, отвъд ще има ярки цветя и друго селце!“. Джуан Фалун, лекция девета – Хора с велико вродено качество.

Спомних си за няколко случаи, в които съм давал съвети на обикновени хора, да не взимат обезболяващи, ако нещо ги боли. Може би не съм имал достатъчно състрадание към тези хора? Такива болки може ли да се издържат? Помислих го за себе си – засмях се, няма да взема лекарство.

На сутринта болката пак утихна. Отидох в парка за упражненията. Беше студено, а от изтощението усещах студа повече. При петото упражнение, в началото, леко треперех. Чух някой да ми говори. Отворих леко очи и видях лицето на една една възрастна жена на алеята да ми казва, че е хубаво, да правя това. Осъзнах, че жената ме подкрепя. Упражненията ми помагаха много. Почуствах се по-добре и през деня пак продължих работата си.

Майка ми започна да забелязва, че не се храня. Вечерта всичко пак се повтори, даже кризата започна по рано. Мина ми и мисълта, дали тези болки не биха ме увредили?

Спомних си примера, който Учителят ни е дал: „...и малко увеличих изпитанията му, за да може бързо да изплати кармата си и да се просветли – планирах го по този начин. Но един ден в него изведнъж се появили симптоми, наподобяващи мозъчен удар, и той паднал на земята. Почувствал, че не може да се движи и сякаш крайниците му били извън контрол. Бил изпратен в болница за спешна медицинска помощ. След това отново можел да ходи. Помислете всички: с мозъчен удар как може някой да проходи и отново да раздвижи краката и ръцете си толкова бързо?“.

Джуан Фалун, лекция шеста – Съзнанието ви трябва да е праведно.

Даже ми мина мисълта, че по-добре да припадна и да ме вкарат в болница, толкова ме болеше.

Трябваше да отида на работа. Не се чувствах добре. През няколкото години на тази работа и като практикуващ, не съм взимал болнични, въпреки че съм имал симптоми на болестна карма. Отидох до училището и казах на заместник-директора, че съм болен и бих искал да си отида в къщи, ако може. „Добре, но си вземи болничен и ни го донеси“ – каза тя.

Тръгнах си. Сетих се, че преди време, още по ковид вълната, бях получил съобщение, че дължа някаква сума и здравноосигурителните ми права са ограничени. Бях решил да отида, да платя, но си помислих, че като самоусъвършенстващ се, не би трябвало да се притеснявам за това и не го направих.

Прибрах се вкъщи и си легнах. Казах на майка ми, че явно съм настинал или преуморен и ми се гади, затова не се храня. Помислих, че все пак трябва да взема болнични, за да е законно моето отсъствие от работа. След обяд отидох до лекарката. Казах й за симптомите. Тя ме попита какво искам: дали тя да ми даде лекарства или да ме изпрати в болницата за изследвания. Казах й, че искам само болничен. Как така? Обясних й, че практикувам Фалун Дафа. Обясних някои от принципите, дадох й брошура. Едната от сестрите в кабинета беше едно от момичетата, които дойдоха преди време, на представянето на нашата практика, което проведохме в читалището на нашето градче. Докторката замислено каза, че е чувала за хора, практикуващи, които могат да контролират болката. Казах й, че болката в някой случаи е един вид изплащане на дългове. Тя прие всичко това изненадващо спокойно, сякаш, едва ли не, ме подкрепяше. Като че ли всички ме подкрепяха, все едно съм на едно своеобразно представление. Даде ми болничен и даже ме похвали, гледайки компютъра, че досега не съм ползвал отпуск по болест.

Излязох от поликлиниката. Беше ми студено. Дали да отида да си легна? Отидох в парка да направя петото упражнение. Може би заради болката от няколко дена и концентрирането ми върху изпитанието, но нямах разсейващи мисли. Щом кръстосах краката и започнах упражнението, все едно бях в друга сфера. Много леко, но въпреки това в осезаемо състояние на покой. Едно стихотворение на Учителя много добре илюстрира това състояние:

ЕДНА МИСЪЛ

Светско и свято, едно поточе ги дели.

Напред или назад: две различни сфери.

Влезте в храма в гората.

Една стъпка и сте достигнали рая.

Хон Ин 3

Това и други наизустени стихотворения са ми помагали, когато съм имал разсейващи мисли по време на практика. Упражнението свърши и пак се върна предишното състояние на тялото с усещането за дискомфорт. Прибрах се, вечерта ми нямаше нищо, спах. Сутринта отидох на работа. Казах на секретарката, че съм добре, подадох й болничния, а тя каза, че няма нужда – един колега ме е заместил и може да му върна жеста, ако се наложи да отсъства.

На другия ден имахме събитие за разясняване на истината в близкия град. Споделих с практикуващите за изпитанието. Те казаха че изглеждам добре. Мислех си, че изпитанието свърши, може би защото бях сигурен, че за събитието ще съм добре и наистина така се случи.

На другия ден вечерта, обаче, се започна отново. Увереността ми намаля. Дали пропускам нещо?

Учителят казва: „По мое мнение усъвършенстването ви вече е твърде лесно. Онези велики просветлени същества на високо ниво може да го намерят за още по-нечестно: „Какво правиш? Спасяваш хора по този начин? По пътя на самоусъвършенстването няма никакви пречки и човек може да продължи направо до края. Самоусъвършенстване ли е това? Напредвайки в самоусъвършенстването, той започва да се чувства все по-комфортно без каквато и да било намеса. Как може да се позволи това?“.

Джуан Фалун, лекция шеста - Демонична намеса от собственото ви съзнание.

Сутринта трябваше да отида пак на работа. А болката не беше спряла. Влязох в училището леко превит. Бях дежурен на входа и трябваше да стоя прав. Другите забелязаха, че не съм добре. Явно и това ме притесняваше, исках да запазя впечатлението у хората, че съм човек, който не боледува. Влязох пак при заместник директора. Казах й, че пак не съм добре и че, ако не се оправя, може и да си тръгна. Тя леко се намръщи: „Ама защо не се лекуваш, преди няколко дена пак беше така“. Излязох. Болеше ме и се бях превил на една страна. Набрах я по телефона и й казах, че мисля да си тръгвам. Тя ми отговори, че не мога да си тръгна – да си изкарам часовете, (имах един час за заместване, заради отсъстващ учител), че нямало кой да замести този учител. Замислих се. Пак ме подкрепят, за да издържа изпитанието.

Осъзнах, че не съм болен, само изпитвам дискомфорт. Трябваше да изтърпя това изпитание. Ако мисля че съм болен, то е да съм като тези хора, за които ни споменава Учителят: „Някои хора изпитваха много силен дискомфорт и стояха неподвижно по местата си, чакайки ме да сляза от подиума, за да ги лекувам. Не бих го направил. Ако не можете да преминете дори този тест, как ще се усъвършенствате в бъдеще, когато се натъкнете на множество големи изпитания? Не можете ли да преодолеете такова малко изпитание? Всеки може да го направи. Затова никой не бива да идва при мен за лечение на болести, нито пък ще лекувам болести. Щом кажете думата „болест“, не съм склонен да слушам“.

Може би през тези дни, всичко, за което съм мислил, което четях и целият ми стремеж да се просветля за причините за изпитанието, е било, за да може Учителят да дойде и да ме излекува, както си представяха тези хора, за които пише Учителят. А и Учителят ни предупреждава, че ще имаме изпитания. Преследването на учениците в континентален Китай – „Великото премеждие“, продължава. Това са тестове за живота и смъртта. Как може моето усъвършенстване да е в комфорт? Трябваше да изтърпя всичко това.

За да има „ярки цветя и друго селце“ практикуващият трябва да премине през „сенчестите върби“. Нашето самоусъвършенстване е сред заблудата на човешкия живот. Това не беше ли изпитание и за вярата ми.

Като че ли всички ме гледаха, какво ще направя. Изкарах първия час, леко превит. На втория час започна да ме боли по-малко. Учители идваха при мене, да ме питат как съм. Казаха, че им е странно, че съм болен, защото досега не са ме виждали да съм болен.

Още две или три нощи ме болеше. Може би свикнах със самата болка, затова даже успявах да поспя по малко през нощта. Гадеше ми се от храната и не ядях почти нищо. На работата ме питаха как съм и че съм изглеждал малко отслабнал. Един или два пъти ме засърбяваше гърлото да им кажа, че имам бъбречни кризи вече от една седмица, но знаех че нямам право да се самоизтъквам в този момент.

Човек живее заради изплащане на кармата, натрупана в този и в другите си животи. Ние не знаем какви са подредбите за нас. Ако не бях практикуващ, е можело във всеки един момент да трябва да заплатя тези дългове – даже с живота си.

Учителят много ясно ни споменава това: „Ако това не беше премахнато за вас, може би вече щяхте да сте мъртви, ако се бяхте сблъскали с тази неприятност. Може би никога нямаше да можете да се измъкнете от леглото“. Джуан Фалун, лекция шеста – Съзнанието ви трябва да е праведно

Искам да споделя още малко за упражненията. От няколко години ги правя почти всеки ден. Когато съм на работа ставам в пет и половина, сутринта, и правя първите четири упражнения - или вкъщи, или на спортната площадка в училището до нас. След работа, правя петото упражнение в парка. В почивните дни правя и петте упражнения.

Заради малката общност, в която живея и заради това, че хората се познават, повечето вече разбраха че практикувам. Това е добър повод да им разкажа за Фалун Дафа и преследването.

В един от джингуините, Учителят казва, че практикуващите са известни хора в обществото. Хората ги наблюдават с интерес. Даже и в Джуан Фалун пише: „Такъв човек все пак има сърцето да следва Дао и винаги иска да го практикува. Всеки знае, че той практикува чигонг. Хората на работното му място знаят, известно е на съседите, както и на целия квартал“.

Джуан Фалун, лекция шеста – Култивационна лудост.

Мисля, че Учителят точно това иска да ни подскаже. Там, където живеем и работим, нашите съседи и колеги – всички трябва да ни виждат как практикуваме. Ако продължим по-горния цитат: „Но помислете всички: от гледна точка на истинското самоусъвършенстване, кой е правил такова нещо преди няколко години? Никой. Само ако някой истински се усъвършенства, може да бъде променен пътят на живота му. Като обикновен човек обаче той практикува чигонг само за лечение и укрепване на тялото. Кой ще промени пътя на живота му?“.

Ние имаме щастието да практикуваме Великия Дафа – нашият път е променен, трябва да бъдем дори още по-усърдни от този човек, споменат по горе: „Няма значение дали ще успее в самоусъвършенстването, или ще получи Фа. Такъв човек все пак има сърцето да следва Дао и винаги иска да го практикува“.

Да получиш Фа

Практикувайте Дафа

с цялото си сърце,

само това е велико.

Станете едно цяло с Дафа

и съвършенството

с времето е сигурно

Хон Ин

Приятели практикуващи, моля ви ако забележите нещо нередно и неточно в моето есе, да ми го посочите със състрадание.

Благодаря Ви Уважаеми Учителю,

благодаря ви практикуващи!