През август миналата година, Кресент Чао - издател на китайският вестник Ле Прес Чиноа неизвестно откъде увеличи фондовете си, без никакви приходи от реклама, за да отпечата 100 000 вестника, 32 страници всеки и да го разпространи из цяла Канада безплатно.
Това бе голямо постижение за Чао, чиито вестник Ле Прес Чиноа излизащ на китайски в Канада се разпространява в тираж от само 6 000 бройки. Вестникът е ограничен в разпространението си само сред китайската общност в Монреал. В миналото в Отава бяха доставяни само около 100 бройки от Ле Прес Чиноа.
Не само че този вестник не съдържаше никаква характерна за другите издания реклама, но и бе лишен от обикновени новини. Всичките 32-страници бяха изпълнени със статии заклеймяващи духовната практика Фалун Гонг, както и хората които я практикуват. Фалун Гонг, практика основаваща се на древните традиции на Будизма и Даоизма се преследва от комунистическият режим в Китай.
Тези факти обаче не изненадаха Чен Йонглин, бивш дипломат от китайското посолство в Сидни, Австралия, който посети наскоро Канада и отправи предупреждение към управляващите в Канада, че китайските тайни агенти и организации под прикритие са широко разпространени в Канада. Тези агенти и организации имат за цел да събират информация за дисиденти и да се намесват и всяват раздор сред групи преследвани от режима в Китай.
„ Очевидно е, че Ле Прес Чиноа сътрудничи с китайското посолство и консулство и представлява пропаганден инструмент в ръцете на китайската комунистическа партия на Канадска земя”, каза Чен.
„ Много вероятно е, че отпечатването на вестника е директно финансирано от Китайското посолство и консулство – изглежда че съдържанието на статиите във вестника е написано от кадри на комунистическата партия”.
Чен подкрепя твърденията си с документ от Китайското посолство в Сидни.
Документ озаглавен, „Специална Анти-Фалун Гонг Работна Група” датиращ от 7, февруари, 2001, посочва списък на членовете на сформирана от Китайското посолство анти-Фалун Гонг група. Повечето от тези членове в списъка са директори на различните отдели в китайското консулството и посолство в Сидни, Австралия.
Например, директорът на отдела по политически въпроси е отговорен за „препоръки” към местните медии да публикуват статии срещу Фалун Гонг, както и за писането на такива статии и публикуването им във вестниците излизащи на китайски език. Директорът на отдел култура е натоварен с отговорността да изпраща подобни статии до политици и големите обществени медии в Канада.
Издателят на вестника, Кресент Чао отрича връзка с китайските управляващи и обрисува опозицията си срещу Фалун Гонг като лична акция. Въпреки, че Чао заявява, че е отдаден на елиминирането на Фалун Гонг в Канада, той също признава, че не е вземал интервю от нито един Фалун Гонг практикуващ за статиите си които публикува и че не е чел нищо от Фалун Гонг учението.
Той отхвърля твърдението, че му е било платено, за да публикува неговите анти-Фалун Гонг вестници.
Но според друга китайска медия в Монреал, източник на първите анти-Фалун Гонг статии публикувани от Чао е жена на име Хъ Бинг която предложила да му плати „каквото и да струва”, за да се публикуват статиите в китайската преса. Доверен източник каза за Епохални Времена, че Канадските служби за сигурност разследват Хъ и че тя е китайски агент.
Няколко други китайски публикации отказали да публикуват статиите й преди статиите й да се появят в Ле Прес Чиноа.
В нейните статии, които първо се появиха като платени реклами, Хъ обвинява практикуващите Фалун Гонг във всевъзможни неща, от смучене на кръв до сексуалност с животни, от убийства до самоубийства. Тя нарича Фалун Гонг практикуващите „луди”, „глупаци” и „без-мозъчни”.
Професор от Университета в Монреал – Дейвид Оунби, експерт по китайските религиозни учения, който изучавал Фалун Гонг, нарече твърденията „ необоснована мръсотия нахвърляна по страниците” и каза, че не е видял нищо което да потвърждава обвиненията на Хъ.
Но Чао продължи да публикува подобно съдържание във вестниците си дори и след като две нареждания от Съда в Квебек му наредиха да спре. Чао дори нарече практикуващите „врагове на родината”.
През февруари 2001, Чао публикува първото си анти-Фалун Гонг специално издание включващо петиция призоваваща китайската общност да се „обедини” в „осъждането на Фалун Гонг”. Скоро след това, когато Хъ Бинг се завърна в Китай, бе представена от китайските държавни медии като герой във войната с Фалун Гонг.
Чао, също стана звезда от този род в китайската преса. Той посети конференции в Китай които рекламираха „ обмяна на информация и бизнес сътрудничество” между медиите отвъд океана и медиите в Китай. Държавните медии цитираха Чао, който заяви че китайските управляващи „ трябва да засилят връзката си китайските общности в различни страни отвъд океана”.
Усилията на Чао срещу Фалун Гонг също бяха докладвани в държавните медиите в Китай, които цитираха Ле Прес Чиноа не като местен Монреалски вестник, а като Канадският Ле Прес Чиноа. Статиите на Чао бяха толкова прекалени, че някои хора в Китай смятаха че правителството в Канада също е забранило Фалун Гонг.
„Родителите ми в Китай се притесняваха за мен”, каза Янг Хуи, практикуваща от Монреал. „ Те прочели статиите и сметнали, че Канада също започнала да преследва Фалун Гонг практикуващите”.
През август 2006, Чао публикува първият си анти-Фалун Гонг вестник който бе разпространяван чак във Ванкувър. Усилията му не останаха незабелязани, Четири дни след като неговото специално издание бе разпространявано по улиците, уебсайта на китайския вестник Пийпъл’с Дейли, официално издание на китайската комунистическа партия, публикува репортаж възхваляващ Чао.
„ Специалното издание носещо английското име „Списание Истина”, има 32 страници и се доставя в повече от 100 000 броя”, писа Пийпъл’с Дейли. „ Първата страница съдържа статия на издателя Кресент Чао...Статията е много остроумна, богата на съдържание и силно въздействаща”.
В статията си Чао повтаря като папагал официално приетата от комунистическия режим линия по отношение на Фалун Гонг, обвинявайки практикуващите във всичко – от отказването на медицинска помощ, до убийства и самоубийства.
Такива твърдения са безпочвени, заявиха групи по човешките права като Хюман Райтс Уоч. Тези твърдения се използват от режима в Китай, за да се оправдаят репресиите срещу групата които започнаха през 1999г. Чао използва тези твърдения, за да предизвика омраза срещу Фалун Гонг сред китайската общност в Канада, заяви правозащитната организация.
„ Всички трябва да се присъединят към усилията за борба с Фалун Гонг”, писа Чао. „Трябва да се обединим, за да осъдим Фалун Гонг и неговият основател”.
Нов подход
Миналата седмица, четвъртото издание на списанието на Чао излезе по улиците на Торонто. Както и предишните три издания, то се публикува в навечерието на особено неприятни новини във пресата за китайският режим.
Едно от предишните издания беше публикувано след като бившият канадски държавен секретар за азиатско-тихоокеанският регион Давид Килгор и адвокатът Давид Матас издадоха доклад заключаващ, че китайският комунистически режим отнема органи от живи Фалун Гонг практикуващи с цел печалба придобита от доходоносен бизнес с отнемане на човешки органи за трансплантация на нуждаещи се богати чужденци.
Друго издание излезе когато китайската телевизия Ню Танг Даинести Телевижън (www.ntdtv.com) представи грандиозното си китайско новогодишно шоу, в което имаше едно представление отразяващо преследването на Фалун Гонг в Китай. Изданието посветено на нападки срещу шоуто бе доставено на членовете на канадският парламент.
Този път обаче, специалното издание проследява посещението на бившият дипломат Чен, които описа китайските организации, действащи под прикритие в Канада, цитирайки в частност Националният Конгрес на Китайците в Канада (НККК).
Последното издание е 16 страници и не споменава нищо за Фалун Гонг на заглавната си страница. В замяна на това има голямо заглавие под надслов: „Ще изтече ли вашата карта за пребиваване в Канада?”. Вътре обаче, останалите 15 страници са посветени на атаки срещу Фалун Гонг. Изданието повтаря много от същите клевети срещу Фалун Гонг. Също така взима за мишена Чен както и вестник Епохални Времена (www.theepochtimes.com) , които съобщиха за коментарите на Чен. В изданието обаче, се защитават изтъкнати лидери на НККК, тези лидери се назовават в репортажа на Епохални Времена, разобличаващ организациите на китайската комунистическата партия, които действат под прикритие в Канада.
В изданието си Чао призовава китайците живеещи в Канада „да се обединят за да победят” както те го наричат „злите Фалун Гонг и Чен Йоннглин”.
Любопитното обаче е, че издателската компания на Чао се намира в Монреал, но последното анти-Фалун Гонг издание бе разпространено в Торонто, където живеят трима от лидерите на НККК, чиито имена бяха назовани в репортажа на вестник Епохални Времена – Дейвид Лим, Хюс Енг, и Пинг Тан.
Намеса на полицията
От август 2006 г., полицията в няколко Канадски града разглеждаше изданието и обсъждаше дали то представлява всяваща омраза пропаганда. Миналата седмица, полицията в Торонто задържа доставчик на анти-Фалун Гонг изданието в китайски магазин за хранителни стоки. Името му бе Лу Пинг. Полицията попита Лу кой го е наел. Той с колебание даде името на г-жа Ли Миао от Кениън Уеб Принтинг.
Изненадващо, Кениън Уеб Принтинг се намира на същият адрес на който се намира и офиса на китайската публикация Чайнис Канейдиан Поуст, която е собственост на главният секретар на НККК – Дейвид Лим.
Името на г-жа Ли, присъства и в списъка на лицата за контакт за бъдещи събития организирани от НККК и нейният председател Хюс Енг. Събитията, както се обявява на списъка са подкрепени от департамент-култура на Китайското посолство.
Освен полицейското разследване в Канада обаче, не бе направено много за да се спре разпространението на насаждащите омраза вестници. Офицер от полицията в Монреал каза на репортер на Епохални Времена миналата година, че да се разследва Чао е „чувствителна тема” заради положението му в Китайската общност.
Фалун Гонг практикуващите смятат, че не са защитени от закона, тъй като Чао безнаказано продължава да разпространява изданията си всяващи омраза срещу тях.
„ Смятам, че ако такива нападки бяха отправени към която и да е друга група в обществото, не би се толерирало от никого”, каза практикуващата от Отава, Луси Джоу. „ Изглежда обаче, че понеже това е нещо свързано с Китай, хора със скрити мотиви могат да публикуват каквото си поискат за нас”.
По: http://en.epochtimes.com/news/7-7-6/57287.html
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.
още ...
още ...