Поставяне на Фа на първо място: излизане от „трудностите“

Казвам се Ин Хуан и съм от Франция. Получих Фа и започнах да се самоусъвършенствам през 1996 г.

През всичките години, в които съм отразявала „Шен Юн“, най-силният ми спомен беше свързан с „трудностите“. Страхът, породен от нежеланието ми да понасям тези трудности, след това ме поставяше под огромно психическо напрежение преди отразяването през следващата година и аз отново и отново затъвах в негативни мисли, без да мога да се освободя от тях. Тази година, обаче, усещането за това колко трудно и мъчително е всичко постепенно отслабна. За първи път не ми се струваше толкова трудно и най-накрая успях да изляза от състоянието на „трудност“. Всъщност процесът беше много прост: да оставя всичко да следва естествения си ход и да мисля единствено за това кое е добро за другите.

1. Да оставя всичко да следва естествения си ход

През втората половина от отразяването на „Шен Юн“ миналата година вече не успявах да съчетавам това с редовната си работа и с голямо нежелание подадох оставка. Ръководителката ми многократно ме молеше да остана и аз наистина опитах, но в крайна сметка действително не можех да се справям и с двете. Бях напълно изтощена и реших да напусна. За тридесет години самоусъвършенстване това беше първият път, когато не успях едновременно да поддържам редовната си работа и да участвам в проект на Дафа. Бях започнала работа в тази компания най-вече защото се възхищавах на репутацията ѝ. След като постъпих там, привързаностите ми към слава и лична изгода и към суетата, както и постоянното сравняване и съревнование между колегите, ме караха да влагам огромно количество време и енергия в работата, като оставах извънредно всеки ден и дори през почивните дни. Това ме натоварваше значително, както физически, така и психически. Ръководителката ми знаеше, че през почивните дни отразявам „Шен Юн“, и ми каза: „Можеш да избереш само едното от двете.“ В този момент вече знаех какъв ще бъде изборът ми: щях да се освободя от привързаността си към „празната слава“.

Тъй като бях напуснала по собствено желание, не получавах обезщетение за безработица или каквато и да било друга помощ. След като отразяването на „Шен Юн“ приключи, трябваше да помисля как ще живея оттук нататък. Да потърся ли друга постоянна работа, или изобщо да спра да търся работа, да продам дома си, да се преместя в малко село, където разходите за живот са ниски и да заживея по съвсем различен начин? Бях изтощена физически и психически, и изобщо нямах увереност, че ще мога да запазя работата си по време на отразяването на „Шен Юн“ през следващата година. Не можех и на всеки шест месеца да сменям работата си, а след това да посвещавам шест месеца на „Шен Юн“. Това също не беше дългосрочно решение.

Така започнах едновременно да разглеждам цените на къщите в провинцията и обявите за работа. В миналото, първото нещо, което гледах, беше заплатата, и кандидатствах само за позиции, които предлагаха по-високо възнаграждение от това, което получавах. Този път заплатата вече не беше мой приоритет. Първо гледах естеството на работата – дали наистина съм способна да я върша и дали мога да изпълнявам задачите си в рамките на нормалното работно време, така че едновременно с това да продължа да отразявам „Шен Юн“. Чувствах, че единствено такова отношение е истински отговорно и към двете. Така за първи път изпратих общо само пет заявления за работа – за пет позиции, с които действително можех да се справя, за които можех да кандидатствам с чиста съвест и пълна увереност, и при които постъпвах отговорно към компанията, вместо да изхождам от личния си стремеж към слава и изгода. Казах си също, че каквато и заплата да ми предложат, ще я приема и няма да се пазаря. След като изпратих документите, си дадох една седмица почивка. Докато пътувах, ме поканиха на интервю, а седмица по-късно ми предложиха работата. Обявената заплата за позицията беше значително по-ниска от тази, която получавах преди, но когато получих предложението, сумата се оказа по-висока от предишната ми заплата. Това изобщо не го очаквах.

Това е точно както Учителят казва в „Лекция четвърта“ на „Джуан Фалун“:

„В действителност от вас не се иска да изгубите нещо материално... Ключът е в това дали можете да изоставите тази привързаност“.

След като започнах новата работа, тъй като сферата ми беше сравнително добре позната, само за няколко месеца усвоих уменията, необходими за позицията. Нямаше напрежение, нямаше извънредна работа и всичко изглеждаше идеално. Но само седмица преди началото на „Шен Юн“, ръководителката ми каза, че от януари ще бъда преместена в друг отдел, където имаше сериозен недостиг на хора, и то в област, която не познавах. Бях съкрушена, толкова разстроена, че дори не можех да заплача. Нима това беше случай, в който човек предполага, а Небето разполага? Отново ме връхлетя огромно напрежение, защото знаех, че всеки път, когато започвам на нова позиция, първоначалният период изисква много време и енергия, а този път той щеше да съвпадне точно с периода на отразяване на „Шен Юн“. Нима отново щеше да се наложи да напусна работа?

Същата вечер бях много потисната и дори докато медитирах, продължавах да мисля за случилото се. Тогава, в съзнанието ми внезапно изплува една мисъл: основната ми привързаност беше стремежът към прекомерен комфорт – както физически, така и душевен. Знаех, че Учителят ми посочва това и че е дошло времето да премахна привързаността си към комфорта. В мен внезапно се надигнаха праведни мисли. Твърдо вярвах, че мога да премина това изпитание, че мога да понеса тази трудност и че мога да се освободя от привързаността си към комфорта. Тогава сърцето ми се успокои и почувствах, че мога спокойно да посрещна всяка неизвестност, която предстои. Оставих всичко в ръцете на Учителя и позволих на нещата да следват естествения си ход.

Праведните мисли на самоусъвършенстващия се наистина имат значение. Това, което последва, беше забележително. Новата позиция изобщо не беше толкова трудна, колкото си бях представяла, и не ми отнемаше много време. Напротив, предаването на работата и приключването на задачите по време на преместването доведоха до качествен скок в работата ми. Беше като в поговорката: „Едва когато човек се окаже без изход, намира нов път“. Имах повече свобода за действие, отколкото на предишната си позиция, а сърцето ми стана по-спокойно, по-уравновесено и по-отпуснато.

Точно както Учителят казва в „Преподаване на Фа на срещата на Epoch Times“:

„Колкото по-големи ви се струват предизвикателствата, толкова по-трудно ще вършите нещата, защото „външният образ произтича от съзнанието“. И така задачата ще става все позатормозяваща. Когато казвам „външният образ произтича от съзнанието“, с това имам предвид също, че трудностите произтичат от вашето надценяване важността на самата трудност и че подценявате себе си. Не вземайте такива неща за прекалено важни, защото при нещо толкова важно като спасяването на съзнателни същества вие просто трябва да вършите каквото се предполага да вършите, като подхождате към него спокойно и сдържано. Когато се сблъсквате с неща, които не ви харесват или не са това, което сте очаквали, не ги вземайте присърце, а просто благородно и уверено правете каквото трябва да правите. Ако не позволите намесата на злото да ви влияе, от вас няма да произлизат лоши фактори, злото ще стане незначително, вие ще се извисите и ще сте непоколебими, и вашите праведни мисли ще са всеобхватни. Ето как е в действителност“.

2. Искрено да желая доброто на другите

Отразяването на „Шен Юн“ е нещо, което далеч надхвърля възможностите на един човек и изисква тясно сътрудничество от целия екип. Тази година репортерският ни екип на NTD нарасна от двама на четирима души, а и към останалите дейности се присъединиха нови членове. По време на отразяването натискът идваше от всички страни, натоварването беше много голямо, а екипът на място беше повлиян и от условията за настаняване и често не успяваше да си почине добре. Неизбежно възникваха дребни търкания, оплаквания, известно отношение на пренебрежение един към друг и други подобни прояви.

Най-дълбокото ми осъзнаване тази година беше, че независимо какво се случва и не е според очакванията ми, трябва да се старая да мисля възможно най-положително. Това означава искрено да желая доброто на другия, да се надявам той да се справя добре, действително да постъпвам с мисъл за него и пласт след пласт да премахвам завистта си. Когато изисквах от себе си да мисля по този начин, имах чувството, че вече не вървя срещу естествения ход на нещата, и много проблеми се разрешаваха с лекота.

Например, тази година двама репортери един след друг не успяха да отразят „Шен Юн“ в определени градове, както първоначално беше планирано, поради семейни или служебни причини. Когато разбрах, че първият не може да отиде, първата ми мисъл беше сама да го заместя. Но точно когато се канех да резервирам билета си, през ума ми проблесна мисъл: това ли е най-доброто решение? Веднага се сетих, че има друг репортер, който никога досега не беше участвал в отразяването на „Шен Юн“, и че би било по-добре да изпратим него, за да може и нов човек да придобие този опит. Когато го попитах, той с радост се съгласи. Няколко дни по-късно служебни ангажименти попречиха на втория репортер да отиде в два от градовете. Оказа се, че новият репортер съвсем естествено успя да запълни и тези две места, и един проблем, който първоначално изглеждаше труден за разрешаване, се реши с лекота.

Оказа се, че стига отправната ти точка да е това, което е добро за другите, сърцето ти е спокойно и леко, за много неща изобщо не е нужно да размишляваш, защото Учителят вече ги е аранжирал. Научих се, също, да се освобождавам от нещата, които не мога да контролирам. В продължение на няколко години усещах стягане в гърдите, сякаш камък ги притискаше. После, без дори да забележа, камъкът изчезна. Материята и съзнанието наистина са едно и също. Сърцето ми ставаше все по-леко. Самоусъвършенстването е наистина удивително: когато една привързаност не бъде отстранена, изпитанията стават все по-големи и все по-трудни за преодоляване. Но когато преминеш добре едно изпитание, това също предизвиква верижна реакция и много неща след това се разрешават с лекота.

3. Освобождаване от себе си и поемане на отговорност към Фа

Освен с отразяването на „Шен Юн“ за NTD, през цялото време отговарях и за изработването на рекламни видеоклипове за „Шен Юн“. Веднага щом приключеше отразяването за съответната година, трябваше да започна да подготвям видеоклипове с отзиви на публиката и различни рекламни видеа, чак до началото на представленията през следващата година. Тъй като броят на представленията на „Шен Юн“ нарастваше с всяка година, нарастваше и нуждата от рекламни видеоклипове. Преди няколко години практикуващият, който отговаряше за рекламата и популяризирането, ми каза, че всички рекламни материали трябва да бъдат архивирани и предадени и на други практикуващи, за да могат и те да помагат, вместо всичко да остава единствено в моите ръце. Ако нещо се случеше с мен, какво щеше да стане с рекламата на „Шен Юн“?

Когато за първи път прочетох това съобщение, не го приех добре. Струваше ми се, че този практикуващ изобщо не разбира пред какво съм изправена. Бяха се натрупали видеоматериали от повече от десет години и дори за мен търсенето сред тях беше истинско главоболие и ми отнемаше много време. Ставаше дума за седем или осем външни твърди диска. Подобно предаване на работата щеше да бъде много сложно. Мислех си, че вместо да ми помогне, това само ще увеличи натоварването ми. Времето за подреждане на материалите и за обучаване на друг човек щеше да натовари още повече и без това много стегнатия ми график. Самата мисъл за това ме дразнеше.

Но след като се успокоих и прочетох съобщението на практикуващия отново, разбрах, че думите му са напълно основателни. Така работят и компаниите в обикновеното общество, а това наистина беше отговорният подход към Фа. Цялото ми раздразнение произлизаше от собствената ми отправна точка: защитавах себе си, вместо да защитавам Фа. Като ученик на Дафа, не трябваше ли да поставя защитаването на Дафа на първо място? Не беше ли точно това, което трябваше да направя? Раздразнението ми изчезна и вече можех спокойно да се изправя пред задачата. След като напуснах работа миналата година, се случи така, че имах един свободен месец и най-накрая успях да подредя видеоматериалите, натрупани през тези повече от десет години, и да създам шаблони, така че друг човек да може да поеме тази част от работата. Самата аз също имах полза от това: сега почти никога не ми се налага да търся из онези седем или осем твърди диска. Днес, за почти всяка част от работата за „Шен Юн“, в която участвам, има човек, който може да ме замести. Вече не съм „единствената“. Сърцето ми ставаше все по-леко и стъпка по стъпка излязох от погрешното състояние на утвърждаване на себе си и започнах да отстранявам привързаността към себе си.

Заключение

По време на тазгодишното отразяване на „Шен Юн“, Учителят ми позволи да видя как другите практикуващи посрещат трудностите. Състоянието им – без никакви негативни мисли, открито и чисто, с всеотдайност, със стопроцентова вяра в Учителя, без привързаност към страха и без тревоги – помогна и на мен да стана по-непринудена и спокойна. След като преминах през сезона на „Шен Юн“ 2026 г., чувствам, че ставам все по-чиста. Надявам се при отразяването през следващата година наистина да мога да работя с вътрешна лекота на съзнанието, да разговарям с удоволствие с хората, които интервюирам, да предавам нататък радостта, която „Шен Юн“ носи на публиката, и заедно с целия екип да се повишаваме въз основа на Фа.