Народна приказка разказва за добросърдечно момиче, живяло в Китай по време на династията Сон, преди около хиляда години. Момичето било не само бедно, но и сакато. Освен това, още в ранна възраст, загубило своите родители и за да оцелее трябвало да разчита на просия и помощта на съселяни.
Край селото, където момичето живеело, минавала река и хората трябвало да прегазват водите й, когато искали да отидат на отсрещната страна за дърва или да обработват земята си. Често в дъждовни сезони било невъзможно да се прекоси реката. С това неудобство селяните били привикнали. Но на момичето дошла друга идея.
То започнало да събира камъни от околността и да ги трупа на брега на реката. Казвало, че иска да помогне да се изгради каменен мост, за да могат хората по-лесно да преминават реката. Хората се смеели на чутото.
Така било в началото. С времето те забелязали, че купът камъни расте и започнали да гледат с други очи на тази идея. Дори започнали да събират камъни и те.
Не минало много време и купът станал толкова голям, че селяните поканили строител на мостове да им изгради каменен мост. Докато се строял мостът, момичето пак помагало с каквото може.
Но един ден, когато мостът бил почти готов, при едно ломене на камъните станала злополука, от която момичето пострадало. Успяло да оживее, но загубило зрението си. Независимо от това, то продължило да помага с каквото може, а селяните въздишали за несправедливостта на Небето към доброто момиче.
Когато мостът бил напълно готов, селяните отпразнували неговото изграждане. Натъжавала ги единствено мисълта за злочестата съдба на момичето, което ги вдъхновило да построят моста – макар бедно, парализирано и сляпо, то било така добросърдечно. Но момичето не било тъжно. То се усмихвало широко, изразявайки радостта си за новата придобивка на селяните.
Изведнъж изневиделица се появила буря, като че за да отмие праха от новия мост. Ударил силен гръм, просветнала светкавица. Всички примрели. След това с присвити сърца открили, че гърмът е улучил момичето и го е убил. Селяните били в недоумение защо Небето е толкова жестоко към това добро момиче.
В същото време край селото минавал високопочитаният имперски съдия Магистрат Бао Женг. Селяните го спрели и му разказали историята на доброто момиче. Накрая го запитали защо Небето е било така несправедливо. Магистрат Бао не могъл да отговори. Опечален от чутата история, той написал следните думи: „Не прави зло, не прави добро”.
Когато се завърнал в царския двор, императорът го повикал. Предишната нощ на императора се родил син. Но бебето плачело често и никой не знаел какво да направи. Бао погледнал новороденото и се възхитил от здравия му вид. Хванал ръчичката на бебето и с изненада видял, че на нея са изписани думите „Не прави зло, не прави добро” - същите думи, които той написал, след като чул историята за доброто момиче. Развълнувал се и започнал бързо да трие думите от ръката на детето. Те изчезнали мигновено.
Виждайки това, императорът се обезпокоил, че Бао е изтрил белега за късмет, с който се родил синът му. Тогава Бао разказал на императора историята за момичето и за написаните от него точно тези думи. Императорът бил объркан и казал на Бао да потърси обяснение на това.
Използвайки специален метод, предаден му от шаман, Магистрат Бао се обърнал към Долното царство. Неговият цар му разкрил истината. Душата на онова момиче била на човек, извършил големи грехове и богове организирали тя да изплати тази карма в три живота: в първия да живее бедняшки живот, да е сакато и самотно; във втория живот да бъде сляпо; и в третият живот да я удари гръм и да я убие.
Така момичето било родено сакато и в бедно семейство. Но то се отнасяло толкова добре с другите, че Богове решили да скъсят нейното изплащане от три на два живота. Така те й отнели зрението. Момичето пак не се оплаквало, а продължило да мисли първо за другите. Тогава Боговете намалили нейното време за изплащане, така че всичко да бъде изплатено в един живот. И дошла светкавицата, която я убила.
Властелинът на Долното царство попитал Магистрат Бао: "Не смятате ли, че изплащането на карма в един, вместо в три живота е нещо добро?" Сега тази душа е натрупала достатъчно добродетел, за да се роди като принц.
На Магистрат Бао, чието задължение било да се грижи за справедливостта сред хората, била показана степен на справедливост, която той дори не можел да разбере. Но в едно нещо бил сигурен: че е успял да намери добър отговор за императора.
Източник: http://www.epochtimes-bg.com/2007-01/2007-05-12_07.html
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.
още ...
още ...