Ху Анго бил известен теоретик и писател по време на династията Сун в древен Китай. През целия си живот той се опитвал да следва поведението на мъдреца. Служил на своята страна на различни нива, най-високото от които било на учен Баовенг. Когато бил млад, бил нетърпелив до такава степен, че един път ударил войник. Войникът също го ударил, връщайки му. Ху разбрал, че проблемът не се решава като си зъл. Той преписал в тетрадката си история от литературата, имаща отношение към толерантността. Постепенно станал все по-търпелив човек и състоянието на ума му също станало по-търпеливо.
Ся Юанцзи бил секретар на Министерството на вътрешните работи по времето на династията Мин. Той бил толерантен човек. Когато му задавали въпроса: ”Може ли човек да се научи на Вашата търпеливост?”, той отговарял: “Когато бях млад винаги се ядосвах много, когато някой ме разстройваше. По-късно първо се опитах да се контролирам и станах спокоен външно, а после постепенно се успокоих и вътрешно. С времето открих, че мога да се контролирам във всяка ситуация”.
Ли Тянфън се родил в град Хъфей по време на династията Цин. Той бил много приятен и дружелюбен човек. Работил като правителствен служител и достигнал нивото на учен Уиндян. Той винаги бил много честен, обсъждайки пред императора бизнеса с останалите служители. Когато някои от тях му отговаряли рязко или действали враждебно, той винаги се усмихвал и им казвал: “Защо постъпвате така? В спокойно състояние можем да обсъдим всичко. По-рано бях като вас, но постепенно се научих да се контролирам и с времето станах спокоен човек”.
Лин Цзесю служил на губернатора в провинция Цзянсу и по-късно на губернатора на провинция Хунан и Гуандун. Отначало той не бил търпелив човек. По-късно, когато бил в Цзянсу, написал върху една дъска “Контролирай своя характер” и я закачил в хола, за да му напомня постоянно. След време станал много търпелив и уважаван от всички човек.
Във всички примери по-горе, хората отначало не били търпеливи. По-късно, обръщайки внимание на личното усъвършенстване, са могли да развият спокойствие и търпение. Отсъствието на контрол над характера е вредно за физическото и психичското здраве на човека. Това е свързано с недостатъчната дисцплина. Подобно нещо често може да обиди други хора и да причини големи неприятности. Човек е длъжен да контролира своя характер. Самоконтролът и потушаването на гнева е най-добрият изход. Ако човек винаги помни за самоконтрола, постепенно ще се научи да се държи добре.
още ...
още ...