Израстване с родители практикуващи

(Minghui.org) Роден съм през първото десетилетие на XXI век, а и двамата ми родители са дългогодишни практикуващи Фалун Дафа, които са получили Фа преди началото на преследването през 1999 г. Когато бях малък, не смятах, че родителите ми се различават от родителите на другите деца. Но с порастването си започнах да разговарям с връстниците си за семейството, общувах повече с по-възрастни хора, които не са практикуващи, и научавах повече за различни обществени явления. Постепенно осъзнах, че родителите практикуващи се различават от непрактикуващите родители в много отношения.

Приемане на оценките и класирането с лекота

Изразът „децата на другите хора“ често се използва от китайските родители, за да насърчават собствените си деца да следват добри примери. Типичен пример е, когато родител каже: „Погледни детето на онова семейство, а после погледни себе си!“.

Родителите в Китай по навик сравняват децата си с децата на другите и обикновено отдават голямо значение на неща като оценки и класиране. Когато бях в гимназията, една моя съученичка беше бита от баща си, защото не беше получила желания резултат на изпит.

Що се отнася до моите родители, когато виждаха резултатите ми от изпитите, първото, което ги интересуваше, не беше оценката. Вместо това ме питаха дали знам причината за всеки въпрос, на който съм отговорил неправилно, и дали грешката е била поради невнимание или поради недостатъчни знания. Ако причината беше невнимание, ми казваха следващия път да бъда по-внимателен; ако беше пропуск в знанията, ме питаха дали наистина съм разбрал отговорите след обясненията на учителя.

В техните очи изпитът беше просто средство за оценяване на знанията ми, а не критерий за оценка на качествата на едно дете или средство за повишаване престижа на родителите. Отношението им към моите оценки се различаваше от това на повечето китайски родители. От една страна, те гледаха леко на славата и личната изгода. От друга страна, според техния критерий за добродетелност, децата, които притежават качества като доброта, честност и безкористност, са истински добри.

Родителите ми можеха да гледат на моето образование по този спокоен начин, защото ясно осъзнаваха, че човешкият живот е предопределен от божественото. Животът не е състезание или маратон, а пиеса със сценарий, в която всеки изпълнява своята роля според божествените подредби. В наши дни повечето хора искат чрез собствените си усилия да придобият пари, слава и по-добър живот, но не осъзнават, че това са благословии, които се получават в замяна на дъ (добродетел).

Това обаче не означава, че живеем пасивно и чакаме добрите неща сами да дойдат при нас. Ние, практикуващите, трябва да бъдем добри хора, дори още по-добри хора. Затова като ученици трябва да учим усърдно, а като членове на обществото – да работим старателно. Но не учим и не работим усилено, за да се съревноваваме за нещо в обикновеното общество. Вместо това просто изпълняваме отговорностите и задълженията си, произтичащи от обществените взаимоотношения, без да очакваме нещо в замяна. И макар да вършим нещата без стремеж към награда, често постигаме добри резултати.

Взаимно уважение и изслушване

По време на новогодишната вечеря, в дома на баба ми тази година, чичо ми и съпругата му внезапно изразиха недоволство от това, че практикувам Фалун Гонг. Те смятаха, че съм възприел лоши навици от баща си. Когато се разсмях и се канех да възразя, съпругата на чичо ми веднага заговори по-високо и по-бързо, като не ми даде възможност да кажа нищо.

Вероятно защото, обикновено се държа възпитано и спокойно пред по-възрастните, те смятаха, че съм прекалено послушен към родителите си и че нямам собствено мнение. Те също не одобряваха решението ми след завършването на колежа да се завърна в родния си град и да живея с родителите си. Според тях, младите хора трябва непрекъснато да се стремят към издигане в обществото – например, чрез следване на магистратура или работа в голям град.

Първоначално мислех, че това е разговор между равнопоставени хора и че и двете страни могат да обменят мнения на основата на взаимно уважение. В нашето малко семейство от трима практикуващи винаги сме обсъждали нещата спокойно. Но в този разговор не ми беше позволено да изразя собственото си мнение – когато възрастните говорят, детето трябва само да слуша, защото то не знае нищо, всичко, което казва, е погрешно, а всичко, което казват възрастните, е правилно. Според този „авторитарен подход“ само по-възрастните имат право да вземат решения и да изразяват мнение. Китайските родители са силно повлияни от манталитета на Китайската комунистическа партия, основан на контрол и потискане, затова не разбират добре понятия като взаимно уважение и изслушване.

Много родители смятат, че децата им избират да учат или работят далеч от дома поради амбиции. От гледна точка на младите хора, обаче, това невинаги е основната причина. Виждал съм много млади хора в интернет да се оплакват от дълбоко вкоренени конфликти и системен натиск от страна на съвременните родители в китайски стил. Те казват, че искат възможно най-скоро след дипломирането си да се отдалечат и да станат финансово независими. Всеки мечтае за топло и щастливо семейство, но авторитарните и контролиращи методи на тези родители карат децата им да се чувстват неуважавани и необичани. Когато на човек не му е позволено да има собствено мнение и глас, кой би искал да остане в такава среда? Затова много деца се чувстват принудени да се преместват далеч.

В нашия дом, родителите ми винаги се отнасяха сериозно към мен, въпреки че нямах техния житейски опит. Всеки път, когато имах мнение, дори да заеквах или да се затруднявах да го изразя, те ми отделяха цялото си внимание и ме изслушваха внимателно и търпеливо. Дори когато не бяхме съгласни (един с друг), не ме критикуваха високомерно и не ми нареждаха от позицията на по-висшестоящи. Вместо това, спокойно изразяваха собственото си мнение, след като приключех да говоря. Те също така не ми натрапваха своите възгледи, а ме насърчаваха да мисля самостоятелно.

Мисля, че вероятно това беше така, защото усъвършенстването в Дафа изисква да се ръководим от принципите Истинност, Доброта, Търпение, да бъдем съобразяващи се с другите и да се освобождаваме от егоизма. Егоистичният човек пренебрегва чувствата на околните и затова думите и действията му със сигурност не биха проявили грижа и уважение към другите.

Човек, който се съобразява с другите във всяко отношение, ще гледа на нещата от тяхната гледна точка, ще проявява съпричастност и разбиране и по този начин ще уважава другите. Според моето разбиране, принципът на Търпение позволява на хората да бъдат толерантни към другите, независимо от различията помежду им. Когато на някого му липсва състрадание и не може да приеме хора или неща, които не съответстват на неговите представи, това го кара да ги потиска и да се опитва насилствено да ги промени.

Никога не лъжи и спазвай обещанията си

Изразът „празни обещания“ е често срещан в китайската работна среда и се отнася до работодатели, които предлагат примамливи условия, за да накарат служителите си да останат по-дълго и да работят по-усърдно, без обаче да изпълнят обещаното. Подобно поведение съществува и в отношенията между родители и деца.

Животът у дома би трябвало да бъде най-топлото и сигурно място. Но когато родителите лъжат децата си, това сериозно подкопава доверието между членовете на семейството.

Моите родители винаги са следвали принципите Истинност, Доброта, Търпение като наш код на поведение. Докато растях, те винаги спазваха обещанията си към мен и никога не обещаваха лекомислено нещо, в което не бяха сигурни. Не ме лъжеха дори за най-дребните неща.

Например, веднъж в гимназията нашият клас пътува до друг град за изпит, а всички учители, ученици и родители бяхме настанени на едно място. Рожденият ми ден се случи по това време, затова учителят и съучениците ми купили торта, за да ме изненадат, и помолили майка ми да пази тайната.

Обаче, необичайното поведение на всички ме накара да се досетя, че подготвят изненада. Попитах майка ми дали е така. Един непрактикуващ човек би отрекъл, за да запази изненадата, и би сметнал това за безобидна лъжа. Но майка ми не отрече. Макар че изненадата вече беше разкрита, аз бях много щастлив, че тя стриктно се придържа към Истинността и не ме излъга.

Открито поправяне на грешките

Веднъж моя приятелка ми показа кореспонденция с майка си. Майка ѝ беше запомнила нещо погрешно, но когато приятелката ми се опитала да я поправи, майка ѝ настоявала, че дъщеря ѝ греши и отказала да признае, че тя греши. Тогава приятелката ми потърсила потвърждение от баща си и изпратила съобщенията от разговора си с него на майка си.

В отговор майка ѝ казала само: „Защо приемаш нещата толкова насериозно?“. Приятелката ми се почувствала обидена и смяташе за несправедливо, че тя бива укорявана и критикувана за нейните грешки, но когато майка ѝ сгреши, тя не само отказвала да си признае, но дори упреквала дъщеря си, че приема нещата прекалено сериозно.

В нашето семейство, когато забележим проблем, си го посочваме взаимно и след това правим всичко възможно да го поправим. Това беше така, защото родителите ми не ме възприемаха само като свое дете, а и като съпрактикуващ и равнопоставен човек. В началото, обаче, имаше случаи, когато другият не слушаше, ако посочвах проблеми. Но това обикновено се дължеше на начинът, по който посочвах нещата, беше труден за приемане.

Например, когато виждах майка ми да се бори с някого в изпитание на шиншин и не ми харесваше начинът, по който се решаваше въпросът, веднага го посочвах емоционално. Когато това се случваше, майка ми отказваше да признае, че това се дължи на емоции, преобладаващи над разума и казваше, че не смята, че има тези проблеми.

Но, често след като се успокоеше, тя осъзнаваше, че съм бил прав, и тогава искрено ми благодареше, че съм ѝ помогнал да види своите недостатъци. По-късно и аз осъзнах, че в начина, по който посочвах проблемите, липсва състрадание и затова беше трудно за хората да го приемат. С течение на времето промених подхода си, така че, когато забележа проблем, аз го запомням, изчаквам докато майка ми се успокои и тогава го споделям без лични пристрастия. Тогава тя лесно го приема.

Всичко това беше възможно, защото Дафа изисква от нас да се вглеждаме в себе си винаги, когато се сблъскаме с проблеми. Когато някой ни посочи нашите проблеми, първата ни мисъл не бива да бъде: „Ти самият не си кой знае колко добър, а искаш да ми казваш какво да правя!“. Вместо това трябва да се запитаме дали наистина не сме сгрешили, като използваме принципите на Дафа като стандарт.

В нашето семейство, ако самите ние имахме спорни въпроси, се стараехме да ги поправим. Да признаеш грешките си не е срамно. Само ако ги погледнем право в очите, можем да ги коригираме. По този начин всичко ще става по-добро. Ако упорито отричаме грешките си и вместо това обвиняваме другите, единствено изпълваме сърцата си с негодувание и не се усъвършенстваме истински.

Гледането навътре направи нашето семейство хармонично и с малко конфликти. Дори когато понякога възникват разногласия, те отминават бързо и никой не ги приема присърце. Това е така, защото при възникване на конфликт всеки от нас първо търси собствените си недостатъци, вместо да обвинява или да се оплаква от другия. По този начин е невъзможно да се стигне до спор. Ако всеки можеше да се вглежда в себе си, мисля, че и обществото ни би станало по-хармонично и добро.

Възпитание чрез думи и личен пример

Веднъж, докато разговарях с приятелка за значението на семейните ценности, тя ми разказа случка от ресторант. Там имало машина за напитки, която предлагала неограничено доливане след закупуването на първата напитка.

Приятелката ми видяла майка, която карала шест- или седемгодишния си син да използва чаша, донесена от дома, за да си налее напитка от машината. Момчето се поколебало и казало, че трябва да използват чашата, предоставена от ресторанта. Майка му отвърнала нетърпеливо: „Просто прави каквото ти казвам! Защо толкова се вълнуваш?“. След това момчето използвало собствената им чаша, за да си налее напитка.

Почувствах се малко натъжен, когато чух тази история. Детската природа е чиста и добра, но родителите учат децата си да извличат дребни облаги и да нарушават правилата. Малките деца са много възприемчиви и се нуждаят от правилно напътствие от възрастните.

Възрастните трябва не само словесно да говорят за морални принципи, но и да ги показват чрез собствените си действия, защото децата се учат от родителите си и смятат, че това, което правят възрастните, е приемливо. За щастие, моите родители практикуват Фалун Дафа и се ръководят от принципите Истинност, Доброта, Търпение в ежедневието си. Те ме възпитаха с тези основополагащи принципи и това ми помогна да стана добър и внимателен човек.

Когато разказах на един приятел за книгата „Джуан Фалун“, която напътства нашето усъвършенстване, споменах и влиянието, което практикуването на Дафа е оказало върху отношенията между мен и родителите ми. Моят приятел каза завистливо: „Щеше да бъде чудесно, ако моите родители бяха прочели тази книга когато бях дете“.

Това ми напомня за една поговорка: семейството е най-малката клетка на обществото, а хармонията в семейството води до обществена стабилност. Фалун Дафа ми даде хармонично и щастливо семейство. Ако десетки хиляди семейства можеха да станат толкова хармонични, вярвам, че и нашето общество би станало по-добро.

Искрено се надявам всеки човек да може да прочете „Джуан Фалун“. Това е не само книга, която напътства практикуващите да се завърнат към своя истински произход, но и учи хората на морал. Тази книга ще ви каже как да имате топло и щастливо семейство, как да подхождате към учението и работата, как да бъдете добър човек и полезен на обществото. Тази книга ще ви разкаже за смисъла на живота и причините за всички житейски трудности и радости.

Връзка към източника: en.minghui.org/