Неуместният компютър от Aнтикитера

Наречени от науката „неуместни”, тези артефакти не се вписват в установения образец на нашата праистория, а по-скоро навяват мисълта за напреднали цивилизации, съществували много преди формирането на известните ни древни култури. Въпреки че подобни открития, с присъщата им сложност, са добре документирани, повечето историци предпочитат да ги замитат под чергата на човешката история, правейки я все "по-гърбава” и по-неудобна за ходене. Но за разсъдливия хомо сапиенс е трудно да не забележи, че подобни неуместни артефакти са в противоречие с известната консервативна картина за нашето антично минало.

Човечеството е започнало от примитивното и постоянно е вървяло нагоре в развитието си – това е неизменният отговор, предлаган от всеки съвременен музей и исторически учебник. Повечето от запазените в археологическите и геоложки архиви находки са подредени старателно, за да съответстват на този общоприет и праволинеен възглед за нашето минало. При все това, съществуват много археологически артефакти, които ни предлагат съвсем различно обяснение за това, какво наистина е станало.

Тези загадъчни артефакти потвърждават древни легенди и предания, които описват човешката история не като линейна, а като циклична. Забравени епохи и бивши светове са се издигали и падали на големи цикли през милиони години, но са останали загубени за нашата памет, освен посредством митовете и откриваните удивителни предмети.

Четвъртият от 10-те най-неуместни артефакти:

(kmartinsson.com)	(hsuyun.org)	(mlahanas.de)

4. Неуместният компютър от Aнтикитера

Няколко дни преди Великден през 1900 г. гръцки водолази, събиращи морски сюнгери, открили близо до малкия остров Aнтикитера останките на древен кораб, пълен с бронзови и мраморни статуи, както и с разнообразни артефакти, датиращи от периода между 85-та и 50-та г.пр.н.е.

Сред находките била малка безформена бучка от корозирал бронз и изгнило дърво, която била изпратена заедно с другите артефакти за по-нататъшно проучване в Националния музей в Атина. Скоро, след като дървените фрагменти изсъхнали и се съсухрили от излагането им на въздуха, бучката се отворила, разкривайки очертанията на система от зъбни колела, наподобяващи тези на съвременен часовник.

През 1958 г. д-р Дерек Дж. де Сола Прайс успешно възстановил външния вид на тази машинка и нейното използване. Системата от зъбни колела пресмятала годишното движение на Слънцето и Луната. Подреждането на колелата показва, че предавките могат да бъдат лесно придвижвани напред и назад с различна скорост. Оказало се, че устройството било не часовник, а по-скоро нещо като калкулатор, който може да покаже местоположенията на небесни тела в миналото, настоящето и бъдещето.

Много вероятно е устройството да произхожда от време, много преди това на гърците, и от земя, далечна и неизвестна за нас днес.