Наречени от науката „неуместни”, тези артефакти не се вписват в установения образец на нашата праистория, а по-скоро навяват мисълта за напреднали цивилизации, съществували много преди сформирането на известните ни древни култури. Въпреки че подобни открития, с присъщата им сложност, са добре документирани, повечето историци предпочитат да ги замитат под чергата на човешката история, правейки я все "по-гърбава” и по-неудобна за ходене. Но за разсъдливия хомосапиенс е трудно да не забележи, че подобни неуместни артефакти са в противоречие с известната консервативна картина за нашето антично минало.
Човечеството е започнало от примитивното и постоянно е вървяло нагоре в развитието си – това е неизменният отговор, предлаган от всеки съвременен музей и исторически учебник. Повечето от запазените в археологическите и геоложки архиви находки са подредени старателно, за да съответстват на този общоприет и праволинеен възглед за нашето минало. При все това, съществуват много археологически артефакти, които ни предлагат съвсем различно обяснение за това, какво наистина е станало.
Тези загадъчни артефакти потвърждават древни легенди и предания, които описват човешката история не като линейна, а като циклична. Забравени епохи и бивши светове са се издигали и падали на големи цикли през милиони години, но са останали загубени за нашата памет, освен посредством митовете и откриваните удивителни предмети.
Третият от 10-те най-неуместни артефакти:
 |
| Колоната Ашока (indiatraveltimes.com) |
Свидетелство за древни металургични умения съществува в Делхи, Индия, където се намира така наречената колона Ашока. Тя е висока около 7 метра, има диаметър 40 сантиметра и тежи около 6 тона. Направената от солидно ковано желязо колона е изградена от експертно споени дискове. Надпис в основата й представлява епитаф към цар Чандра Гупта II, който умира през 413 г.
Въпреки че възрастта на колоната е много повече от хилядолетие и половина, химическият й състав е забележително добре съхранен. Гладката й повърхност е като полиран месинг, по който могат да се видят само няколко случайни драскотини и лека ерозия. Загадката се състои в това, че всеки еквивалент на желязото, изложен на дъждовете, ветровете и температурите на индийските мусони в продължение на повече от 1600 години, щеше много отдавна да се е превърнал в ръжда.
Производството на желязо и технологиите за неговото съхранение са далеч извън възможностите на човека от V век. Вероятно колоната е много по-стара, може би на няколко хиляди години. Кои са били загадъчните металурзи, направили това чудо, и какво е станало с тяхната цивилизация? Загадка, на която тепърва предстои да търсим отговор.
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.
още ...
още ...