Споделяне на опит на Конференцията 2025 г. в България

Бих искал да разкажа, как преодолях едно изпитание, проявяващо се под формата на болестна карма, което ме измъчваше години наред.

Преди няколко години, може би четири или пет, ми се появи състояние, наподобяващо кожно заболяване. В резултат на него кожата на ръцете ми беше изключително суха и много лесно се напукваше и разраняваше. С течение на времето ситуацията се влошаваше. Раните ставаха все по-големи и по-болезнени, като дори започнаха да се разпростират по други части на тялото, като лактите, ходилата и др.

Дълго време не подхождах сериозно към този въпрос. От една страна, като практикуващ имах разбирането, че това се появява, за да ми разкрие къде изоставам и да ме подтикне да изоставя някаква привързаност. От друга страна, обаче, в продължение на години така и не потърсих истински дълбоко в себе си какви пропуски ми посочва Учителят чрез това изпитание.

В размислите си просто стигах до извода, че това е дълг, който имам от предишни животи и който трябва да изплатя чрез страдание. Вярвах, че това не беше болест и затова никога не съм се опитвал да лекувам това състояние чрез обикновени човешки методи. Просто в моментите, когато раните ставаха повече и по-болезнени, мажех ръцете си с различни кремове, за да успокоя болката. Това, разбира се, имаше ефекта единствено на временно облекчение, но не решаваше кардинално проблема. И така, година след година състоянието на кожата ми се влошаваше.

Преди няколко месеца, обаче, вижданията ми по този въпрос значително се промениха. Започнах да разбирам, че съм постъпвал много безотговорно към себе си и към култивацията си, като не съм потърсил истинската причина за това проявление на болестна карма. И така, започнах все по-често да разсъждавам по този въпрос. Това понякога се случваше по време на изпълнението на второ упражнение или на седящата медитация, особено в моменти, в които съзнанието ми беше относително по-чисто. Задавах си въпроса: “Коя привързаност не искам да изоставя?”. Известно време не можех да открия отговора на този въпрос, но въпреки това продължавах да си го задавам.

Един ден се случи следното. Бях на пикник заедно с голяма компания. В един момент, към мен се приближи един човек, когото не познавах, и ме заговори. След като се запознахме и разменихме няколко думи, той се загледа в ръцете ми и забеляза раните, и изключително сухата и напукана кожа. Каза ми, че преди време е имал същото заболяване (мисля, че го нарече псориазис), но че е успял да се излекува от него. Попита ме дали се интересувам от неговия съвет как да се излекувам и аз. След като отговорих утвърдително, той ми сподели, че е трябвало да направи две неща, за да се излекува. Едното е било да открие някакъв много добър кожен лекар, който му е назначил много ефективно лечение, но това според събеседника ми било по-маловажното нещо. По-важното било, че открил, че трябвало да прости нещо на някого. Това било и по-трудното за правене нещо, но след като го направил, кожата му много бързо се излекувала и оттогава не е имал повече този проблем. После ме погледна в очите и ми каза: „Вероятно и ти трябва да простиш нещо на някого“. Малко след това разговорът ни приключи и пикникът продължи. В този момент не отдадох кой знае какво значение на тази случка.

В следващите дни, обаче, многократно се сещах за тази ситуация и разсъждавах над нея, тъй като думите на събеседника ми се бяха запечатали дълбоко в съзнанието ми: „За да се излекуваш, вероятно и ти трябва да простиш на някого“. При това тези думи бяха изречени от човек, който се забавляваше с бира в ръка – твърде необичайно, за да не ми направи впечатление. Стигнах до разбирането, че това не бяха реално думи на този човек, а подсказване от страна на Учителя, който ми помагаше да открия своите привързаности.

В следващите дни и седмици усилено разсъждавах по темата на кого е възможно да имам нещо да прощавам. Не беше особено трудно да открия отговора. От години си партнирах с друг човек в развиването на съвместен бизнес. Този проект, обаче, далеч не се развиваше според моите очаквания и желания. Това беше станало причина да развия силни мисли на негодувание към партньора си. Смятах някои от неговите действия за неприемливи и се чувствах онеправдан и подведен. Дори към момента на тази случка, в съзнанието си бях взел окончателното решение, че ще прекратя участието си в съвместния ни бизнес. Това въвличаше и загубата на някои материални интереси, както и силното нарушаване на комфорта ми, тъй като се налагаше да си търся ново препитание, а бях вложил значителни количества усилия и време в развиването на бизнеса ни. Аз, разбира се, до този момент не търсех вината в себе си, а основно в другата страна, и така смятах нещата за несправедливи.

След като привързаностите ми бяха разкрити, оставаше да бъдат елиминирани. Процесът на елиминирането им, при мен включва на първо място да си изясня каква е истината по всеки един от засегнатите въпроси според разбирането ми на Фа на моето ниво. След това, анализирам и взимам решение дали моите действия в тези отношения ме задоволяват или искам да ги променя. В случая, определено имаше неща, които исках да променя. Последната стъпка в моя процес на елиминирането на привързаности, е да приложа на практика, взетите в съзнанието ми решения, т.е., когато привързаностите ми отново излязат на повърхността, да си спомня за това как съм решил да постъпвам от тук нататък и в крайна сметка да го правя. Обикновено, при мен този процес се повтаря множество пъти, като, ако остана твърд и продължа да отстоявам новия си начин на действие, привързаностите постепенно отслабват и не след дълго напълно изчезват. В процеса на елиминирането на привързаностите ми в конкретната ситуация, стигнах до няколко извода.

Единият беше свързан с въпроса за загубата и печалбата. В случая, аз понесох загуба на време, вложени усилия и пари, и изпитвах негодувание срещу това. С течение на времето, обаче, стигнах до разбирането, че тази загуба не е истинска загуба, а само така изглежда на нивото на обикновения човек. Разгледано от по-високо ниво, всъщност, истинска (абсолютна) загуба и печалба не съществуват. Разбирането ми е, че космосът е справедлив и че Законът на космоса винаги се стреми да балансира нещата при всяко същество, т.е. да наложи справедливост. Проявление на това, е наличието на двете субстанции – карма и дъ. Всяко същество е започнало съществуването си с определено количество от всяка от тези субстанции. В хода на многобройните си животи то е извършвало както добри, така и лоши постъпки, измерено според характеристиката на космоса, Джън-Шан-Жен. В резултат на това са се променяли количествата на двете субстанции, карма и дъ.

Законът за загубата и печалбата винаги се стреми да придвижи нещата към равновесното им положение. Когато дадено същество натрупа карма, Законът прави така, че то да я изплаща, като понася загуби. Когато съществото натрупа дъ, законът прави така, че то да получава добри неща в замяна, казано по друг – начин да печели. В този ред на мисли единствено Законът за загубата и печалбата определя кой какво заслужава и какво не, и в крайна сметка всичко е справедливо.

Тоест самата концепция, която имах, че може да съществува каквато и да било несправедливост, беше погрешна. Каквито и загуби да бях понесъл, неминуемо щях да бъда компенсиран за тях. Тогава за какво всъщност изпитвах негодувание към отсрещната страна? Вече разбирах, че нямаше за какво да негодувам и това ми донесе огромна лекота, когато разсъждавах по тези въпроси от този момент нататък.

Вторият въпрос, който си изясних, беше, че всяко същество има свободна воля и само избира как да постъпи, като, разбира се, плаща цената за последствията от постъпките си. В моя случай, аз осъждах партньора си за някои от неговите решения, тъй като те силно засягаха личния ми интерес. Впоследствие обаче си изясних, че той има пълното право да прави тези неща, без значение дали те ми харесват, или не. Аз мога единствено добронамерено да му представя гледната си точка и да го помоля да помисли отново над решенията си. От там нататък, той решава как ще постъпи и, разбира се, понася последствията за решенията си.

След като приложих това на практика, партньорът ми не се съгласи с нито едно от моите разбирания и предложения, и не пожела да промени начина, по който си взаимодействаме. Това доведе до моето решение да прекратя участието си в съвместното ни начинание. Този път, обаче, в съзнанието ми нямаше негодувание. Всичко това ми помогна да разкрия привързаността си към това да съдя и обвинявам другите за техните действия, считайки ги за несправедливи. В конкретния случай, след като спрях да съдя в съзнанието си партньора си, изпитах огромна лекота в съзнанието си и вече нямах тези лоши мисли към него.

Известно време след случката на пикника, за която разказах, кожните ми проблеми магически изчезнаха. Дори не съм сигурен за точния момент, в който това се е случило. Просто, един ден се сетих, че от доста време не съм изпитвал нужда да мажа ръцете си с кремовете, които дотогава използвах. Тогава се вгледах по-внимателно в кожата на ръцете си и установих, че тя вече съвсем не е суха и нацепена, както беше в миналото, а напротив, изглежда свежа и здрава. Изглежда, че човекът, който ме посъветва как да реша кожния си проблем, се оказа прав. Наистина е трябвало да „простя нещо на някого“, като процесът включваше елиминирането на слой привързаности към личната изгода, материалните интереси и съденето на другите, последното от които, според мен, е форма на съревнование.

Благодаря ти, Учителю!

Благодаря ви, практикуващи!