Промяна на климата в древността вещае горещо бъдеще

Как да спрем вредните емисии? (a2mediagroup.com)

Учени, сред които Кен Калдейра от отдела за глобална екология на The Carnegie Institution, открили, че глобалното затопляне на Земята преди 55 милиона години може да е било в резултат на високата чувствителност на климата към дългосрочно обгазяване с въглерод. Това откритие е в противоречие с позицията на скептиците, че климатичната система на Земята е издръжлива на такива обгазявания. Научният труд, начело с Марк Пагани от Yale University бе публикуван в изданието на списанието „Наука” от 8 декември 2006 година.

От няколко години насам, учените знаят за съществуването на глобално затопляне, наречено Палеоцен-еоцен термален максимум (ПЕТМ), започнал преди около 55 милиона години, който е причинен от масивно изпускане на въглерод. Геологичният запис показва, че последващият парников ефект е затоплил планетата средно с около 5 градуса за по-малко от 10 000 години. Покачването на температурата продължило 170 000 години и причинило значителни промени в последователността на световните валежи, ставайки причина океаните да се окислят, афектирайки морският и земен растителен и животински свят, включително и зараждането на нашите съвременни приматни предшественици.

Новите измервания използвали информация от въглерод от вкаменелости на древни растения и малки морски организми, познати като планктон. „Може да кажем, че количеството на въглерод, изпуснато в атмосферата и океана е било, малко или много, толкова, колкото сега се намира под формата на въглища, петрол и газ”, обяснява Калдейра. „Въглеродът затоплял Земята в продължение на повече от 100 000 години. Ако климатът е бил толкова нечувствителен към въглеродния двуокис, колкото твърдят скептиците, не е имало начин Земята да се е задържала толкова топла, за толкова дълго време”.

Източникът на този древен въглерод е все още мистерия. Може да се е появил от горенето на огромно количество въглища или други древни материали с растителен произход, или може да е дошъл от „избухвания” на метан от континенталните плочи.

„От изследванията на вкаменелости и древен седимент от дъното на морето, може да се види, че нещо много необикновено се е случило с въглеродния цикъл на Земята”, продължава Калдейра. „Същевременно, климатът на Северния полюс станал като настоящия в Маями. Може да кажем, че не е отнело толкова много въглерод, за да се осъществи тази промяна в климата.

Изчисленията посочват, че ако източникът на въглерод е произлизал от древни растителни материали, за всяко удвояване на концентрацията на съдържанието на атмосферен CO2, Земята се е затопляла най-малко с 2.2 градуса, или вероятно два пъти по толкова. Ако древен метан е бил причината, както вярваме, ситуацията е дори още по-потресаваща. Метанът се е превърнал във въглероден диоксид в атмосферата само за няколко десетилетия. Изследването показва, че е било необходимо дори много по-малко количество за промяна на климата, което означава, че климатът е дори още по-чувствителен към добавянето на въглероден двуокис, отколкото смятахме."

Според Калдейра, ако древният метан наистина е "избухнал", както вярват мнозина, няма съмнения, че концентрацията на въглероден двуокис би затоплила Земята с повече от 5.6 градуса. Ако се е случило това, ни очаква доста горещо бъдеще, твърди ученият.

С продължаващото използване на въглища, петрол и газ, концентрацията на въглероден двуокис се очаква да се удвои около средата на века. Количеството на CO2 от древността възлизат на количеството в резултат на човешката дейност в следващите няколко века. Ако емисиите от въглерод вследствие на човешка дейност продължат да се увеличават, може да се получи подобна промяна в еволюцията на животинските видове.

„Последният път, когато в атмосферата е бил изпускан въглерод в количествата, в които го изпускаме днес, е имало победители и победени”, отбелязва Калдейра. „Имало екологично опустошение, но нови видове са се появили от пепелта. За щастие, нашите древни примитивни предци са били победителите. Кой знае кои ще са победителите и победените в следващия рунд?”

„Нашите емисии от въглероден двуокис рискуват да доведат до настъпване на биологични, химични и климатични промени в размери, които не са виждани за повече от 50 милиона години”, предупреди ученият, според когото „трудът предоставя повече стимули за развиването на чисти енергийни ресурси, които могат да подпомогнат на икономическия растеж и да се развият без да рискуват природния свят, които е наш дар”.

По http://www.carnegieinstitution.org/news_releases/news_2006_1207_a.html