На 21 март тази година неочаквано почина една от местните практикуващи. Много практикуващи бяха учудени. Както изглеждаше за всички, тя беше старателна, масово разпространяваше Фалун Дафа, разясняваше на хората истината, разобличаваше преследването пред чиновниците на китайското правителство.
Тя започнала да практикува пррез 1996 г. До началото на репресиите, които започнаха през 1999 г., тя беше ходила в много селища и градски райони, за да запознава хората с Фалун Дафа. Когато комунистическата партия разгърна преследването, тя три пъти ходила в Пекин да апелира към правителството за Фалун Гонг. Била осъдена незаконно и изпратена в трудов лагер за една година през 2000 г., а след това за две години през 2002 г. В трудово-поправителният лагер Шаян била подложена на големи страдания. Била задържана няколко пъти за по-кратки срокове. И всеки път, веднага след като я осободели, тя веднага започвала да разяснява истината. Претърпявайки толкова изпитания и оставайки усърдна, тя починала от болест. Как се е получило така? Много приятели-практикуващи се замислиха над този случай. Иска ми се да споделя с вас моето разбиране, за да извлечем урок от тази трагична ситуация и заедно да помислим как да се повишаваме заедно.
В трудовия лагер тя била подложена на грубо насилие в продължение на много време. Злобната охрана често я пребивала и я хвърляли в единична килия. Тя обявявала гладна стачка в знак на протест. Охранителят Ли Лигуан й избил два зъба. Вливали й неизвестни препарати и й слагали някакви вещества в храната. Тя получила много сериозни физически и морални травми. Понякога изгубвала съзнание, не можела да говори свързано и разбрано. Когато я освободили от лагера тя започнала веднага работа по Дафа проекти, но за съжаление не могла да изучава Закона със спокойно съзнание. Когато четяла Закона често се обърквала, пропускала или добавяла други думи. И при колективното изучаване тя правела пропуски, изтървавала по няколко строфи и дори абзаци. Практикуващите й посочвали грешките, но това не помагало. Заспивала докато изпращала праведни мисли, положението на ръката й не било както трябва. Тя и сама се опитвала да отстрани недостатъците, но това не й се удавало.
След пореден арест я затворили в център за задържане Фуян. Тя започнала да разяснява истината там и обявила гладна стачка. Съпругът й дошъл в центъра и поискал да я освободят. Той се преместил в този район, за да има възможност да ходи в центъра за задържане всеки ден. Там я карали да подпише така нареченото заявление-разкаяние, но тя отказала. Тогава съпругът й сам написал такова заявление от нейно име. Тя присъствала, когато мъжът й направил това. След освобождаването й тя не направила публично заявление. Някои практикуващи я попитали как са я освободили и тя казала, че си тръгнала с достойнство. След смъртта й приятели-практикуващи разбрали за заявлението, което написал вместо нея мъжът й. Това било огромен пропуск. Ако тя беше разказала за това, щяхме да я убедим да не признава това заявление.
Да, тя се стараеше да е усърдна, да спасява хора, но мъченията – физическите и психическите, които е претърпяла докато е била задържана, сериозно са увредили здравето й. Тя престана усърдно да изучава Закона, не можа да успокои съзнанието си, то не винаги беше чисто и ясно, при изпращането на праведните мисли заспиваше. До началото на репресиите тя не отдаваше особено внимание на изучаването на Закона и повишаването на Шиншинг. Искам да подчертая, че тя е направила много за разпространението на Закона, вложила е много от средствата си. Била е в много райони, за да разпространява Закона, не е привързана към комфорта.
В нашата група има много пропуски. Ние не се грижехме за нея, понякога я критикувахме, често я обвинявахме в едно или в друго. Не й помагахме да се повиши в разбирането си на Закона с милосърдие и търпимост на практикуващи. Не се интересувахме от здравето й, как живее и за какво мисли.
Няколко дни преди да почине й стана лошо. Когато изпращахме праведни мисли за нея й ставаше по-добре. Когато си тръгвахме тя пак работеше за Дафа. Но ние не й напомняхме да изучава повече Ззакона и регулярно да изпраща праведни мисли. Не осъзнавахме, че състоянието й е много сериозно.
Една практикуваща, третото око на която е отворено, каза, че видяла демон, опитващ се да вземе тази практикуваща, и че тя отказвала да тръгне с него, тъй като имала още три дела, които трябвало да направи. Тази практикуваща не обърнала особено внимание на видението си, затова не говорила за това с практикуващата, нито с останалите, за да помогне с изпращането на праведни мисли. Когато болната практикуваща починала, тази практикуваща разбрала, че видението било подсказване и много съжалявала, че не разказала навреме за това. Друга практикуваща си спомнила, че болната я помолила да сложи всички материали за Дафа на определено място. Когато почина, разбрахме, че е оставила материалите си като завещание. В края на март вече я нямаше. Тази смърт е голяма загуба за практикуващите в нашия район, сериозен урок за всеки от нас.
Това се случи, защото ние не действахме добре като Единно тяло, не приемахме бедите на другите като наши собствени. Някои приятели-практикуващи считат, че тя е стигнала до естествения си край, изпълнявайки своите обети. Те считат, че това е нейният път. Аз не съм съгласен с това мнение. Има още толкова много хора, които не знаят истината, не са излезли от злата партия. Нима може Дафа практикуващ да се откаже от тялото си в този момент? Аз считам, че виждайки или слушайки за беда или проблем в живота на приятел-практикуващ, ние трябва да проявяваме бдителност, да откликваме, предлагайки помощ. Това е нужно и за този практикуващ, и за всички нас, тъй като сме Едно тяло.
Няколко дни преди смъртта й няколко практикуващи разбраха, че нещо със здравето й не било добре. Те четоха Закона за нея изпращаха праведни мисли, за да й стане леко. Когато почина, няколко не-практикуващи, които не знаят защо се случва това, започнаха да говорят лошо за нея. Ние спокойно и търпеливо им разказахме фактите, полагайки усилия да намалим всяка негативна реакция.
Мислейки върху случилото се, осъзнавам, че не сме достигнали зрелост, не се самоусъвършенстваме достатъчно добре и не чувстваме, че сме Единно тяло. Моля, отчетете нашите грешки. Нека добре да изучаваме Закона, утвърждавайки го, и да си помагаме и поддържаме един друг в труден момент.
Версия на китайски: http://minghui.ca/mh/articles/2007/4/28/153666.html
По http://ru-enlightenment.org/docs/2007/0605/726192733.htm
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.
още ...
още ...