Милосърдието разбива стената на разединяването

След като прочетох статията «Стената, стояща между Дафа учениците» почувствах голяма тежест в сърцето си. В нашия район, след колективно изучаване на Закона или веднага си отиваме вкъщи или накратко обсъждахме Дафа проектите. Никога не обменяхме опит, което може да открие сърцата ни и да ни помогне да се усъвършенстваме по-добре в Дафа. Това продължаваше няколко години.

Не много отдавна променихме мястото за групово изучаване на Закона и започнахме да го правим в моя дом. Реших да помогна на местните практикуващи да формират едно тяло. Но в продължение на първите два месеца местните практикуващи все още действаха както преди: в уговорения час идваха с чантите и кимваха, приветствайки се един друт. Веднага след като свършваха да четат си тръгваха усмихвайки се и кимвайки, за да кажат довиждане. Преди да си тръгнат те обикновено шумяха много. Обстановката беше хаотична. Дори този, който искаше да остане да сподели опит, беше прекалено развълнуван, за да седи спокойно. Те също си тръгваха. Много мислех и се опитвах да променя ситуацията, и да се усъвършенствам истински, но не можех да променя състоянието на групата. Изпитвах болка.

Млад практикуващ в спомената в началото статия, видял истината, която Фа му показал в пространството: «Много дебела стена, ако я удряш с чукове, ще се счупят те, а върху нея няма да има и следа». Аз лично изпитвах това, което той беше написал, наблюдавайки действията на приятелите-практикуващи.

В процеса на изучаване на Закона и промяна на себе си разбрах, че съм длъжен да усъвършенствам милосърдието си. Именно моите собствени недостатъци пречеха на единното цяло. Тази изолация е организирана от старите сили, за да не ни позволи да формираме единно тяло и да попречи на спасяването на съзнателните същества. Ние сме длъжни напълно да я унищожим.

След като прочетох статията, реших, че съм длъжен да счупя тази стена и да започна с усъвършенстването на себе си. На следващия ден, по време на изучаването на Фа, прочетох: «Буда е добър, това е така. Неговото милосърдие е проявление на Великата сила на Закона на Буда. Независимо от това колко развалено нещо си ти, това прилича на желязото – пред могъщото милосърдие на Буда, то ще се разтопи. Затова демонът, само виждайки това, веднага ще се изплаши, той наистина ще се уплаши, може да се разтопи, може да бъде унищожен, това изобщо не е така, както си го представят хората...». (Преподаване на Закона на Западното крайбрежие на САЩ)

Това ме накара да разбера, че съм длъжен да усъвършенствам себе си в такова дълбоко милосърдие, че да разтопя тези неща между приятелите-практикуващи. Аз съм длъжен само да се самоусъвършенсвам! Престанах да мисля колко дебела е стената и се съсредоточих на усъвършенстване, унищожавайки разединяването.

За да унищожа разединяването, използвах повече време за изпращането на праведни мисли. По време на първия час на изпращане на праведни мисли в съзнанието ми изплуваше много намеса. Някои практикуващи невярно изтълкуваха моите думи; други ме питаха враждебно; някои се страхуваха, че ако направят повече проекти, това ще «застраши» положението им; други вдигаха голям шум, когато не са направили нещо, за което са отговаряли по времето, в което техният проект завършваше; други ми отговаряха студено, след като предложих да не се делим повече между себе си. Внезапно, всички тези преживявания се върнаха към мен.

Аз вече разбрах новият принцип на Фа. Реших, че в сърцето ми ще има голямо милосърдие и ще се усъвършенствам добре, за да унищожа напълно разединяването, предизвикано от злото. Реших за себе си: «Независимо как се отнасяте към мен, ще се отнасям с вас с милосърдие. Независимо как гледате на мен, ще отворя сърцето си, за да споделям с вас. Независимо как ме разглеждате, ще изисквам от себе си само следването на Фа». Когато образите отново започнаха да пречат на мислите ми, почувствах несравнима твърдост и милосърдие в сърцето си. Това не бе резултата от десетте години на моето усъвършенстваме или на милионите години, в които съм пренесъл всички животи. Това беше мощта, получена от Закона. Бях действително твърд като скала и нищо не можеше да ме повдигне. Когато тези образи се появиха отново, се разсеяха като леки облаци пред очите ми. Колкото повече изпращах праведни мисли, толкова по-ясно ставаше съзнанието ми и толкова по-силни бяха праведните ми мисли.

Тази вечер, след колективното изучаване на Закона, всеки «леко» сподели впечатленията си от посешението на Фа-конференцията в Ню Йорк и важността на проекта, на който сме длъжни да се съсредоточим сега. Нямаше неловка тишина и хората не бързаха да си ходят след изучаването на Фа. Аз нямах определена цел, когато споделях опита си. Нямах такова понятие. Само исках да изучаваме Фа заедно и да споделяме опит. Повечето практикуващи искрено изразяваха мнението си. Бяха искрани и прями, разглейждайки нещата с принципите на Фа. В миналото при нас нямаше такава чистота и топлота. Това наистина трогна сърцето ми. Доколкото усъвършенствахме разбирането си за Фа, колкото повече споделяме, толкова по-здравомислещи ставаме. Виждайки тези промени, сърцето ми стана много чисто и бях трогнат дълбоко. Благодарността ми към Учителя не може да бъде изразена с думи.

Версия на китайски: http://www.minghui.org/mh/articles/2007/4/16/152868.html

По http://ru-enlightenment.org/docs/2007/0509/848193235.htm