Бившата „Лин Дайюй“ (герой от китайската литература) сега практикува Фалун Гонг

(Minghui.org) След повече от 20 години практика на Фалун Дафа аз значително подобрих своето физическо и душевно състояние. Като човек, изпитващ ново рождение, искам да споделя своя опит и да изразя благодарността си към Учителя!

Горчивите години

Когато бях малка, поради това, че моят баща го причислиха към „вонящите интелектуалци“ (дискриминационен термин, наложен на интелектуалците по време на „Културната революция“), а моята майка – към „богатите земевладелци“, цялото наше семейство беше депортирано в отдалечено село. Прекарах горчиво и угнетяващо детство в тази бедна, изолирана планинска долина. В тези сурови условия ние загубихме двама близки хора. Моята баба по майчина линия почина, след като в болницата отказаха да я лекуват, а моята по-малката сестра почина от предозиране с лекарства в селската болница. Майка ми беше бутната в една клисура от съседи по време на спор за парцел земя. Тя оцеля, но болестите я измъчиха. Ние с брат ми от ранна възраст страдахме от недохранване. Моят баща, учен, малко запознат със селския живот, понякога хващаше диви котки и плъхове, за да попълни нашата семейна дажба. Семейството ни страдаше толкова много, че дори след като се преместихме в града, започнаха да ме наричат крехката, изнежена „Лин Дайюй“ (героиня от китайската литература, известна със своето слабо здраве).

Слаба и до смешно кльощава, аз получих от селските деца прозвището „кльощава вейка“. Баща ми се тревожеше за моето лошо здраве и често казваше, че силният вятър може да отнесе неговата голяма дъщеря. Даже кратките разходки ме изтощаваха и ми причиняваха болки в корема. Даже не можех нормално да държа кормилото на велосипеда и често падах. Леко мазната храна предизвикваше диария и страдах от много други незначителни неразположения, включително мигрена, синузит, артрит и неврастения. Започвайки работа, започнах да се обръщам за помощ към западни и традиционни китайски лекари. Шишенцата със западни лекарства и многочислените чашки с традиционни китайски средства по никакъв начин не подобриха моето здраве. Постоянно чувствах сънливост и животът ми изглеждаше безсмислен. Скоро след като започнах работа, началникът дойде при мен, огледа помещението, видя ме и попита завеждащият отдела: „Това дете сериозно ли е болно? Защо е толкова слаба? Заведете я на лекар“.

В началото на брака си претърпях два спонтанни аборта. По време на третата си бременност прекарвах почти всеки ден в леглото, опитвайки се да спася бебето, но това не помогна и аз го загубих. С това нещастие започнах да осъзнавам хладната реалност на своята съдба. Започнах да живея в постоянен страх, боях се да изпитам щастие, което рано или късно ще бъде откраднато от нещастието.

Отчуждена, високомерна и упорита, аз не се страхувах да критикувам другите със своя остър език. Но в същото време бях склонна към пристъпи на меланхолия, капризи и сълзи. В края на краищата никой не се осмеляваше да се приближи до мен или да ме обиди.

Като държавен служител аз често контактувах с бизнесмени. Отнасях се към състоятелните клиенти грубо и агресивно, тъй като ги смятах за морално разложени. Към бедните клиенти се отнасях с презрение, предполагайки, че те са способни да се откажат от своето достойнство и човешка почтеност заради дребна изгода. Проявявайки непокорство към началството и презирайки колегите, влизах в дълги спорове всеки път, когато възникваха разногласия. Дистанцирах се от роднините на съпруга си, считайки ги за невъзпитани и готови да използват другите в свой интерес. Даже собствените ми роднини ме дразнеха и избягвах всякакво общуване с тях. Околните ме наричаха „нестандартна“ (местен термин с унизителен подтекст). Бях нещастен човек, неспособен да донеса щастие на другите.

Прераждане след откриването на Дафа

През 1997 г. моите родители се обръщаха към много чигонг майстори в опит да получат медицинска помощ за моята по-малка сестра, която страдаше от неизлечима болест. В крайна сметка майка ми се запозна с Фалун Дафа и оттогава го практикува. Въпреки че аз четях книгите на Фалун Дафа заедно с нея, учението не намери отклик в мен, докато година по-късно не се случи една странна среща.

През 1998 г. родителите ми се обърнаха към известен местен чигонг майстор. Много хора идваха при него за лечение от други части на Китай, включително и някои държавни служители на областно и министерско ниво. Поради своята известност той вземаше много висока такса. Отидохме при него с по-малката ми сестра, за да се консултираме относно лошото ѝ здраве. Обаче, като ме видя, чигонг майсторът започна да настоява да ме лекува. Той каза, че в бъдеще ме очакват много опасности. Той ме заведе в килера в дома си, погледна ме с лош поглед и заяви, че моето здраве ще бъде още по-лошо от това на моята сестра. Посъветва ме да се уча при него и да пия повече алкохол: колкото повече, толкова по-добре. Разбрах, че той има скрити намерения, и в този момент изведнъж си спомних за Учителя Ли Хонгджъ. Помислих за себе си: „Учителю, простете ми. Аз все още не съм ваша ученичка, но непременно ще стана такава в бъдеще. Не ми трябва нищо от този човек. Моля, помогнете ми!“. След тези мисли чигонг майсторът веднага се свлече като пробит въздушен балон и облян от студен пот, рухна на стола. Той бързо извика на своята родственичка: „Уморен съм. Бързо ми приготви чиния с юфка и я изведи оттук!“. След това закрещя на моят баща: „Ти си неискрен! Защо я доведе тук? Махайте се незабавно!“.

Връщайки се у дома, аз взех в ръцете си Книгата на Дафа, обърнах се към снимката на Учителя и казах: „Учителю, аз искам наистина да изучавам Дафа“. Бях убедена в своето призвание да стана ученичка на Дафа и решително поех по пътя на усъвършенстването.

Скоро моето здраве започна да се подобрява. „Лин Дайюй“ се превърна в напълно нов човек: здрав, оптимистичен, жизнерадостен, спокоен, добър и готов да помага на хората.

Сега аз приготвям храната за три семейства: на свекърва ми, на родителите ми и на моето собствено. Правя това с радост и без оплаквания. С готовност връзвам връзките на ботушите на моята снаха и изхвърлям мръсните салфетки, които ми подава болният ѝ съпруг. Почиствах фекалии за болен практикуващ и ядях остатъците от юфка от купата на възрастен практикуващ. До преди да се усъвършенствам в Дафа, аз панически се страхувах от мръсотията. Но след като започнах да практикувам, това стана за мен втора природа – да правя такива неща за другите. Моето преображение поразяваше околните.

Преди избягвах мазната храна, страхувайки се, че няма да успея да стигна до тоалетната, но сега моят организъм е способен да усвоява всякаква храна. Страхувах се от студа, но сега открих, че мога с часове да разяснявам истината на улицата в мразовитата зима. Преди се боях от слънцето заради светлата си кожа, но сега мога да стоя на слънце напълно спокойно.

Веднъж пътувах в автобуса и един възрастен мъж изгуби съзнание и започна да пада назад. Автобусът беше претъпкан, но хората инстинктивно се отдръпнаха от него. А аз, напротив, протегнах ръка и го подхванах. Друг добър човек го хвана за дрехите отпред, предотвратявайки по-нататъшното падане. Високият старец тежеше над 50 килограма, но аз успях да го подкрепя отзад, което преди би било за мен напълно невъзможно. Понякога, докато разяснявах истината, срещах жени и баби, които с мъка качваха своите тежки колички в автобуса или ги разтоварваха. Помагах им и с лекота пренасях багажа.

По протежение на цялата пандемия от COVID-19, когато много хора се заразяваха с вируса, моето семейство остана здраво и в безопасност. Детето ми каза: „Благодаря ти мамо, за това, че практикуваш Фалун Гонг. Вирус не може да пробие тази защитна бариера“.

Отказ от финансов контрол

В повечето китайски семейства съпругата контролира семейния бюджет и еднолично се разпорежда с доходите на семейството. Моят добър и честен съпруг никога не спореше с мен за пари и ми позволяваше да се разпореждам с общите ни доходи без възражения. През годините аз вземах решенията сама. Когато съпругът ми понякога харчеше пари за майка си или роднини, изпитвах недоволство и раздразнение, което създаваше за него неловка ситуация в присъствието на роднините.

Фалун Дафа ми помогна да разбера, че моето властно отношение противоречи на традиционната култура и произтича от изкривената култура, поощрявана от Китайската комунистическа партия (ККП). Казах на съпруга си: „Не умея да се разпореждам с парите. Управлявай ги ти“. Той беше изненадан, но все пак с известни опасения се съгласи. Обясних му финансовото положение на нашето семейство и преведох по-голямата част от общите ни спестявания на неговата сметка, за да може да харчи парите по-свободно и да поддържа по-възрастните си роднини. Започнах да му напомням при обичайни или специални поводи, че трябва да харчи пари за роднините. Сега пряко управлявам делата с неговото съгласие, щедро харча пари за неговата баба, майка, чичовците, лелите, братовчедите и други роднини. Подозрителна и алчна, каквато бях преди, аз никога не бих се отказала от контрола върху семейните финанси. Сега нашите семейни финанси са прозрачни един за друг и никой от нас не вижда необходимост да трупа „лични тайни запаси“.

Веднъж на работата на съпруга ми организираха празненство. За да привлекат членовете на семействата, предложиха парични подаръци. Моят мъж, естествено, отказал, без даже да се посъветва с мен. Той спомена за това в непринуден разговор: „Аз им казах, че моята жена категорично ще откаже поканата. Дори 100 000 юана (12628,67€) няма да променят решението ѝ“. Аз бях потресена от това колко високо той цени моят характер и отношение към парите!

Когато се разпространиха слухове, че практикуващите Фалун Дафа се финансират от частни лица или организации от други страни, съпругът ми категорично опроверга това, защото знаеше, че практикуващите никога не биха приели пари от другите. Когато ми се налагаше да харча пари за проекти на Фалун Дафа, той никога не възразяваше, а понякога дори ми помагаше да закупя необходимите материали. В един момент имах няколко мобилни телефона, за да изпращам гласови съобщения на хората. Той никога не възразяваше, въпреки че месечната ми сметка за телефона възлизаше на един-две хиляди юана (126,29-252,57€). Понякога помагах на други практикуващи, изпитващи финансови затруднения, купувах телефонни карти и харчех допълнителни пари. Смятах, че всичко спечелено е ресурс за Дафа, който е най-добре да се използва за проекти за спасяване на хора. Аз не считах това за лична жертва, тъй като това изначално беше дар от Учителя.

Всъщност, моето семейство не печели много и аз не следя нашите спестявания. Но за практикуващия това е достатъчно.

Смелостта, дарена от Учителя

Майка ми, която наричаха „богата земевладелка“, и баща ми, когото наричаха „вонящ интелектуалец“, много страдаха при режима на ККП. От ранна възраст се научих да защитавам себе си, научих се да бъда предпазлива, постоянно да се страхувам от неприятности, и имах слаб и плах характер.

След като ККП започна преследването на практикуващите Фалун Дафа, познати и непознати хора реагираха негативно дори при самото споменаване на Фалун Дафа: „Те все още се осмеляват да практикуват. Те изоставиха своите семейства и не ценят своят живот!“. Практикуването на Фалун Дафа в условията на активно преследване изисква огромна смелост.

Когато за първи път излязох от дома, за да раздавам материали с разяснение на истината, имах усещането, че всички ме гледат, а сърцето ми биеше лудо от вълнение. Ръцете ми трепереха, когато за първи път изпращах съобщения с разяснение на истината по телефона. Страхувах се, че околните ме подслушват, когато за първи път се обадих, за да разясня истината. Разлях мастило върху лицето и дрехите си при първия си опит да отпечатам материали с разяснение на истината. Неспособни да се примирим с реалността на насилието над практикуващите, ние със съпрактикуващите плачехме, когато разлепяхме плакати, разобличаващи престъпленията на ККП за извършването на отнемането на органи от живи практикуващи Фалун Дафа. Колкото и да беше страшно, ние трябваше да вървим напред и да преодолеем това.

Веднъж една съпрактикуваща попадна в болницата заради болестотворна карма. Аз взех нейните мобилни телефони и започнах поредица от автоматични обаждания и записи с разясняване на истината за живите същества. Докато чаках автобуса, извадих телефоните, за да проверя състоянието им и да избера нов номер от списъка. Вдигайки поглед, видях точно пред себе си полицейска кола. Полицаят се беше втренчил в мен, както и в телефона в ръката ми. Аз спокойно го погледнах, а след това сведох глава, продължавайки да си играя с телефона. Полицейската кола отпътува, когато светна зеленият сигнал на светофара, и тогава изведнъж ме обзе тревога. Успокоих се отстрани и продължих по пътя си. Явно Учителят ми е дал смелост да запазя спокойствие в този момент!

През 2015 г. ние със съпрактикуващите заведохме съдебен иск срещу Дзян Дзъмин, бившият лидер на ККП, като използвахме нашите истински имена. Като ученици на Дафа, ние смятахме за свой дълг да поддържаме човешкия морал. По-късно разбрахме, че това е било част от процеса на Фа коригирането на Учителя, насочен към премахване на безбройни зли фактори в различни измерения. Инициирането на съдебния процес предизвика рязка промяна в нашата ефективностт при разясняването на истината. Някои собственици на магазини преди това отхвърляха моите опити да разяснявам истината. Обаче след подаването на иска те без колебание приеха предложението ми да напуснат комунистическата партия и принадлежащите към нея младежки организации. Сега срещах по-малко съпротивление в опитите си да разяснявам истината и повечето хора бяха готови да приемат истината и да напуснат комунистическата партия.

Скоро след подаването на съдебните искове ми се обади съпрактикуваща и ми каза, че е принудена да напусне дома си, и ме посъветва и аз да се скрия. Комунистическата партия създаваше заплашителна атмосфера, която караше човек да усети реалността на ареста, затова на работата специално си обличах дълги панталони вместо пола, за да ми е по-лесно да се движа. Съпругът ми ме посъветва да кажа на властите, че съм загубила личната си карта и не знам кой е подал исковете от мое име. Отхвърлих неговото предложение. В този случай, бях сложила пръстов отпечатък на иска, което правеше невъзможно отричането на действията ми. Уверих го, че се намирам под закрилата на Учителя и че не трябва да се безпокои.

Поради ограниченото ми ниво на усъвършенстване по онова време преместих принтера и другите средства за разясняване на истината далеч от дома, като оставих само електронните книги и мобилния телефон, които използвах за разясняване на истината. Въпреки предполагаемата заплаха, под закрилата на Учителя продължавах ежедневно да провеждам автоматични телефонни обаждания за разясняване на истината.

Разпространение на информация за Дафа

Когато за пръв път започнах да разяснявам истината на хората, бях разтревожена за своя имидж и не можех да търпя негативното отношение на онези, към които се обръщах. Някои ме ругаеха, наричаха ме луда и изискваха да стоя надалече. Други даже се опитаха да ме завлекат в полицейското управление. Някои се отнасяха към мен с презрение, игнорирайки ме напълно. Мислех си: „Каква неблагодарност! Ако Учителят не ни наставляваше да ви спасяваме, то даже не бих започнала да разговарям с вас, дори и да стояхте пред мен. Аз не ви дължа нищо! Каква вреда ви е причинил Фалун Дафа? Нима политически мотивирана организация би се отнасяла така към вас?“. Тези недобри мисли всъщност пречеха на моите усилия по спасяване на хората.

По-късно осъзнах своята грешка и започнах да търся недостатъците в себе си. В подобни ситуации се извинявах на човека в своето сърце: „Вие не можете да приемете истината, защото аз не съм се усъвършенствала достатъчно добре. Надявам се, че в бъдеще ще срещнете друга практикуваща, която ще може да ви обясни всичко по-добре“. Понякога се обръщах към член на семейството, на което получавах отговор: „Звучи грубо. Изглежда, че си прекалено скромна и покорна, когато говориш с непознати“. Тази забележка ме накара да се замисля. Правилно ли се обръщам, когато разяснявам истината? Възможно ли е да произвеждам у хората лошо впечатление?

С подобряването на уменията ми да разяснявам истината, споровете и отказите на хората, към които се обръщах, ставаха по-малко. Тези, които все още не бяха напуснали комунистическата партия, напускаха по собствена инициатива, след като им разяснявах истината, като едновременно с това изразявах своята благодарностт.

След като обясних истината на възрастна жена, бях на път да си тръгна, но тя каза: „Почакайте минутка. Позволете ми да ви прегърна“. Ние се прегърнахме и нежно си потупвахме по гърба за известно време. Каква скъпоценна връзка! Благодаря Ви, Учителю!

Друг човек ми каза: „Вие сте толкова добри! На мен ми стана много по-добре след вашите думи. Имах лошо настроение и се качих на автобуса за центъра, за да се разходя. Сега ми е много по-добре. Отивам си у дома!“.

Срещала съм благодарни хора, които, след като разбираха истината, не искаха да си тръгнат. Тези хора обикновено се качваха в автобуса последни. Дори след като се качваха, стояха до вратата и ми махаха с ръка. Когато хората до мен питаха: „Вие роднина ли изпращате?“ аз отговарях утвърдително, а след това, възползвайки се от случая, им разяснявах истината.

Веднъж срещнах един възрастен мъж, който искрено ме попита: „Имате ли син или дъщеря? Колко бих искал нашите семейства да бъдат свързани чрез брак между децата. Вие сте толкова добър човек, колко би било здравословно да живея с вас!“.

Сега без колебание се обръщам към работници-мигранти и възрастните събирачи на скрап, а за да им обясня истината, понякога сядам на земята, без да обръщам внимание на липсата на чистота, или вървя редом с тях, докато те се занимават със своята работа.

Някои хора коментираха: „Дали практикуващите Фалун Дафа са единствените добри хора на този свят? Аз не съм религиозен, но също считам себе си за добър човек“. Аз отговарях: „Вие сте добър човек. Човек, който избира страната на доброто в този хаотичен свят, е наистина забележителен!“. На други, които коментираха: „На мен не ми е нужна вашата вяра, не ми налагайте своите идеи“, аз отговарях: „Не това имах предвид. Аз уважавам вашето решение и просто искам да споделя с вас как съм намерила здраве и щастие. Фалун Дафа – това е будистка практика, а преследването на практикуващите ще доведе до небесно наказание. Казвам ви това с надеждата, че ще избегнете лошата участ“. Чувайки това, хората обикновено се усмихват и напускат комунистическата партия.

Моята благодарност към Учителя е невъзможно да се изрази с думи. Независимо от това какви са били първоначалните ми подбуди до преди преди да се срещна с Дафа, в настоящото време моята най-фундаменталната привързаност – е това, да бъда човек. Ако ние се придържаме към своята човешка природа и представи, принципите на Дафа никога няма да могат наистина да изпълнят нашите сърца. Учителят ни наставлява във Фа, за да можем да се върнем към своето изначално, истинско „Аз“ и да достигнем просветление. Би било трагедия, ако ние пропуснем тази възможност.

Аз действам и живея в съответствие с принципите „Истинност, Доброта, Търпение“ и чувствам умиротвореност. Сега знам, че всичко в живота има причина и следствие, затова вече не се стремя към материална слава, изгода и чувства. Пътят на усъвършенстването ми позволи всеки ден да намирам душевен покой. Благодаря Ви, Учителю, за Вашето милосърдно спасение!

Връзка към източника: ru.minghui.org/