За щастие, древните книги от индийската империя Рама са запазени, за разлика от тези за Китай, Египет, Централна Америка и Перу. Много от тези древни нации сега са изоставени пустеещи земи, погълнати от гъстата джунгла или са буквално на дъното на някой океан. Но Индия, въпреки опустошенията от войни и нашествия, успява да съхрани голяма част от своята древна история.
Дълго време се смяташе, че Индийската цивилизация датира не по-рано от 500 г. пр.н.е., само около 200 години преди нашествието на Александър Велики. Но миналия век бяха открити извънредно сложните градове на Мохеньо Даро („Могилата на мъртвите”) и Харапа, намиращи се в Индуската долина на днешен Пакистан.
Откриването на тези градове принуди археолозите да изместят датата на началото на Индийската цивилизация с хиляди години назад. За почуда на съвременните изследователи, градовете са високо развити и карат водещите археолози да смятат, че преди да бъдат изградени, те са били замислени като цяло - забележително ранен пример за градоустройство. Дори още по-забележителен е фактът, че канализационната система на голям град от това време превъзхожда тези на Пакистан, Индия и повечето от азиатските страни днес.
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.
още ...
още ...