Започнах да се занимавам с Фалун Дафа през 1997 г. След като през юли 1999 г. започна преследването, не се отнасях достатъчно сериозно към изучаването на Закона (заради привързаността ми към страха) и не изпълнявах добре трите неща, които ни наставлява да изпълняваме Учителят. Дори сега привързаностите ми към страха и комфорта не са отстранени напълно. Но няколко събития напоследък ми помогнаха да разбера проблема си и да застана на пътя на усърдното усъвършенстване на истински практикуващ от периода на Коригирането от Закона.
Преди няколко дни, на път за вкъщи, видях жена да влачи количка в планината. Тя се придвижваше трудно. Отидох с колелото и помогнах да избута количката. Веднага помислих, че е необходимо да й разясня истината. Но беше час пик, по пътя имаше много хора и коли. В мен се появи привързаността към страха и помислих, че заради приближаващите два големи празника вероятно полицаите са повиши активността си и ще арестуват практикуващи. Реших да съм внимателна и да не разясня истината. Отивайки си, помислих: „Нима все още съм Дафа практикуваща? Нашият Учител е понесъл толкова за нас и е подложен на клевети, а на мен не ми стига смелостта (заради страха) да разясня истината на хората”. Бавно стигнах до хълма и видях, че жената ме чакаше. Отново погледнах наоколо и видях, че няма никого. Знаех, че Учителят ми помага да направя тази важна крачка.
Синът ми е много непослушно, но умно момче. В училище получава добри оценки, но често няма домашна работа. Заради това, учителят му няколко пъти разговаря с мен. Всеки път, след като учителят си отидеше, аз избухвах и му се развиквах. Неотдавна учителят му каза, че не е писал домашната си работа три дни. Аз много се разсърдих и поисках да го набия. Изведнъж си спомних думите на Учителя:
„Някои избухват, когато възпитават децата си и им крещят, правейки голяма сцена. Когато възпитавате децата не бива да се държите така, нито пък наистина да се разстройвате. Трябва да ги възпитавате с разум, за да можете да ги научите наистина добре. (Девета лекция, „Джуан Фалун”)
Спомних си също какво казва Учителят:
„… [всеки] трябва да следи шиншинга си, да търси причините за пропуските…” (Девета лекция, ”Джуан Фалун”)
Сдържах гнева си и помислих за себе си. Когато погледнах в себе си, разбрах, че не изпълнявах добре трите неща, които Учителят ни наставлява да правим всеки ден. По какво се различавам от сина си, когато не си изпълнява домашната работа? Не бях много активна с разясняването на истината, по време на изучаване на Закона често се уморявах, четейки книгата през нощта. За един ден не можех дори да прочета една лекция от „Джуан Фалун”. Почувствах се много виновна.
Когато се прибрах вкъщи, синът ми каза: „Мамо, не съм искал да отида без домашна работа. Наистина забравих! Няма да се повтори”. В сърцето си аз също казах на Учителя: „Учителю, аз наистина ще изпълнявам добре трите неща в бъдеще!”.
Аз не виждам нищо с небесното си око. Понякога съм прилежна, друг път – не много. Често се разстройвам заради това и мисля, че Учителят няма да се грижи повече за мен, защото не се усъвършенствам добре, иначе защо не мога да почувствам нищо особено?
Един път отидох при сестра ми. Докато се подготвях да се прибера с двете деца, видях, че гумата ми е повредена. Опитах се да я оправя, но не можах. Вече беше тъмно и монтьорът на велосипеди, който се намираше наблизо, беше затворил. Опитах отново да поправя колелото, но докато се добера до вкъщи въздухът отново излезе. На следващия ден закарах колелото при майстор. Оказа се, че на гумата имало толкова голям разрез, че не можеше да се поправи. Трябваше да се смени. Знаех, че милосърдният Учител ми е помогнал. Щеше да се наложи да се прибера с двете деца пеша до вкъщи. Нима това не потвърждава великата сила на Дафа?
Учителят често казва, че при възникване на конфликти сме длъжни да търсим в себе си. Винаги, когато слушам разговорите на хората за конфликтите им, се отнасям към това повърхностно и мисля, че нямам проблем в това отношение. Понякога дори чувствам удовлетворение, считайки, че се усъвършенствам добре и нямам привързаност към слава и изгода. Но, когато действително се вгледам в себе си, откривам дълбоко скрита, срамна привързаност към егоизъм.
Синът ми и синът на сестра ми се родиха в една година. И двамата израснаха пред очите ми и мислех, че се отнасям към тях еднакво. В действителност, в дълбината на душата си, се отнасях към тях по различен начин. Когато синът ми ме молеше за нещо, независимо от цената, му го купувах. Когато синът на сестра ми молеше за нещо, купувах само евтини неща. По същият начин се отнасях и към храната. Винаги исках моят син да яде повече, без да се грижа за сина на сестра ми. Когато двамата правеха грешки, аз винаги забелязвах грешките на племенника, считайки сина ми за умен. Дори когато синът ми наистина не постъпваше правилно, аз намирах оправдание в това, че той все още е дете. Сега, когато открих моята скрита привързаност към егоизма, ще се старая с всички сили да я разсея и унищожа.
Ще се старая за използвам тази възможност, която може да се появи „един път на хиляди години”, за да изучавам добре Закона, да се усъвършенствам и добре да изпълнявам трите неща, които ни наставлява да правим Учителя. Само тогава действително мога да бъда добър Дафа ученик от периода на Коригирането от Закона.
По http://ru.clearharmony.net/articles/200707/4746.html
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.
още ...
още ...