„Странната болест“ на моя съсед

Избрана статия за 23-тата Китайска Фа конференция на Minghui.org
 
Facebook Logo LinkedIn Logo Twitter Logo Email Logo Pinterest Logo

(Minghui.org) В края на пролетта на 2024 г. съседът ми внезапно се разболя от странна болест. През деня беше като замаян, с празен поглед, но през нощта ставаше изключително неспокоен - крещеше неприлични думи и блъскаше по всичко, което му попаднеше пред очите, вдигайки невъобразим шум.

Тъкмо когато човек се унесе да спи, изблиците му започваха отново. Понякога шумът беше оглушителен, като гръмотевици. Всяка нощ той вдигаше врява и не оставяше никого от съседите на спокойствие. Всички бяха достигнали предела на търпението си. Някои казваха, че страда от психично заболяване, други твърдяха, че само се преструва на луд, имаше всякакви предположения.

Преместих се от дома си

Съседите ми са жизнерадостна семейна двойка около петдесетте. Винаги сме се разбирали много добре. Когато слизам долу, вземам и техните торби с боклук, а по празниците по собствена инициатива почиствам коридора. Те се отнасят към мен с голямо уважение и винаги ме наричат „лельо“, когато се срещнем. Наистина беше неочаквано, че той се разболя от тази странна болест.

Като човек, който се самоусъвършенства, се нуждая от спокойна среда, затова тази ситуация естествено ме смущаваше. Какво можех да направя? Още от детството си се боря с това, че съм притеснителна. Винаги когато се сблъсквах с конфликт или трудност, не смеех да се изправя директно срещу тях и ги избягвах.

В тази ситуация старият ми начин на мислене отново надделя. Бързо си намерих друго място за живеене и се преместих, като си мислех, че ще се върна, когато съседът се успокои. В противен случай щях да продам апартамента си и да купя друг на друго място. Така започнах да организирам продажбата на жилището си.

Веднага след като се преместих, си помислих, че това е чудесно. Най-после можех да се наспя добре и нищо не ме разсейваше, когато изучавах Фа или изпълнявах упражненията.

Но с течение на времето започнах да усещам, че нещо не е наред. Беше ми трудно истински да усвоявам Фа и не можех лесно да постигна състояние на спокойствие по време на медитация. Постоянно сънувах през нощта, а дълбоко в себе си винаги чувствах, че това не е моят дом.

Жилището, което бях наела, не беше много далеч от дома ми. На всеки няколко дни се прибирах вкъщи, запалвах благовония пред портрета на Учителя или подменях плодовете, поднесени като дар. Всеки път, когато се връщах, изпитвах дълбоко чувство на топлина и уют. Осъзнах, че домът ми все пак е най-доброто място за мен. Присъствието на портрета на Учителя също ми носеше утеха, защото енергийното поле там беше добро. Но съседът ми продължаваше да се държи по същия начин и всеки ден създаваше проблеми.

Останах в наетото жилище повече от два месеца, за да избягвам съседа си.

Изгорих се

Един ден приготвях оризова каша в кухнята с помощта на електрическа тенджера за ориз. Когато беше готова, изключих уреда от контакта, взех съда и тръгнах към дневната, за да се нахраня. Не знам как, но се спънах и паднах, а цялата тенджера с каша се изля върху краката ми. Извиках от болка, когато паднах на пода. Врялата каша причини големи и болезнени мехури по краката ми.

След като почистих разлятото, се успокоих и погледнах навътре в себе си. За близо 30 години практика никога не бях падала толкова тежко — сигурно имаше сериозен пропуск в самоусъвършенстването ми. Но къде беше той? Не можех да разбера.

В този момент си припомних собствените си осъзнавания относно самоусъвършенстването: когато ме заболи зъб, проверявам дали не съм пропуснала да усъвършенствам правилно речта си. Щом открия недостатъка и го поправя, зъбоболът изчезва. Когато ме боли глава или ми се вие свят, проверявам своя шиншин - дали определена ситуация е разбудила чувствата ми или е предизвикала гнева ми? Когато установя първопричината и направя необходимите промени, състоянието ми обикновено се подобрява.

Що се отнася до болките в краката или стъпалата ми, възможно е да съм се отклонила от правилния път на самоусъвършенстване - да има нещо в поведението ми, което не е в съответствие с Фа. Когато размишлявам върху това и поправя поведението си, често установявам, че това дава разултат.

Да имаш разбиране за самоусъвършенстването е едно, но да осъзнаеш какво се обърква в действителност изисква сериозно вглеждане в себе си. След като изгорих краката си толкова тежко, нима съм се отклонила от правилния път на самоусъвършенстването? Аз неизменно изпълнявах „трите неща“ – тогава къде точно е пропускът в моето самоусъвършенстване? Попитах Учителя: „Вашата ученичка наистина не успява да прозре необходимото; Учителю, моля, просветлете ме“.

Легнах да си почина за малко и скоро сънувах следното: настъпи огромно земетресение и всички сгради в целия град се срутиха. Хората стояха сред развалините, разговаряха ужасени и изглеждаха напълно отчаяни - аз също бях сред тях.

Тогава забелязах, че една сграда все още се издигаше непокътната. Когато се приближих, за да я разгледам, осъзнах, че това е именно сградата, в която живеех. Нещо повече, цялата сграда беше обгърната от голям защитен купол. Очевидно домът ми - мястото, където живеех аз, ученичка на Дафа - беше останал напълно невредим. Силно развълнувана, се събудих от съня.

Завръщане у дома

След този сън, в който Учителят ми даде напътствия и ми помогна да осъзная ситуацията, разбрах, че не е трябвало да се изнасям, още по-малко да мисля за продажбата на дома си, защото там бяха корените ми. Щом осъзнах това, веднага предприех действия: събрах вещите си и се върнах у дома.

Но съседът ми продължаваше да вдига същата врява - изобщо не се беше променил. Беше вдигнал целия квартал на крак и всички се оплакваха. Няколко семейства се бяха скарали и влезли в конфликти с него. Две семейства дори се бяха изнесли. Какво трябваше да направя?

Аз следвам принципите Истинност, Доброта, Търпение, затова в никакъв случай не бива да споря с другите или да губя самообладание - това са изискванията, които Учителят е поставил към своите ученици. Помислих си: „Ако нищо друго не помогне, просто ще трябва да изпращам праведни мисли“.

Обикновено, колкото и шум да вдигаше, се преструвах, че не го чувам. Но когато изучавах Фа или изпълнявах упражненията и той продължаваше да вдига врява, пречейки на самоусъвършенстването ми, трябваше да разреша ситуацията с праведни мисли.

Не се ядосвах, а само казвах наум: „Млъкни!“ - три пъти подред. Само след няколко секунди той утихваше. Или казвах три пъти: „Спри!“, и това също действаше, като ми позволяваше да изучавам Фа и да изпълнявам упражненията нормално. Правех това всеки ден, отново и отново.

Един ден той отново правеше сцени и аз започнах леко да се дразня. Помислих си: „Това не може да продължава вечно, нали? Ако продължава така, рано или късно, някой ще разбие вратата му!“. И наистина, по-малко от три дни по-късно вратата му беше разбита. Не знаех кой го е направил, но беше сериозно повредена. Няколко дни беше тихо, но след това врявата започна отново.

Помислих си: „Продължавай да вдигаш шум! Кой знае - може някой ден някой да счупи и прозореца ти“. И наистина, няколко дни по-късно някой счупи прозореца.

Няколко дни по-късно той отново вдигаше врява и сипеше обиди, както обикновено, само че този път още по-ожесточено. Помислих си: „Ако продължава така, рано или късно някой ще го удари с тухла по тила“. Едва тази мисъл беше преминала през ума ми, когато осъзнах: „Не, не, не! Трябва да отхвърля тази мисъл! Учениците на Дафа са тук единствено, за да спасяват хората - не бива да таим никакви злонамерени мисли!“.

Няколко дни по-късно трима ученици от прогимназията влязоха в конфликт с този съсед и го заплашиха, че ще му „размажат главата с тухла“. За щастие, всичко остана само на думи и те не изпълниха заплахата си. Докато слушах от горния етаж, въздъхнах дълбоко с облекчение: „На косъм беше! Добре направих, че отхвърлих онази мисъл“.

По-дълбокият смисъл на Търпението

След този случай станах по-бдителна: всяка мисъл на ученик на Дафа носи енергия. Оттогава започнах да обръщам повече внимание на всяка своя мисъл и намерение, да ги усъвършенствам и да поддържам правилни взаимоотношения между себе си като ученичка на Дафа и обикновените хора. Винаги когато се сблъсквах с подобни объркващи ситуации, трябваше да открия нещо в себе си, върху което да работя в самоусъвършенстването си!

С това разбиране събрах решителност и реших да усъвършенствам „Търпение“! Оттогава, когато изучавах Фа или изпълнявах упражненията, колкото и да вдигаше врява или да крещеше неприлични думи, не изпращах праведни мисли, просто си представях, че пее.

Учителят ни е казал:

„Да се изтърпи напълно без никакъв гняв и недоволство е търпението на самоусъвършенстващия се“. („Какво е Жен (търпение) „Есенции за усърден напредък“)

Дори хората навън да биеха барабани, пак щях да успокоя съзнанието си и да изучавам добре Фа. Трябваше да развия такава непоколебимост, трябваше да преодолея себе си! Веднага щом тази мисъл премина през ума ми, съседът ми сякаш онемя още същия ден - престана да вдига врява. Едва тогава осъзнах: той, всъщност, ми помагаше да се самоусъвършенствам!

Заключителни думи

Оттогава е минала повече от година и той е вдигал шум само три пъти. Единият път беше посред нощ. След като ме събуди, включих нощната лампа, за да погледна часа - беше точно 23:55 ч., времето за ежедневното изпращане на праведни мисли по целия свят. Седнах да изпращам праведни мисли и той веднага утихна.

Друг път беше три часа сутринта. Когато погледнах часовника си, разбрах, че е време да стана и да изпълня упражненията. Щом станах, той утихна.

Освен това преди няколко дни, докато пишех тази статия за споделяне на опит за Фа конференцията, няколко жени разговаряха шумно долу. Тъкмо започнах леко да се дразня, когато съседът отвори прозореца си и започна да им крещи. Той прогони жените, а след това самият той напълно утихна.

Всъщност е доста странно. Казано на шега, сякаш този съсед се е превърнал в „пазител на Фа“, който ми помага в самоусъвършенстването.

Осъзнах, че всичко това, абсолютно всичко, всъщност е било подредено заради мен, ученичка на Дафа. А що се отнася до горкия ми съсед, наистина вече не мога да тая никакво негодувание към него.

Самоусъвършенстването е наистина дълбоко и невероятно чудно - не може да се опише с думи! Да вземем например „странната болест“, която сполетя съседа ми. Ако разглеждаме всичко това като театрална постановка, възможно ли е да има пиеса в пиесата, а отвъд нея да се разгръщат още събития?

В действителност Учителят контролира всичко. Съпрактикуващи, нека се самоусъвършенстваме истински и усърдно! Само когато достигнем по-високи нива, можем да осъзнаем, че Дафа е наистина необятен и непостижим - той е безкрайно скъпоценен във всяко отношение!

Благодаря Ви, милосърдни и велики Учителю! Благодаря ви, съпрактикуващи!

* * *

Facebook Logo LinkedIn Logo Twitter Logo Email Logo Pinterest Logo

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.