Моето разбиране за изпълняването на упражненията

В последно време често чувам практикуващите около мен да говорят, че не изпълняват упражненията всеки ден и мисля, че това е проява на безотговорност в хода на тяхното самоусъвършенстване. Учителят ясно казва в Джуан Фалун:

„Фалун Дафа представлява метод за усъвършенстване на душата и тялото, затова имаме и упражнения”.

Досега си спомням момента, когато отидох за първи път на мястото за упражненията. Когато правихме стоящото упражнение краката и ръцете ми не издържаха. Но когато видях, че другите стоят спокойно успях да издържа. С времето, изпълнявайки упражненията всеки ден и подобрявайки характера си, се чувствах по-отпуснат.

След началото на преследването на 20 юли 1999 година средата на колективната практика изчезна и аз също отслабих усърдието си. Привързаността ми към комфорт постепенно започна да се увеличава и колкото по-рядко изпълнявах упражненията, толкова по-малко ми се искаше да ги правя. Заради това съзнанието ми се отклоняваше все повече и повече, и започнах да дремя по време на изучаването на Фа и отправянето на праведни мисли. В този период се борех със себе си дали да изпълнявам или да не изпълнявам упражненията всеки ден.

След известно време започнах да се чувствам по-добре и станах по-съсредоточен по време на изучаването на Фа. Оттогава положението на ръцете ми рядко се променя по време на отправянето на праведни мисли. В този период аз се борех със себе си дали да изпълнявам или не упражненията, но праведните ми мисли удържаха победа над привързаността ми към комфорт.

Един път, по време на медитация, почувствах, че тялото ми не съществува и е останала само една мисъл за това, че правя упражненията. Чувствах се неизразимо комфортно и прекрасно, както Учителят описва това в лекциите на Фа. В мен се появи мисъл: „Това, което ни учи Учителят, е истина! В този смисъл изпълнението на упражненията също е част от процеса, при който се повишава разбирането на усъвършенстващия се и това е въпрос на вярата в Учителя”.

По време на изпълнението на упражненията, усъвършенстващият се се избавя от човешкия мързел и привързаност към комфорт, характерът му се подобрява и той се повишава. От тази гледна точка изпълняването на упражнения е включено в усъвършенстването.

От древни времена съществува история за човек, който ставал сутрин с петлите, за да развива майсторството си в бойните изкуства, с които да защитава страната си. Може ли това да вдъхнови усъвършенстващите се в наши дни? Тези практикуващи, които не придават голямо значение на изпълнението на упражненията, трябва сериозно да се замислят по този въпрос.

По http://www.ru.clearharmony.net/articles/200612/3778.html