Пренебрегваната група от населението: мигрантските работници в Китай и тяхното несигурно положение

(Minghui.org)
Според пропагандата на Китайската комунистическа партия (ККП), Китай отдавна преживява период на просперитет: подобрен стандарт на живот, модерни индустрии, удобни високоскоростни влакове и технологичен напредък. Но зад тази картина се крие огромна, дълго пренебрегвана „сляпа зона“: милионите хора в най-ниските слоеве на обществото, които продължават да живеят в сянка.

Терминът „мигрантски работници“ е широко разпространен в Китай. По време на продължилата десетилетия масивна индустриализация стотици милиони селяни се преселиха в градовете в търсене на работа. Малко хора обаче се запитаха защо в другите модерни страни не съществува подобно явление като мигрантските работници. И защо тази голяма група от населението отдавна е изключена от градската социална осигуровка и редовните пенсионни обезщетения?

Икономистите са установили, че стопанският растеж на Китай през последните десетилетия се дължи на факта, че след дълъг период на икономическа стагнация, Китайската комунистическа партия е била принудена, считано от 70-те години на миналия век, да облекчи ограниченията спрямо населението и да разреши частната собственост. След въвеждането на пазарни механизми и присъединяването към световната икономика, като например Световна търговска организация, Китай привлече огромни чуждестранни инвестиции и съвременни технологии, което позволи на страната да произвежда продукти от ниския и средния ценови сегмент за световните пазари.

С други думи: икономиката на Китай се е развила за сметка на ограничените човешки права и ниските социални помощи за обикновеното население. Освен това, Китайската комунистическа партия не е използвала данъчните постъпления за подобряване на опазването на околната среда, укрепване на образованието, разширяване на социалната сигурност или увеличаване на разходите за здравеопазване. Вместо това, данъчните средства се изразходват изцяло за държавни разходи, което води до изключително високи обществени разходи.

Зад кулисите на „фабриката на света“

Поради по-ниските разходи за труд, Китай се счита за „фабриката на света“, като китайските селяни играят централна роля в това. Тези селяни, които са напуснали родните си села, се наричат от Китайската комунистическа партия „мигриращи работници“. В големите и малките фабрики в цял Китай, обаче, само малцина от тях са всъщност „работници“ в традиционния смисъл на думата.

Работниците в Китай обикновено имат право на редовни социални обезщетения и пенсионно осигуряване. В действителност обаче, само малка част от работниците разполага с тези обезщетения.

Кои са тези, които съставляват голямото мнозинство от работната сила на конвейера? Това са китайските селяни и земеделски производители. Те често се разглеждат като „наети временни работници“ или „временни работници“, на които се отказват редовни обезщетения и пенсионно осигуряване. Според официалните китайски статистики, общият брой на мигрантските работници в цялата страна е достигнал 301 милиона; от тях 168 милиона са на възраст 60 години или повече. Това е шокираща цифра.

В повечето страни по света, земеделските стопани се ползват с подобно третиране като градските жители. Двете групи се различават по професионалната си дейност, но не и по основните социални обезщетения. Така например, тайванските земеделски стопани, подобно на градските жители, получават след пенсионирането си месечна пенсия в размер на 8 110 NT$ (около 222 евро). За разлика от тях, пенсионираните земеделски стопани в континентален Китай получават едва 163 RMB (около 21 евро) месечно, което съответства само на 9,6 процента от тайванската пенсия и дори не е достатъчно, за да покрие основните разходи за издръжка.

Когато човек е засегнат от тежко заболяване или бедствие, дори най-основните хуманитарни стандарти изискват едно нормално общество да осигури основна подкрепа и защита на най-уязвимите си членове. Така например възрастните пациенти с рак – както в развитите, така и в по-малко благополучните страни – се защитават от финансова разруха чрез държавни мерки, насочени към покриване на разходите за скъпоструващите лечения на рака.

В Тайван, например, земеделските стопани, страдащи от някоя от 30-те категории тежки заболявания, като рак, са освободени от доплащане в рамките на Националната система за здравно осигуряване (NHI). За широката общественост програмата NHI предвижда строги годишни тавани за самоучастие при стандартни стационарни услуги. Целта е да се предотвратят фалити, причинени от медицински разходи, и да се защитят домакинствата от катастрофални разходи за здравеопазване. Това означава, че веднага щом годишните разходи на дадено лице за болнично лечение надхвърлят около 95 000 NT$ (около 2 600 евро), правителството поема остатъка. По този начин се предотвратява изчерпването на семейното имущество на пациентите поради тежко заболяване. В контраст с това, китайските селяни – дори в периода, определен от Китайската комунистическа партия като „най-добрият златен век в историята“ – се намират в отчайващо положение, когато страдат от смъртоносно заболяване като рак. Възстановяването на разходите покрива част от лекарствата, включени в „каталога на здравното осигуряване“. За лекарствата извън каталога, които трябва да се плащат от джоба на пациента, няма горна граница. Пациентите трябва да плащат всичко, което използват, без никакво възстановяване на разходите.

В континентален Китай огромните разходи за лекарства, които пациентите трябва да плащат сами, са докарали безброй семейства до бедност и са ги обременили с огромни дългове, свързани с болестта. Предвид непосилните сметки, много китайски селяни, в крайна сметка, нямат друг избор, освен да прекъснат лечението си.

Трима „верни синове“

Това е трагична ситуация, като се има предвид, че Китай, с брутен вътрешен продукт от около 20 трилиона щатски долара, вече е втората по големина икономика в света. Що се отнася до приоритетите в държавните разходи, разходите за поддържане на стабилността (вътрешно потисничество), военните бюджети, както и инициативите „Един пояс, един път“ в чужбина и различните форми на чуждестранна помощ често възлизат на милиарди щатски долари.

Ако централното правителство, изцяло от хуманитарни съображения, поеме изцяло разходите за лечение на тежки заболявания на 200-те милиона души от основното селско население – например с 1 000 щатски долара на човек годишно – за това биха били необходими 200 милиарда щатски долара. Това съответства едва на един процент от общия брутен вътрешен продукт.

С малко „икономии“ от някой голям проект тези средства биха могли да бъдат използвани разумно. Но този един процент от институционалните разходи до днес липсва поразително в Китай.

Лиу Яну, преподавател в Института по социология на Университета в Ухан, провежда шест години задълбочени теренни проучвания в единадесет провинции, сред които Хубей, Шандун и Дзянсу. В доклада си „Социологическо проучване на самоубийствата сред възрастните хора в селските райони“ той констатира, че процентът на самоубийствата сред възрастните хора в селските райони на Китай „е достигнал тревожно ниво“. В някои селски райони процентът на самоубийствата е шокиращо висок: „най-малко 30 процента, и това е предполагаема оценка“, се посочва в доклада. Тези ясни данни разобличават лъжите на Китайската комунистическа партия и подчертават загубите, причинени от институционалното пренебрегване в селските райони на Китай на фона на застаряващото население.

В хода на разследванията Лиу научава, че в една определена селска област се разпространява поговорката: „Всеки възрастен човек тук може да разчита на трима „верни сина“: сина с отровата (смърт чрез изпиване на пестициди), сина с въжето (смърт чрез обесване) и сина с водата (смърт чрез удавяне)“. В нейните очи никой, освен тези трима, не е надежден.

Един интернет потребител от провинция Хубей пише в онлайн публикация: „Повечето възрастни хора в нашето село умират от отрова… Баба ми, дядото на братовчед ми, бабата отсреща, бабата на ъгъла, дядото на съседа… много от тях са починали по този начин“. Те не са могли да си позволят да живеят. Факт е, че китайските селяни избират самоубийството, за да облекчат финансовото бреме на семейството си.

Защо една страна с икономически силно правителство не успява да задоволи основните нужди на стотици милиони китайски селяни за оцеляване и медицинско обслужване? Всъщност, след като Китайската комунистическа партия поема властта през 1949 г., китайските селяни са превърнати в граждани втора ръка още от 50-те години на миналия век – и това не се е променило и до днес.

От комунистическа гледна точка хората са животни или средства за труд, а животът им е толкова незначителен, колкото този на мравките. Някои може да кажат, че междувременно се полагат усилия за „борба с бедността“. Да, но те се ограничават до „старите революционни опорни точки“ на партията.

В средноразвитите селски райони (Хубей, Хенан, Шандун и др.), които се определят като намиращи се под прага на бедността, хората продължават да се сблъскват с големи предизвикателства: на възрастните хора се отказват основни условия за живот, традиционното почитание към родителите е изчезнало и липсва държавна подкрепа за хората, страдащи от тежки заболявания.

Тези проблеми са ежедневни и често се наричат „проблеми на социалната устойчивост“. В действителност, тази тежка ситуация застрашава самото оцеляване на възрастните хора в селските райони. Китайската комунистическа партия отдавна пренебрегва живота на възрастните хора в селските райони и често оправдава действията си с историческите наследени проблеми, различията между града и селото и други претексти.

Без изход

Това е страна, в която стотици милиони хора от най-ниските слоеве на обществото нямат достъп до медицински грижи и основни права в напреднала възраст и дори биват докарвани до отчаяние.

За щастие, през 1992 г. пред обществеността е представена „Фалун Дафа“ – система за медитация, съобразена с традиционната китайска култура. В рамките на няколко години около 100 милиона души са се възползвали от тази практика. Те не само са се излекували от болести, но и принципите на практиката – Истинност, Доброта, Търпение – са ги превърнали в по-добри граждани.

Въпреки огромните ползи, които „Фалун Дафа“ е донесла на обществото и на уязвимата възрастна популация, Китайската комунистическа партия подлага групата на масивно преследване от юли 1999 г. насам.

Така например, през 2004 г. при г-жа Уан Яцин от провинция Дзилин се появява тумор с размери 3,3 x 3,5 см в лявото ѝ бедро. Пет курса химиотерапия остават без ефект и ракът дава метастази. Когато се връща при сестра си в провинцията, случайно чува как един съсед говори за Фалун Дафа. Тя проявява интерес да научи повече за това. В рамките на една седмица, след като започва да практикува, здравословното състояние на г-жа Уан се подобрява по чуден начин: тя отново може да ходи и вече не се нуждае от грижи.

Един месец по-късно ракът изчезва напълно. Всички жители на селото стават свидетели на нейното оздравяване. Но още един месец по-късно, полицията арестува г-жа Уан и ѝ забранява да продължава да практикува Фалун Дафа. Тя остава непоклатима във вярата си и разказва на полицаите за преживяното. През 2020 г., г-жа Уан отново е арестувана от Китайската комунистическа партия и незаконно осъдена на 5,5 години затвор.

Практикуващите „Фалун Дафа“ са изпитали на собствения си гръб чудотворните ефекти от практиката. Под управлението на партията, обаче, те са подложени на жестоко преследване вече 27 години, което продължава и до днес.

Според статистически данни на Minghui.org до първата половина на 2026 г. най-малко 279 практикуващи в континентален Китай са незаконно осъдени от Китайската комунистическа партия. Сред тях са 142 по-възрастни практикуващи над 60 години, което съставлява 51 процента. Сред тях 77 са на възраст от 60 до 69 години, 50 – на възраст от 70 до 79 години, 14 – на възраст от 80 до 89 години и един – над 90 години.

Това е парадоксът в Китай: докато публичните финанси отдавна не успяват да осигурят необходимата подкрепа на уязвимите слоеве в дъното на обществото, правителството е провело едновременно с това жестоко преследване на мирна медитативна практика, която носи полза на хората от всички възрасти и е безплатна. В резултат на това хората в дъното на обществото остават изоставени в отчайващо положение.

За съжаление, и двете трагедии в Китай се случват поради тоталитарното управление на Китайската комунистическа партия. Фундаментална промяна вероятно е възможна само ако хората се откажат от режима.

Линк към статията: https://de.minghui.org
Линк към английската версия: https://en.minghui.org
Линк към оригиналната статия
на китайски език: https://www.minghui.org