Освобождаване от привързаностите чрез четене и наизустяване на Фа – споделяне на ученичка от гимназията

Здравейте, Учителю! Здравейте, съпрактикуващи!

Казвам се Джулия и съм 16-годишна практикуваща от Стокхолм. Имах щастието да се родя в семейство, в което всички практикуват Фалун Дафа. Още от ранна възраст научих, че сме практикуващи и че трябва да следваме принципите Истинност, Доброта, Търпение. Разбрах също откъде идваме и каква е нашата мисия в този свят. Днес бих искала да споделя някои преживявания от собствения си път на култивиране.

1.Изучаване на китайски език

Когато тръгнах на начално училище, посещавах часове по майчин език, които училището предлагаше, но те ми се струваха твърде трудни. Плачех и казвах на родителите си: „Не искам повече да уча китайски“. Така спрях да посещавам тези часове.

Когато бях в пети клас, баща ми реши сам да ме учи на китайски. Той използва „Джуан Фалун“ като учебник по китайски, започвайки със „За Дафа“, и ме учеше йероглиф по йероглиф. Отне ми една година, но накрая успях да науча наизуст цялото луню - „За Дафа“. След това всяка вечер преди лягане го рецитирах.

Преди това, четях „Джуан Фалун“ на шведски заедно с младите практикуващи. Но след като научих „За Дафа“ наизуст, родителите ми предложиха да започна да чета „Джуан Фалун“ на китайски заедно с тях. Баща ми ми каза, че е важно да знам китайски, защото езикът носи изключително дълбок смисъл. Затова реших да започна да чета „Джуан Фалун“ на китайски.

Това беше ново предизвикателство за мен. В началото четях много бавно, но родителите ми бяха изключително търпеливи и ме поправяха винаги, когато се затруднявах или допусках грешка.

Но тъй като едновременно учех английски, шведски и немски в училище, лесно се обърквах. Помолих Учителя да ми даде мъдрост. Започнаха да се случват чудеса. Отначало можех само да произнасям думите, но постепенно започнах да чета все по-гладко. Три години по-късно вече можех да чета китайското издание на „Джуан Фалун“, а също така придобих и по-дълбоко разбиране на смисъла, изразен в книгата.

Книгата „Джуан Фалун“ ми е дала и ме е научила на толкова много. Винаги откривам нещо ново, въпреки че съм я чела многократно. Понякога ми се струва, че определени откъси посочват точно моите привързаности и това, което трябва да променя, сякаш са написани специално за мен.

Затова за мен е много важно да изучавам Фа. В девети клас имах много домашни и изпити, но въпреки това винаги се стараех да отделям време, за да чета „Джуан Фалун“ с родителите си.

2.Освобождаване от привързаността към мобилния телефон

Днес младите хора са изключително зависими от мобилните си телефони. Изследвания показват, че младежите на възраст между 13 и 18 години прекарват средно по 5–7 часа дневно пред телефоните си. Това е много тъжно. Те безсмислено пропиляват живота си в кратки видеоклипове и празни разговори.

Преди, прекарвах около три часа на ден пред екрана. Макар това да беше под средното ниво, то все пак влияеше на състоянието на съзнанието ми.

Когато настъпи последният срок на девети клас – период с много изпити и домашни, и решаващ за това в коя гимназия ще бъда приета – родителите ми решиха, че трябва напълно да прибера мобилния си телефон.

Първите две седмици бяха най-трудни. Не можех да спра да се чудя дали приятелите ми не са ми изпратили съобщение. От време на време тайно поглеждах дали нямам известия.

След известно време, известията станаха все по-малко, а любопитството ми постепенно изчезна, защото повечето ми съученици вече знаеха, че почти не използвам телефона си. В началото си мислех, че ако огранича общуването по телефона, може да загубя приятели. Оказа се обаче, точно обратното – когато се срещахме лично, имахме много повече теми за разговор. Няколко седмици по-късно напълно се освободих от тази привързаност.

Накрая, вече нямах никакво желание да проверявам социалните мрежи и когато отново ми беше позволено да използвам телефона си, дори не исках. Времето, което прекарвах пред екрана, намаля от три часа на ден до по-малко от един час за цяла седмица.

Признавам, че в началото не беше лесно да се откажа от телефона си, но сега, когато погледна назад, виждам, че си е заслужавало. Успехът ми в училище се подобри значително. Тази година, бях приета във втората най-престижна гимназия в Стокхолм с общ резултат от 325 точки.

3.Освобождаване от желанието за пазаруване

Преди имах хоби, характерно за много момичета – да си купувам нови дрехи. Когато баща ми казваше, че вече имам достатъчно дрехи, се оплаквах, че тези, които имам, вече не са модерни. Всъщност знаех, че не се нуждая истински от тях, а просто исках да нося най-новите модели като съученичките си. Мислех, че така ще се впиша сред тях.

Но силата на Дафа е безгранична. Както Учителят пише в „Въпросът за яденето на месо“ в „Джуан Фалун“: „Никой не ви принуждава, нито пък сами се насилвате да не го ядете. Вместо това, то идва от вашето собствено съзнание. След достигане на това ниво няма да сте в състояние да ядете месо и това ще е под въздействие­то на гонг. Ако действително преглътнете месото, наистина ще повърнете.“ („Седма лекция“)

Може би беше дошло време да се освободя от този стремеж, защото след Нова година изведнъж изгубих желанието да пазарувам. Почувствах огромно облекчение. Вместо това всеки път, когато отварях гардероба си, ми идваха идеи какво да облека, а съучениците ми казваха, че дрехите ми са семпли, но хубави.

В същото време желанието ми за лакомства намаля. Преди често молех мама да ми купува нещо, което ми се е прияло, но обикновено хапвах съвсем малко и след това губех интерес. Сега разбирам, че не бива да купувам неща, които няма да изям докрай, нито да изпитвам прекомерни желания към храната. Трябва да изяждам това, което ми е дадено, дори да не ми е вкусно, и да не разхищавам храната. Разбрах също, че за родителите ми не е лесно да изкарват прехраната си, затова трябва да ценя всичко, което имам сега.

Когато виждам как връстниците ми се тревожат коя храна е по-вкусна и кои дрехи са по-модерни, осъзнавам колко жалки стават хората, когато са контролирани от желанията си. Дълбоко съм благодарна на Учителя, че ми помогна да се освободя от тези привързаности. Каква благословия е да бъда ученичка на Дафа! Затова трябва още повече да се освобождавам от различните желания и привързаности и усърдно да се усъвършенствам.

4. Преодоляване на страха

Още от детството си бях по-скоро затворена и срамежлива. Не смеех да изразявам себе си в обществото или когато около мен имаше много хора. През изминалата година почувствах, че съм станала по-смела. Започнах да изразявам мислите и чувствата си, а когато не разбирам нещо, активно търся помощ. Станах и по-общителна.

Преди завършването на девети клас всички трябваше да изнесем реч на английски език и съучениците ми бяха много притеснени. Някои дори пропуснаха часовете заради това. Една моя близка приятелка ме помоли и аз да не влизам в час и вече беше измислила оправдание. Макар и аз да бях много притеснена за речта, знаех, че не е правилно да пропускам учебните занятия, а лъжата е нещо, което един практикуващ никога не бива да прави. Трябваше да се изправя срещу страха си и да го преодолея, вместо да бягам от него.

Веднага щом влязох в класната стая, учителят ми каза, че тъй като никой не се осмелява да говори пръв, би искал аз да изляза първа. Събрах цялата си смелост и приех предизвикателството. Когато застанах пред класа, почувствах, че съучениците ми са дори по-притеснени от мен. Всъщност, речта премина много гладко. Моят успех вдъхна увереност на останалите ученици и много от тях дори вдигнаха ръка и доброволно пожелаха да бъдат следващите.

Оттогава осъзнах, че когато ни предстои да опитаме нещо ново, често започваме да мислим за всички възможни отрицателни последици, въпреки че онова, от което се страхуваме, може никога да не се случи.

Може би Учителят видя желанието ми да преодолея страха си и през юни ми даде възможност да се усъвършенствам още повече по време на Политическата седмица на остров Готланд. С мама участвахме в демонстрирането на упражненията на щанда на Фалун Дафа. По-възрастна съпрактикуваща ме помоли да застана най-отпред. Преди изпитвах известно притеснение да стоя отпред, защото не обичах да бъда център на внимание. Но този път осъзнах, че като ученичка на Дафа съм там, за да разяснявам истината и да спасявам хората. Ако заради страха си не смеех да направя тази крачка, щях да подведа съзнателните същества, които чакат да бъдат спасени. Затова всеки ден заставах най-отпред. Сега се чувствам много горда, че преодолях онова, което ме възпираше.

Заключение

Въпреки че все още съм непълнолетна и разбирането ми за Фа е ограничено, вече съм изпитала красотата на Дафа и радостта, която идва от повишаването на шиншин, а това успешно промени съдбата ми.

Знам, че в бъдеще ми предстои да преживея още много неща. Все още имам много привързаности, от които трябва да се освободя, много знания, които трябва да придобия и много изпитания, които трябва да преодолея. Но докато продължавам искрено да се усъвършенствам и да изпълнявам добре трите неща, няма изпитание, което да не мога да преодолея.

Надявам се, че един ден всички ние тук ще можем да се завърнем в своя небесен дом.

Благодаря ви, Учителю, и благодаря на всички съпрактикуващи.