Премахване на привързаността към страха

Поздрави, Учителю!
Поздрави, съпрактикуващи!

Казвам се Нико и съм от Белгия. Започнах да практикувам Фалун Дафа през 2007 г.

Спомням си първия път, когато прочетох „Джуан Фалун“. Ясно си спомням как в Трета лекция прочетох обяснението на Учителя за това как практикуващите са защитени от Фашън на Учителя, когато попаднат в опасни ситуации.

Учителят казва:

„Щом поискате истински да се усъвършенствате, животът ви веднага ще бъде в опасност и този проблем момен­тално ще ви засегне. Много чигонг майстори не смеят да обу­чават ученици към високи нива. Защо? Те просто не могат да се погрижат за това и не могат да ви предпазят“.

Спомням си колко силно бях шокиран, когато прочетох това за първи път. Още следващият абзац веднага ме успокои отново с думите на Учителя:

„Но ние ви казахме, че аз мога да го направя, защото имам многобройни фашъни, които притежават моите могъщи божествени сили“.

По онова време разбирах страха просто като страх от физическа заплаха и не виждах в него други, по-дълбоки значения.

Преди няколко години направих регистрацията за ежегодно събитие на открито, в което всяко лято участвахме с дейност за разпространяване на Фа. Всяка година аз отговарях за подаването на регистрацията. Около седмица след събитието получих писмо. Първоначално предположих, че е от организаторите, защото в него ме молеха да актуализирам данните си за контакт и да върна попълнения формуляр по пощата. Бяха приложили дори предплатен плик. Тъй като някои от данните ми за контакт действително се бяха променили, попълних формуляра и го изпратих обратно.

Не след дълго разбрах, че всъщност става дума за измама. Получих друго писмо, в което ме уведомяваха, че трябва да платя значителна сума, защото с връщането на формуляра уж съм подписал договор за реклама на Фалун Дафа в определен уебсайт. Условията били скрити в дребния шрифт, а сумата, която искаха от мен, възлизаше на няколко хиляди евро. Бях шокиран.

Посетих уебсайта и там наистина имаше страница за Фалун Дафа. Рекламата обаче беше с много лошо качество и беше очевидно, че тези хора се опитват да измъкват пари от хората. Направих проучване и открих, че тази организация е известна с извършването на мащабни и добре организирани измами. Спомних си, че предплатеният плик от първото писмо беше адресиран до място във Франция. Още тогава това ми се стори необичайно, но не му обърнах особено внимание.

Във второто писмо обаче беше посочен адрес в Мексико! Всичко беше много загадъчно. Върху плика нямаше пощенска марка, а само пощенско клеймо, така че беше невъзможно да се установи откъде всъщност е изпратен. Няколко седмици по-късно получих първото напомняне за плащане, към което вече беше добавена и допълнителна такса.

Попитах съпрактикуващ с юридически познания как е най-добре да постъпя. Той ме посъветва възможно най-скоро да изпратя препоръчано писмо, с което да прекратя договора. Обясни ми, че според белгийското законодателство договорът може да бъде прекратен, ако това бъде направено в рамките на определен брой дни. За съжаление този срок вече беше изтекъл. Въпреки това, реших да изпратя писмото и изпратих препоръчано писмо чак до Мексико. Около две седмици по-късно получих ново писмо, в което се казваше, че договорът не може да бъде прекратен и че ако не платя, дължимата сума ще продължи да нараства, точно както било посочено в договора. Бяха приложили дори копие от документа, който бях подписал. Изглеждаше, че няма изход от ситуацията.

Осъзнах също колко силен страх предизвикваше всичко това в мен. Чувствах се напълно безпомощен – не знаех какво ще се случи, как ще се развият нещата и дали изобщо някога ще приключат. Това усещане ме преследваше. Просто не можех да се освободя от него.

На всеки няколко седмици пристигаше поредното писмо. Питах се каква ли ще бъде следващата им стъпка. Чувствах се така, сякаш над главата ми виси меч и няма как да избягам от него. Дори когато заминахме на лятна почивка с родителите на съпругата ми, през цялото пътуване не можех да се освободя от тези мисли. Как изобщо щях да премахна тази привързаност към страха?

Помолих Учителя за помощ. Чрез Фа Учителят ми даде много ясни насоки, като ме насърчи просто да продължа да правя това, което трябва, и да не позволявам на намесата да ми влияе. Но да приложа това на практика беше изключително трудно. Бях открил дълбока слабост в себе си и знаех, че трябва да я премахна чрез самоусъвършенстване.

На следващата година дори пропуснах събитието и не се регистрирах за него, въпреки че много добре знаех, че организаторът вероятно няма нищо общо с измамата. Скоро обаче осъзнах, че това не е праведно състояние на съзнанието. Като избягвах събитието, всъщност се поддавах на намесата, вместо да се изправя пред привързаността си. Затова коригирах мисленето си, отново се регистрирах за събитието и съзнателно приех това като възможност да се самоусъвършенствам.

По това време съпругата ми ми показа обява за къща, която се продаваше. В крайна сметка я купихме. Част от мен си мислеше, че след като се преместим в новия си дом, вероятно и този проблем ще изчезне. Но наистина ли по този начин се справях със ситуацията като практикуващ, или просто използвах преместването като възможност да избягам от нея?

След като се преместихме, писмата наистина спряха да пристигат. Вместо тях обаче започнах да получавам имейли от съдебен изпълнител в Гърция със заплахи за съдебни действия, чрез които да бъда принуден да платя сумата. Спомням си, че си помислих: „Уау, тези хора наистина са навсякъде“. Осъзнах, че преместването в друга къща не е решение. Единственият начин действително да разреша ситуацията беше да повиша своя шиншин.

Започнах да мисля за кармата, която тези хора създаваха за себе си. Те всъщност използваха името на Фалун Дафа, за да изнудват практикуващи за пари. Тогава ми хрумна и друга мисъл: колко ли обикновени хора са попаднали в същия капан? Но те нямат това, което имам аз. Те нямат Фа.

Учителят казва в Шеста лекция, „Съзнанието ви трябва да е праведно“:

„Когато дойде изпитание, то може да се прояви като меж­дуличностен конфликт. Ще има игри на ума и други подобни, които пряко влияят на вашия шиншин.“

В Девета лекция на „Джуан Фалун“ Учителят казва:

„Само онези, чийто шиншин е бил подобрен чрез самоусъвършенстване, ще осъз­наят, поглеждайки назад, че човешките морални ценности са западнали до тази ужасна степен”.

Когато започнах да гледам на нещата по този начин, вече не изпитвах негодувание или страх. Вместо това изпитвах съжаление към всички замесени – както към жертвите, така и към извършителите. С тази промяна в мисленето ми всичко се промени. Имейлите спряха и нещата се върнаха към нормалното. Не след дълго вече дори не мислех за случилото се. Оттогава не съм получил нито един имейл или писмо.

Друг случай, свързан с привързаността към страха, започна, когато съпругата ми внезапно получи кашлица. В началото не изглеждаше нещо сериозно. Но тя продължи дни наред, а когато дните се превърнаха в седмици, състоянието ѝ ставаше все по-тежко. Други практикуващи също идваха у дома, за да споделят с нея и заедно да изпращат праведни мисли. След това състоянието ѝ се подобри и съпругата ми почувства облекчение, че най-накрая започва да се възстановява. Аз също се радвах на подобрението и най-вече се надявах то да се запази. Но внезапно нещата отново се обърнаха и състоянието ѝ стана още по-тежко отпреди.

Този път положението стана толкова тежко, че понякога дори ѝ беше трудно да диша и можеше да спи само седнала изправена. Една нощ кашляше толкова силно, че почти не можеше да си поеме въздух. Погледна ме, докато се задъхваше, и в този момент започнах да изпадам в паника. Ситуацията стана прекалено тежка за мен и вече не успявах да се отнасям към нея като практикуващ. Всъщност съпругата ми беше по-спокойна от мен. Постепенно се успокои и накрая успя да заспи.

Отново бях обзет от страх – страх да не загубя съпругата си, страх дъщеря ни да не остане да расте без майка и т.н. Не осъзнавах, че всички тези драматични мисли вероятно се превръщаха в по-голям проблем от самите симптоми. Това се превърна в процес на самоусъвършенстване и за мен, тъй като трябваше чрез Фа да се науча как да се справям с подобна ситуация.

Една вечер, докато бях на работа, съпругата ми се обади да ме попита кога ще се прибера. Казах ѝ, че трябва да посетя още един клиент и след това ще се прибера. Тя каза, че състоянието ѝ е много тежко и се надява скоро да бъда при нея. Първата ми мисъл беше веднага да обърна колата и да се прибера възможно най-бързо, за да бъда до нея. Но след това се замислих. Не беше ли именно това част от проблема? Ако се втурнех към дома, нямаше ли всъщност да приема намесата? Нямаше ли да се поддам на страха? Ние следваме единствено аранжиментите на Учителя, така че от какво има да се страхувам? Освен това, ако не довършех работата си, на следващия ден тези задачи просто щяха да се стоварят върху колегите ми. Правилно ли беше това? Затова започнах да изпращам праведни мисли и се съсредоточих върху разбирането, че следваме единствено аранжиментите на Учителя. В съзнанието си казах: „Ако този проблем е аранжимент на Учителя, тогава е добре. Но ако е нещо друго, трябва незабавно да се отдръпне.“ Продължих да изпращам праведни мисли и тази мисъл ставаше все по-силна. Постепенно тя стана по-силна от всяко чувство на съмнение или страх. Съзнанието ми стана напълно спокойно и осъзнах, че именно в такова праведно състояние всяка намеса губи силата си. Затова отново обърнах колата, за да довърша последната си задача за деня. След това се прибрах.

Когато се прибрах, съпругата ми беше много разстроена. Със сълзи в очите ме попита: „Защо се забави толкова? Не разбираш ли, че тази вечер имах нужда от теб?“. Докато ме нямаше, тя беше страдала много и си представям колко бавно е минавало времето за нея през тази вечер. Исках да ѝ разкажа как бях размишлявал върху ситуацията и какво бях осъзнал, но не казах нищо. Вътрешно все още бях много спокоен и думите ѝ не породиха у мен никакво желание да се защитавам или оправдавам. Сякаш бях в стаята с нея, но едновременно с това се чувствах като страничен наблюдател, който просто вижда какво се случва, без да бъде повлиян емоционално. Вместо това изпитвах към нея само топло състрадание. Тя беше преминала през много страдание. Казах ѝ само, че всичко ще бъде наред, а след това си легнахме. На следващата сутрин съпругата ми беше много изненадана. Каза ми, че се чувства значително по-добре. Само няколко дни по-късно се беше възстановила напълно.

Може би съпругата ми беше преминала това изпитание много преди мен, а ситуацията продължаваше, защото самият аз все още не го бях преминал и продължавах да се държа за човешките чувства. Едва когато започнах да посрещам ситуацията спокойно и със силни праведни мисли, нещата можеха да започнат да се променят към по-добро. И точно това се случи. Благодаря ви, Учителю, че ми дадохте този ценен урок.

Привързаността към страха се появяваше многократно в моето самоусъвършенстване и дори сега от време на време отново изплува в някоя от многобройните си форми.

В края на миналата година с мен се свърза съпрактикуващ, който беше открил възможност да организираме художествена изложба в град Лиеж, Белгия. Като местен координатор идеята веднага ми се стори много добра. Поради затрудненото икономическо положение все повече търговски обекти оставаха празни. Оказа се, че точно в центъра на града има голямо свободно търговско помещение, което бихме могли да използваме за изложбата.

Беше празничният сезон и коледният базар на града скоро щеше да отвори. Всяка година той привлича хиляди посетители, а празното помещение се намираше на една от страничните улици, водещи директно към базара. Наемът беше изключително нисък – почти изглеждаше прекалено хубаво, за да е истина.

Уговорихме среща с отговорното лице и му разяснихме истината. Той прояви голям ентусиазъм към проекта и решихме да работим заедно. Но тъй като искахме да се възползваме максимално от периода на коледния базар, трябваше да действаме бързо.

Управителят ми каза, че договорът ще бъде подписан през следващата седмица, тъй като все още търсел още няколко партньори. Но за да не губим ценно време и с неговото разрешение, вече бяхме започнали да подготвяме изложбеното пространство и бяхме организирали транспортирането на картините до мястото. Помещението беше огромно – над 800 квадратни метра открито пространство – така че ни предстоеше много работа, за да го направим подходящо за изложбата. С напредването на следващата седмица обаче подписването на договора се отлагаше ден след ден. Това започна да ме кара да се съмнявам. Какво всъщност се случваше?

Изправихме се пред дилема. Ако спряхме подготовката, вероятно щяхме да пропуснем откриването на коледния базар. Но без подписан договор не ми се струваше правилно да продължаваме. Управителят идваше всеки ден и всеки път имаше различна причина подписването отново да бъде отложено. Започнах да се тревожа все повече.

За да отделим част от голямото отворено пространство, трябваше да пробием няколко отвора в стените. Те и без това бяха в много лошо състояние и вече бяха осеяни с дупки, затова попитах управителя дали можем да пробием още два отвора, за да закрепим кабелите. Той ни увери, че това няма да бъде проблем.

След като минаха няколко дни, а все още нямахме подписан договор, местният управител ме уведоми, че важна делегация от Париж ще посети търговската улица. Изглеждаше притеснен и ми обясни, че сред тях ще бъде и висшият ръководител на компанията. Именно тази компания беше действителният собственик на търговските обекти по цялата улица, включително и на празното помещение, което използвахме.

На следващия ден видяхме делегацията да върви по улицата заедно с местния управител и да посещава един след друг търговските обекти. Когато обаче висшият ръководител влезе в нашето помещение, той мина направо покрай нас, без да каже нито дума. Изглеждаше доста недоволен. Бяхме подготвили малка маса с лотосови цветя и информационни материали с надеждата да разясним истината и на него, но той просто продължи към дъното на залата. Когато мина покрай мястото, където бяхме закрепили кабелите към стената, внезапно спря. Без да каже нищо, извади телефона си и го снима. Веднага си помислих: „Ох... какво става тук?“. Той продължи до дъното на залата, обърна се и излезе направо навън – отново без да каже нито дума.

По-късно същия ден, местният управител обясни, че посещението всъщност е било неочаквано. Същия следобед делегацията щяла да проведе среща, на която да обсъди всички бъдещи планове за търговската улица, включително нашата художествена изложба. Очевидно това, заедно с факта, че той не беше намерил допълнителни партньори, беше една от причините за всички забавяния при подписването на договора. Всичко това беше голяма намеса, която ни пречеше да организираме изложбата безпрепятствено. Същата вечер ситуацията се влоши още повече. Местният управител внезапно ми изпрати съобщение, че ръководителят на компанията е много недоволен от това, което наричал „щетите“, нанесени от нас по стените. Отговорих, че тези щети са били там много преди да дойдем. Той каза, че знае това, но няма решение. Оказа се, че ръководителят на компанията е повишил изискванията за наемане на помещението. Наемът все още беше приемлив, но беше наредил на управителя да поиска от нас гаранционен депозит от 4000 евро. Това звучеше напълно абсурдно.

В този момент вече не знаех какво да мисля. Съзнанието ми се люшкаше в противоположни посоки. От една страна, се тревожех, че може да изгубим тази ценна възможност да спасяваме хора. От друга, бях изпълнен със съмнения. Дори започнах да съжалявам, че изобщо сме започнали проекта, и ми се искаше да прекратим всичко. Същата вечер имахме групово изучаване на Фа и след него споделих с цялата група за ситуацията и намесата, с която се сблъсквахме. Усещах огромна тежест върху раменете си и вече бях готов да се извиня на групата, че съм постъпил прекалено импулсивно, когато първоначално приех тази възможност. Може би цялата ситуация беше по моя вина. Но за моя изненада реакцията на групата мигновено промени всичко.

Практикуващите споделиха, че, разбира се, ще има намеса. Може би предложението наистина беше прекалено хубаво, за да е истина. Как би могло всичко да бъде толкова лесно? Трябваше да продължим независимо от всичко. Реакцията на групата мигновено проясни съзнанието ми. Почувствах топлата им подкрепа. Това, което дотогава ми се струваше като проект, носен на раменете само на шепа практикуващи, изведнъж се превърна в проект на цялата група. Правехме го всички заедно. Веднага почувствах как тежестта се свали от раменете ми.

Един практикуващ сподели, че независимо какво се случи, ще помогне с всичко необходимо, за да може изложбата да се осъществи успешно. Тези думи ме трогнаха дълбоко. Почувствах подкрепата на цялата група и праведните ми мисли станаха по-силни. Нищо не можеше да ни спре. Въпреки че все още не знаех какво точно трябва да направим, в края на споделянето се чувствах непоколебим като скала. Съмненията и страхът ми бяха изчезнали и изпитвах дълбока благодарност към всички за тяхното насърчение и подкрепа.

Тогава се случи чудо.

Веднага след груповото ни споделяне получих съобщение от управителя. Той ми каза, че по-късно същата вечер собствениците провели втора среща по време на вечеря и решили да намалят гаранционния депозит от 4000 на 2000 евро. Но това не беше всичко. Един от колегите на управителя, който също се интересувал от наемането на помещението в бъдеще, предложил да плати половината от тази сума, така че за нас останали 1000 евро. След това управителят ми каза, че самият той е готов да покрие половината от оставащата сума. Така необходимият депозит изведнъж беше намален до едва 500 евро – сума, която ми се струваше напълно приемлива.

Благодарих му за усилията, но също така подчертах, че от този момент нататък всичко трябва да бъде финализирано възможно най-бързо. Казах му, че договорът трябва да бъде подписан в рамките на следващите няколко дни, в противен случай няма да имаме друг избор, освен да се оттеглим от проекта. Няколко дни по-късно договорът беше подписан и бяхме готови да отворим изложбата за посетители.

Практикуващи дойдоха от различни места, за да помогнат с подготовката на изложбата. Заедно подредихме залата и масите, монтирахме осветлението и окачихме картините. Малко по малко превърнахме студеното, празно търговско помещение в уютна художествена галерия.

Точно преди откриването видях как управителят доведе в галерията своя близка роднина, за да ѝ покаже картините. Докато слушах от разстояние, го чух да ѝ обяснява не само произведенията, но и какво представлява Фалун Дафа и за преследването в Китай. Той ѝ разказваше цялата история и, честно казано, аз самият едва ли бих могъл да я обясня по-добре. Искрено се зарадвах за него.

Изложбата се оказа голям успех. До края ѝ около 1000 посетители бяха подписали петицията на DAFOH, поставена на масите, която призовава за прекратяване на насилственото отнемане на органи. Когато изложбата приключи, показах на управителя многобройните искрени послания, които посетителите бяха оставили в книгата за гости. Казах му, че благодарение на неговата подкрепа и съдействие сме успели да достигнем до толкова много хора.

Докато му казвах това, видях как очите му светнаха.

Ако забележите нещо неуместно в моето споделяне, моля, посочете го.

Благодаря ви, Учителю, че ми дадохте честта да бъда ученик на Дафа от периода на Фа-коригирането.
Благодаря ви, съпрактикуващи, за всички ваши споделяния и подкрепа.