Мъдрите склоняват глава пред тези хора

Да склониш глава – означава да признаеш своята слабост, но също така и да потърсиш съвет, да проявиш готовност да изслушаш чуждото мнение и да го използваш в своя полза. Колкото човек е по-умен, толкова по-често склонява глава пред тези три категории хора: пред родителите, пред праведниците и глупаците.

1. Да почиташ родителите си

В „Първи сборник от удивителни истории“ се разказва за млад човек на име Лю Дашън, родом от Кайфън, провинция Хенан, по времето на династията Сун. Неговият баща починал рано. След смъртта на баща си, той и майка му намирали утеха един в друг, за да се справят с житейските трудности.

Веднъж Лю Дашън заедно с майка си се отправили към близък даоистки храм, за да се помоли за благословия. След това майка му встъпила във връзка с даосткия свещеник.

Лю Дашън сметнал, че майка му постъпва неправилно, нарушавайки общоприетите норми, и че тя е длъжна да прекрати общението си с даоисткия свещеник. Но майка му не го послушала и счела, че Лю Дашън се меси в нейния личен живот. В резултат, между майката и сина възникнал сериозен конфликт, при който за неговото уреждане даже се наложило да се обърнат за помощ към властите.

Съдията, който разглеждал делото, попитал Лю Дашън защо толкова се е разгневил на своята майка. Пред съда Лю Дашън заявил, че е извършил грешка, като я разстроил, и че е длъжен да понесе наказание.

Съдията счел, че майката на Лю Дашън също е виновна, и я наказал на двадесет удара с пръчка. Виждайки това, Лю Дашън бързо се хвърлил към майка си, за да я защити от ударите.

Тъй като Лю Дашън винаги скланял глава пред майка си, съдията го обикнал много и дори го препоръчал за служба при двора. В резултат, семейството също започнало да благоденства.

Трябва да признаем, че не всички родители са идеални. Родителите не са всесилни и при тях винаги ще има ситуации, в които те не оправдават очакванията на своите деца.

Обаче наставленията на нашите родители са продиктувани от благи намерения. Ако действаме в съответствие с желанията на родителите, даже ако ни се струва, че постъпваме против своята воля, това може да донесе полза на семейството и да направи бъдещето по-светло.

2. Да почиташ праведниците
През първите години на династията Хан, Лю Бан изпратил своя посланик Лу Дзя в Нанюъ за преговори с Джао Та. Възползвайки се от царящия хаос, Джао Та завзел три окръга в Нанюъ и провъзгласил себе си за цар.

Лу Дзя, държейки в ръка печата на Лю Бан, основателя на династията Хан, заминал за Нанюъ. Джао Та седял на висок подиум, проявявайки пълно безразличие към него.

Лу Дзя казал, че на Лю Бан му били потребни пет години, за да възстанови мира в Поднебесната не благодарение човешка сила, а по волята на Небето. Съчувствайки на страданията на народа, Лю Бан не желаел нови бедствия, предизвикани от война, затова изпратил печата, призовавайки към мир и съгласие.

Джао Та внезапно дошъл на себе си, поклонил се и приел печата.

Древните са казвали: „Армия, действаща според принципите на човеколюбието и справедливостта, не причинява вреда даже и на есенната трева“.

Причината, поради която един владетел може да бъде толкова велик и могъщ, не се крие в неговата власт, а в това, че той се е превърнал в символ на доброжелателност и справедливост, превръщайки се в човек, ползващ се с „народното уважение“.

Мъдрият човек винаги ще се преклони пред праведните и ще застане на страната на онези, които отстояват справедливостта.

Даже най-умният човек ще претърпи неуспех, ако му липсва основата на добротата и праведността. Това е истина, която е необходимо да се разбира във всяка епоха.

3. Преклонение пред глупците
В живота е нужно да бъдем умерено неразбиращи, когато е необходимо, и ясни, когато това е нужно – тогава животът ще стане по-понятен и ясен.

Обикновено, срещайки познат на улицата, ние питаме: „Вие вече ядохте ли?“. Събеседникът отвръща: „Още не“. След това те се усмихват един на друг и се разминават. (Още от дълбока древност в Китай „Ядохте ли?“ бил еквивалент на нашето „Как си?“. Това е израз на искрена загриженост, дължаща се на няколко основни фактора: глад и бедност; израз на уважение; култ към храната, като във всички случаи, ако гостът отговорял с „не“, било социално задължение той да бъде поканен на масата и да се сподели храната).

Защо не предложите да нагостите другия човек, когато той не бил ял? Ако приемете това твърде насериозно, ще възникнат редица проблеми и вашите междуличностни отношения ще станат неловки.

Мъдрият човек говори двусмислено, но при това безупречно, даже за най-незначителните неща.

Да се престорите на невеж, знаейки истината, е като камък с изгладени ръбове; това не причинява вреда на другите, а другите не биха ви се обидили.

При среща с глупав човек, трябва да се научите да бъдете тактични, отстъпвайки една крачка назад, изглеждайки още по-невежи от другия човек. Това ще ви позволи да живеете по-свободно.

Извод
Научете се да навеждате глава, за да я вдигнете след това.

Древните са казвали: „Човек, който е прекалено твърд, лесно се пречупва, а водата, макар и мека, остава невредима“.

В живота е необходимо да съчетаваме твърдост и мекота: да проявяваме мъжката страна в работата, а женската – в отношенията с хората.

Има два вида поклон: поклон с усмивка и поклон със сълзи на очите.

Вместо да позволите на другите насила да ви накарат да наведете глава, по-добре е да я наведете по собствена инициатива, за да избегнете унижението и нарушаването на правилата на човешкото поведение.

Тъй като ние разбираме, то склоняваме глава. Едва след като се научим да склоняваме глави, ние ще можем да ги вдигнем високо.

Връзка към източника: yuanming.ru/