Моят процес на пречистване, докато отразявах „Шен Юн“

Поздрави, Учителю! Поздрави, съпрактикуващи!

Аз съм практикуваща от Испания и днес бих искала да споделя с вас своя опит от отразяването на „Шен Юн“ по време на турнето през 2026 г.

Тъй като местният организатор ми възложи да интервюирам зрители на „Шен Юн“ за NTD, а аз всъщност работя на пълен работен ден за NTD, първоначално приех, че няма да има проблем да получа няколко дни отпуск, за да пътувам до различните градове в Испания, където „Шен Юн“ щеше да изнася представления. Дори си мислех, че това отразяване трябва да се счита за работно време, тъй като интервютата щяха да бъдат използвани от NTD. Затова почти до последния момент не подадох молба за отпуск и се държах по-скоро така, сякаш уведомявам ръководителя си, че ще отсъствам няколко дни, отколкото действително да поискам разрешение. Все пак ставаше дума за „Шен Юн“, нали? А и за NTD. Та как биха могли да ми откажат?

Затова бях доста шокирана, когато получих отказ и ми казаха, че не мога да ползвам толкова много дни отпуск. Причината беше проста: имаше сериозен недостиг на персонал и просто нямаше кой да ме замества през всичките тези дни. Веднага осъзнах колко погрешна е била нагласата ми и че трябва също да ценя и да се отнасям с внимание към NTD – проект, който също разяснява истината и спасява съзнателни същества.

Както Учителят казва в „Преподаване на Фа на Международната Фа конференция в Голям Ню Йорк през 2009 г.“:

Така е – ко­га­то ня­кой, кой­то се е спра­вял дос­та доб­ре, вне­зап­но на­пус­не за­ра­ди друг про­ект, това мо­мен­тал­но съз­да­ва не­дос­тиг на хора. В мо­мен­та, в кой­то не са съг­лас­ни с нещо, ня­кои от уче­ни­ци­те прос­то не об­ръ­щат вни­ма­ние на това как на­пус­ка­не­то им ще за­сег­не ос­та­на­ли­те, не об­ръ­щат вни­ма­ние как това би се от­ра­зи­ло на тази за­да­ча, ко­я­то се из­пъл­ня­ва за ут­вър­ж­да­ва­не­то на Фа, и прос­то пра­вят как­во­то си ис­кат. Наб­лю­да­вал съм го при ня­кои уче­ни­ци, а и Бо­го­ве­те също не са въз­хи­те­ни от това. Съ­щев­ре­мен­но оба­че е вяр­но, че дру­ги про­ек­ти имат нуж­да от хора. Ако раз­по­ла­га­те със сво­бод­но вре­ме, за да им по­мог­не­те, не би тряб­ва­ло да има проб­лем – мно­го Дафа прак­ти­ку­ва­щи но­сят на ра­ме­не­те си ед­нов­ре­мен­но по ня­кол­ко за­дъл­же­ния. Но без зна­че­ние кол­ко дис­ку­ти­ра­ме тази тема, всич­ко е въп­рос на на­ша­та ко­ор­ди­на­ция, как­то и на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не“.

След като разбрах, че трябва да направя всичко възможно, за да не се отразява турнето на „Шен Юн“ върху работата ми в NTD, прегледах билетите си за влак (които вече бях резервирала) и осъзнах, че всъщност бих могла да работя през повечето от дните, за които бях поискала отпуск. През цялото едномесечно турне имаше само три дни, в които наистина не можех да работя. Осъзнах, че първоначално бях поискала толкова много почивни дни просто защото не исках да бързам – да пристигна в даден град и веднага да започна работа, докато стане време да отида в театъра. Но след като турнето започна, разбрах, че това изобщо не е проблем. Всеки път, когато бях настанена заедно с други практикуващи, без дори да моля, ми предоставяха стая с бюро, за да мога да работя по-удобно. А когато отсядах в хотел, ми позволяваха да се настаня по-рано без допълнително заплащане. Чувствам, че след като поправих мисленето си, Учителят ми помагаше през цялото турне, така че да мога да изпълнявам и двете си роли.

Когато турнето в Испания започна и за първи път гледах представлението, забелязах нещо необичайно, макар че първоначално не му обърнах особено внимание: докато го гледах, не бях развълнувана. Обикновено, още с вдигането на завесата очите ми се изпълват със сълзи, но този път не почувствах нищо. Танц след танц, изпълнение след изпълнение – нищо. Осъзнах, че съм разсеяна и всъщност не следя истински представлението, но не се замислих особено.

Такова беше състоянието на съзнанието ми през първите няколко представления, а след това започнах да забелязвам една закономерност: зрителите, които интервюирах, не правеха особено задълбочени коментари за представлението. Казваха, че е красиво, много цветно, с отлични танцьори, но почти нищо повече. Тогава осъзнах, че нещо не е наред, и веднага свързах това със собственото си състояние на усъвършенстване. Разбрах, че тези повърхностни коментари са отражение на моето собствено състояние. Ако аз самата не успявах да се свържа с представлението – ако не разбирах неговия по-дълбок смисъл – как бих могла да помогна на зрителите да изразят своите впечатления?

Разбира се, не казвам, че коментарите на зрителите зависят изцяло от репортера. Естествено, някои хора разбират представлението на по-дълбоко ниво, а други – не; някои се просълзяват, а други – не; някои се притесняват пред камерата, а други се изразяват много свободно. Но вярвам, че състоянието на усъвършенстване на репортера може да повлияе на способността на зрителите да изразят своите впечатления. Ако сме в добро състояние на самоусъвършенстване, нашето праведно поле може да премахне отрицателните фактори, които ограничават зрителите, и така да им позволи да споделят по-дълбоки прозрения за „Шен Юн“. Ако, от друга страна, нашето поле не е праведно, вместо да премахваме тези отрицателни фактори, е възможно неволно да ги засилваме и така да ограничаваме способността на хората да се изразяват.

И вярвам, че точно това се случваше: фактът, че не успявах да се свържа с представлението, че не бях в хармония с него, се отразяваше отрицателно на хората, които интервюирах. Затова веднага започнах да се вглеждам в себе си и да укрепвам състоянието си на усъвършенстване. Осъзнах, че не изпращам праведни мисли със съсредоточено съзнание. Осъзнах също, че през деня умът ми е изпълнен с много обикновени човешки мисли. Затова започнах внимателно да следя мислите си и да се старая винаги да поддържам мисленето на практикуващ. След това, когато отново гледах представлението, съзнателно се стремях да бъда напълно съсредоточена и да запазя съзнанието си ясно.

Това проработи. Представлението започна да ме вълнува и най-накрая успях да разбера по-дълбоко някои от историите. Забелязах обаче, че има един аспект от представлението, който ме караше да се чувствам неспокойна – песните, или по-точно техните текстове. Те са толкова директни, че част от мен чувстваше, че хората може да не са готови да ги приемат. Но разбрах, че причината не е в самите песни, а че нещо в мен не е наред и затова реагирам по този начин. Затова започнах да се вглеждам в себе си, опитвайки се да открия първопричината за тези чувства.

По същото време научих за някои специални указания за репортерите на „Шен Юн“, които не бях чувала преди. Без да навлизам в подробности, в тях се подчертаваше, че репортерите не трябва да се страхуват да задават определени въпроси. Почувствах, че Учителят е уредил да чуя тези указания точно в този момент като насока, която да ми помогне да преодолея това изпитание. Това ми помогна да разбера, че състоянието на съзнанието ми е свързано със страха. Затова започнах да се вглеждам в себе си и да търся страха, който ме възпираше.

Малко след това си спомням, че представлението почти беше приключило и аз чаках до камерата, готова да започна интервютата със зрителите, когато излизаха от залата. Докато изпращах праведни мисли, за да изчистя съзнанието си, нещо се отключи. Успях да осъзная какъв е моят страх и го видях съвсем ясно.

Сега, както Учителят казва в „Преподаване на Фа на Фа конференцията в столицата на САЩ през 2006 г.“:

„Така, по време на процеса на самоусъвършенстване, веднага щом самоусъвършенства-щият се успешно усъвършенства дадена част, с повишаване на неговата сфера и когато (той) премине определен тест, тази част незабавно се отделя по начин, който не е ограничен от времето“.

Точно това се случи. В мига, в който осъзнах каква е моята привързаност, тази част се отдели от мен и вече не можех да си спомня какъв е бил страхът ми! Затова се опасявам, че не мога да споделя с вас каква точно привързаност ме е възпирала. Но макар че не можех да си припомня подробностите, имах общото усещане, че това е бил страх, от който вече съм успяла да се освободя. А когато представлението приключи и започнах да интервюирам хората, веднага забелязах разликата.

Изведнъж зрителите един след друг започнаха да казват колко „смело“ е представлението, колко „смели“ са изпълнителите и колко „смели“ са всички, участвали в създаването му. Те се възхищаваха на това, че не се страхуват да говорят истината. Отново почувствах, че Учителят ме насърчава напълно да премахна страховете си.

Спомням си един мъж, когото интервюирах същия ден. Той беше разбрал представлението на много дълбоко ниво и специално спомена текстовете на песните. Каза, че „Шен Юн“ проявява голяма смелост, като говори толкова открито за това как теорията на еволюцията и атеизмът вредят на хората, и изрази възхищението си от това. Сподели също, че е религиозен, затова е напълно съгласен с текстовете на песните, а за хората, които не са религиозни, те със сигурност ще им дадат повод за размисъл.

Докато го слушах, си помислих, че и самият той е много смел. Беше обикновен човек, но не се страхуваше открито да говори за убежденията си пред камера. Как можех аз, като ученик на Дафа, да не бъда толкова смела, колкото него? От какво толкова се страхувах?

Турнето продължи и с всяко представление усещах как съзнанието ми става все по-пречистено и поправено. Нов пробив настъпи, когато друга трупа изнесе представления в Испания и изпълни различна песен. Този път, в мига, в който прочетох текста на екрана, веднага почувствах връзка с посланието. Спомням си, че първият ред говореше за това как надеждата за спасение се разпространява из целия космос. И аз можех да го почувствам. Усещах как всички съзнателни същества преживяват надеждата да бъдат спасени. Усещах как всеки зрител е едно от тези съзнателни същества, преминали през безброй изпитания и трудности, за да получат възможността в този ден да седнат в залата на представление на „Шен Юн“ и да бъдат спасени. Усещах също, че когато песента говореше за еволюцията и атеизма, тя го правеше със състрадание, за да събуди хората. Очите ми се изпълниха със сълзи.

Спомням си, че коментарите на зрителите в този град бяха особено задълбочени. Отново не казвам, че това се дължеше изцяло на мен, но може би фактът, че бях толкова дълбоко развълнувана от представлението, създаде праведно поле, което помогна на хората да се отпуснат и да споделят истинските си чувства. Вярвам също, че подобно праведно поле може да възпира отрицателните мисли.

Спомням си един мъж, който споделяше положителни впечатления, макар и не особено задълбочени. Когато го попитах какво въздействие според него би могъл да има „Шен Юн“ върху обществото, ако все повече хора гледат представлението, забелязах, че се поколеба и започна да казва, че има някои неща, с които не е съгласен. Запазих спокойствие в сърцето си и започнах да изпращам праведни мисли. Тогава забелязах промяна в него. Той каза, че макар да не е съгласен с някои от посланията в представлението, те със сигурност ще го накарат да се замисли. Добави, че дори хората, които не са напълно съгласни с представените идеи, все пак могат да размишляват върху тях и да придобият нова гледна точка.

Това беше моят път на пречистване по време на турнето на „Шен Юн“.

Около месец след края на турнето в Испания, преминах през физическо изпитание, което продължи няколко седмици. След като се вгледах в себе си, разбрах, че то е било част от процеса на пречистване. Осъзнах, че през годината, преди това турне на „Шен Юн“, постепенно бях започнала да се отпускам в самоусъвършенстването си.

От една страна, предходната година беше много спокойна. Не бях преживяла никакви физически изпитания, нито бях преминала през много сериозни изпитания на шиншин. Първоначално си мислех, че това е нещо добро. Чувствах, че Учителят ми дава възможност да си отдъхна, след като няколко години по-рано бях преминала през някои големи изпитания. Но чрез изпитанието, което преживях след турнето на „Шен Юн“, разбрах, че тази нагласа всъщност е била капан, който ме е накарал да понижа стандарта си в самоусъвършенстването.

Малко по малко бях започнала да обръщам все по-малко внимание на изпращането на праведни мисли. Постепенно бях станала и по-малко усърдна в практикуването на упражненията. Винаги съм отдавала голямо значение на изучаването на Фа, но с течение на времето започнах да изучавам все по-малко. Някъде в съзнанието ми постоянно присъстваше мисълта: „Няма проблем, можеш малко да се отпуснеш“. Пренебрегвайки основните аспекти на усъвършенстването, начинът ми на мислене ставаше все по-обикновен. Промяната беше толкова постепенна, че в началото изобщо не я забелязах. Но когато започна това турне на „Шен Юн“, съзнанието ми вече беше изпълнено с обикновени човешки мисли – завист, привързаност към репутацията, похот и други. Според моето разбиране, именно това беше основната причина да ми е толкова трудно да се свържа с представлението.

Затова физическото изпитание беше едно крайно необходимо събуждане. То ми даде възможност да се върна към системното изучаване на Фа, редовното практикуване на упражненията и усърдното изпращане на праведни мисли. Съзнанието ми беше пречистено от много обикновени човешки мисли и чрез вглеждане в себе си успях да премахна няколко дългогодишни привързаности. Сега разбирам много по-ясно, колко е важно през цялата година да поддържаме силно състояние на усъвършенстване, така че, когато „Шен Юн“ пристигне, да отговаряме на необходимия стандарт и да можем да изиграем положителна роля в спасяването на съзнателните същества.

Горното е моето лично разбиране, основано на собствения ми опит в усъвършенстването. Моля, ако има нещо неподходящо, любезно го посочете.

Благодаря Ви, Учителю! Благодаря ви, съпрактикуващи!