 |
| Купувачи минават покрай сергия с китайски вестници в Шанхай (Mark Ralston/AFP/Getty Images) |
"Когато хората коментират репортажите на китайската информационна агенция "Синхуа", те казват: „Нищо не е вярно, с изключение на датата”. Когато говорят за програмите на Централната китайска телевизия (CCTV), казват: „Нищо не е вярно, с изключение на "Светът на животните”.
Китайците са свикнали с лъжливите репортажи. Хората дори наричат китайските информационни агенции „кучето на партията”. Това се пее и в една народна песен: „То е куче, отгледано от партията, охраняващо партийните порти. Би ухапало всеки, който партията би желала да ухапе и би го ухапало толкова пъти, колкото партията поиска то да го ухапе.”
Днес ще говоря за начина, по който китайската комунистическа партия (ККП) контролира медиите и за това, дали може да й се има доверие.
Китайските медии са устата на партията и правителството.
В Китай медиите са стриктно контролирани от ККП. Първия ден, в който отидох на работа в радио "Пекин", ми изнесоха лекция. Казаха ми, че "нашето радио е устата на партията и правителството и следователно служи за прокарване на партийната и правителствена политика. Трябва да се придържаме към линията на партията”. Същото се отнася и за вестниците и телевизиите – всички представляват партийни и правителствени инструменти за пропаганда.
Нека видим как се осъществява това. При всяко значимо събитие в Китай или по света – като например кръвопролитията на площад "Тянанмън" от 4 юни, или войната в Ирак – ние ходехме на брифинг в Министерството на пропагандата на ККП и дори с още по-високопоставени служители, които определяха тона на отразявания от нас въпрос. От всички медии, без изключение, се очакваше да „говорят в един и същи тон”.
Например, на 5 април 1976 г. на площад "Тянанмън" в Пекин се събраха хора, за да почетат паметта на премиера Джоу Енлай, но на властите не им се нравеше народът да скърби за премиера и наредиха събралите се да бъдат разпръснати със сила.
Яо Уенюан, член на Политбюро и ръководител на пропагандата, дойде в тогавашната дирекция на радиопредаванията и даде брифинг. Той обяви събранието за антиреволюционна дейност. Следователно всички медии, намиращи се директно под централното управление, ще следват същата линия на поведение. Това е на ниво централно управление.
Колкото до местните медии, те нямат редакционни права по отношение на значими събития като по-горе споменатите и могат единствено да препечатват материали от информационна агенция "Синхуа". Инструкции за местните важни събития медиите получават от отдела за пропаганда на местните партийни организации. За тези медии има само една редакционна политика – да разгласяват колко велика, славна и права е партията. Понякога, когато вината на правителството или партията е очевидна, на хората просто се казва да имат доверие в партията и правителството.
Всичко което хората четат, слушат и гледат, е определено от партията и правителството. Когато този вид промиване на мозъка продължава ден след ден, месец след месец, година след година, хората свикват с него и приемат, че прочетеното, чутото и видяното е истина. Дори когато сте погрешно обвинени и хвърлени в затвора, или в принудителен трудов лагер, като бъдете освободени вие и семейството ви ще благодарите на партията за нейната снизходителност.
ККП използва всички възможни средства, за да блокира достъпа на китайския народ до външна информация
За да е сигурна, че лъжите й няма да бъдат разобличени, ККП винаги се е опитвала да прекъсне всички връзки с външния свят. В дните преди съществуването на Интернет ККП заглушаваше Би Би Си (BBC), Гласът на Америка (VOA) и тайванските радиостанции, заклеймявайки ги като „вражески” радиостанции. Онези, които бяха хващани да ги слушат, биваха наказвани.
През лятото на 1978 г. отидох в Шанхай, за да посетя родителите си. Един ден пуснах радиото и избрах станцията на радио "Пекин" на английски език. Тъй като в къщата бе много горещо, увеличих малко звука, за да мога да го чувам отвън.
Не след дълго се зададе жената от кварталния комитет. Тъй като не можеше да разбере езика, тя помисли, че слушам чужда радиостанция. Започна да ме разпитва за съдържанието. Аз й обясних, че това е една от "нашите" собствени радиостанции, но това не бе убедително за нея. Едва когато прозвуча музиката на „Изтокът е червен”, тя бе удовлетворена и си тръгна.
С появата на сателитната телевизия и Интернет хората извън Китай сметнаха, че китайският народ вече ще има свободен достъп до информация. Беше им доказано, че не са прави. ККП филтрира информацията в Интернет чрез т. нар. златен щит ("Golden Shield") – файъруол, филтриращ всички „чувствителни” теми.
Инсталирането на сателитна чиния е незаконно в Китай. Гражданите подлежат на глоби от 5000 юана, а организациите – от 50 000 юана, за инсталиране на сателитен приемник. При отсъствието на всякакви алтернативи, хората все още четат от Интернет това, което партията им позволява и продължават да гледат CCTV.
Ефективността на промиващата мозъка пропаганда
Мисля, че мнозина сред вас все още помнят кръвопролитията на площад "Тянанмън" от 4 юни 1989 г. По онова време аз работех в Радио "Австралия", така че не съм компетентен да говоря твърде много за самите кръвопролития. Просто искам да ви разкажа колко ефективна бе промиващата мозъка пропаганда, извършена от ККП.
Ние получихме хиляди писма от Китай. Всички писма от Пекин описваха избиванията, видени или преживени от хората. Всички тези слушатели обвиняваха ККП и правителството за избиването на собствения си народ с огнестрелни оръжия и танкове. Някои слушатели описваха живо как разстрелвали хората около тях. Всъщност заместник-директорът на руския отдел на Радио "Пекин" бе застрелян, когато се прибирал от работа.
Но всички слушатели от другите части на страната вярваха на версията на китайските медии. Според тях убити не е имало, а в писмата си те прилагаха много изрезки от местни вестници, обвиняващи „сбирщината” в антиреволюционна дейност и твърдящи, че студентите са нападнали войниците.
Ето още някои примери за това как ККП манипулира новините. Когато ТОРС избухна в Китай, китайските медии криеха фактите дълъг период от време, а впоследствие, когато вече не можеха да потулят действителната ситуация, признаха за съществуването на епидемията. След това стратегията премина в повсеместно отразяване на загрижеността на партията и правителството за благоденствието на народа и в пропагандата, че под директното ръководство на партията ТОРС ще бъде овладян и накрая елиминиран.
В настоящата кампания за елиминиране на Фалун Гонг (система от медитативни упражнения и фолософия, б. р.), от една страна ККП мобилизира всички медии и бомбардира китайския народ с измислени истории, за да демонизира Фалун Гонг и да плаши хората, така че те да избягват практикуващите Фалун Гонг; от друга - унищожи всички книги и материали на Фалун Гонг, така че хората да не могат по никакъв начин да проверят дали това, което твърдят медиите, е истина. При пълната липса на друг източник на информация, много хора вярват на твърденията на медиите.
Неотдавнашната визита в Австралия на тибетския духовен водач Далай Лама ми припомни урок, който бях научил по-рано. Когато дойдох в Австралия за пръв път през 1988 г., имах разговор с мой съсед. Той спомена, че китайската армия и полицията биели тибетците. Без никакво колебание и без да се замислям, аз отвърнах, че това не е вярно. Едва когато той ме покани в дома си и ми показа записа, който беше направил от западна телевизия, се убедих, че това е истина.
В Китай, ККП постоянно описва Далай Лама като сепаратист, опитващ се да разедини Китай. С две думи, като лош човек. От друга страна, китайските медии обясняват на хората как ККП управлява Тибет с благост и колко добре се отнася китайската армия с местните тибетци. Китайският народ не знае колко популярен е духовният водач по света и колко справедлива е неговата кауза.
Медиите на ККП винаги са твърдели, че социализмът е по-добра система от декадентския, корумпиран и обречен капитализъм, както и че социализмът ще победи капитализма
Роден съм след като ККП завзе властта през 1949 г. и мозъкът ми бе промит от „образованието”, което получих докато растях. Затова винаги вярвах, че което съм научил е истината и никога не съм имал съмнения относно казаното ни от ККП.
След Културната революция всички интелектуалци, включително преподаватели и студенти, трябваше да преминем през т. нар. кадрова школа, за да се каляваме с физически труд. През 1974 г. постъпих в кадровата школа в окръг Фенян, провинция Анхюи. Всички живеехме в домове на местни селяни. Аз бях дълбоко потресен да видя колко бедни са тези селяни. Къщата им беше от кал.
Вътре нямаше нормално обзавеждане, както можех да очаквам. Малка масичка и ръчно направено легло (дървена рамка с преплетени върви) бяха единствената мебел. Децата бяха облечени в дрипи – ако изобщо бяха облечени – и се прехранваха с батати. Всички те имаха издути коремчета от недохранването. Беше ни казано, че произведеният ориз се предава за "градските хора". Ако успеели да си осигурят една порция със свинско за цялата година, то тази година се считала за добра.
Най-шокиращото, което научих, бе че по време на тригодишния глад през 1959 - 1961 г. местните жители трябвало да ядат кора от дърветата и трева, а когато и това свършило се наложило да се хранят с пръст. Накрая започнали да ядат хора. Ако не бях чул това от първа ръка, би ми било трудно да го повярвам. ККП приписа глада на природно бедствие. Сега научаваме, че тогава времето не е било проблем. Жестокостта, идеологията и глупостта на правителството са причината за глада, по време на който загинаха около 40 милиона души.
Как ККП мами „чуждите дяволи”
Искам да ви разкажа и една случка по време на посещението на президента Никсън в Шанхай в началото на 70-те години. Тогава американски държавници посетиха Китай за пръв път от завземането на властта от комунистическата партия. С Никсън пътуваха група от онези хора, наричани „китайски експерти”. За да се направи добро впечатление на американците бе организирана голяма кампания.
Една позната, живееща в област Хуангпу, където се намира известната "Нанджин" ("Нанджин Роуд"/Nanjing Road, най-голямата търговска улица в Шанхай, б. р.), ми разказа следната история. По думите й, член на кварталния комитет я помолил да излезе на "Нанджин Роуд" на определена дата и по определено време. Тя била помолена да облече най-хубавите си дрехи и да се разходи в определена част на улицата. Така че, когато Никсън пристигнел, много спретнати и преуспели на вид хора се разхождали по "Нанджин Роуд". Разбира се, те били там, за да изпълнят политическо поръчение.
След това магазинът, който Никсън щял да посети, също получил разпореждания и бил напълно зареден. Подготвили цял нов набор от ценоразписни етикети за всяка продавана в магазина стока. Всички цени били написани на етикетите. Продавачите били осведомени, че когато зазвучи определена музика, те трябвало да сменят старите етикети с нови. По този начин американците щели да бъдат впечатлени от ниските цени в Китай. Това била много сложна кампания, включваща хиляди хора и координацията на голям брой отдели. Но ККП се справила с лекота.
Сега помислете колко лесно би било за ККП да инсценира самозапалване на площад "Тянанмън" или да заведе американските дипломати в болницата в Суджиачуен, за да им „докаже”, че там не се извършва никакво отнемане на органи. Това би било като детска игра.
Някои могат да поставят под въпрос казаното от мен. Позволете ми ви кажа следното: аз съм бил лично въвличан в една от тези измамни кампании. През 1978 г., когато американски филмов екип от NBC снимаше документален филм за образователната система на Китай, аз работех като техен преводач. По време на снимките те помолиха да заснемат кадри от пазар за хранителни стоки в Пекин.
Ние се свързахме с пазара "Донгси" и ги уведомихме, че ще дойдат чужденци, за да снимат документален филм, като ги посъветвахме да се подготвят добре. Тук трябва да поясня, че на домакина се държи отговорност, ако имиджът на партията или на социализма е уронен.
В деня, в който пристигнахме, аз самият бях изумен. Празният обикновено пазар бе препълнен със стоки. Имаше живи пилета и патици, жива риба, крехко свинско месо, всякакви пресни зеленчуци и соеви продукти като тофу. Когато филмът се излъчи в Америка, хората ще си мислят, че това е типичният пазар в Китай, но всъщност не е така.
Ние, китайците, имаме една поговорка: „Домашният срам не бива да се излага на показ”. ККП я взе присърце и създаде теорията „да пазим информацията от външни лица и чужденци”. По онова време не смятах, че това е нещо лошо, а вярвах, че е мой дълг да направя необходимото, за да се представи партията в добра светлина и да не се посрами. Мислех, че е важно да оставим в чужденците добро впечатление за Китай. Когато партията и правителството се изправяха пред трудности, ние трябваше да им помогнем да „измамят чуждите дяволи”. Този израз бе много често употребяван от ККП.
Близо ли е крахът на ККП?
Доста хора не вярват, че ККП ще падне много скоро. Все още помня едно описание на ККП, направено от бившия преподавател професор Янг Сяокай в Икономическия факултет на Университета в Монаш Янг. Този известен икономист заяви в интервю, че комунистическата партия е като човек, седящ върху куп сухи дърва и че Китай има нужда само от един Чен Шен или У Гуан, или от една нова политическа партия, които да запалят дървата и да го унищожат. Чен Шен и У Гуан са били лидери на въоръжено въстание срещу управлението на Чин след смъртта на императора Чин Ши Хуанг.
По думите на проф. Сяокай, най доброто, което ККП би могла да направи, е да гласува за свалянето си от власт, след което би могла да запази съществуването си. В противен случай животът на нейните членове би бил в голяма опасност, когато вълненията започнат. Той описа тази картина преди няколко години. Сега, след публикуването на „Девет коментара за комунистическата партия”, все повече хора научават за истинската природа на ККП и се оттеглят от партията и от прилежащите й организации – Младежката лига и Младите пионери. Тази тенденция се засилва, ето защо аз съм оптимист, че ККП ще падне много скоро.
Какво общо има всичко това с вас?
Може би се питате какво общо има всичко това с Австралия и с вас. Много хора са инвестирали в Китай, а много други купуват китайски акционерни дялове и китайски продукти. Корумпираните бизнес практики на Китай доведоха да голям брой финансови загуби за чуждестранни инвеститори. Моят личен опит е, че нито на ККП, нито на когото и да било свързан с нея, би могло да се има доверие.
Искрено се надявам да помислите още веднъж преди да инвестирате повече пари в Китай. Вашите пари може да се използват за преследването на дисиденти, за разработването или закупуването на високотехнологично оборудване за засилване контрола върху Интернет, за разработването на оръжия, за производството на фалшификати на западни марки продукти, или просто да свършат в чуждестранната банкова сметка на някой корумпиран служител.
Само след падането на ККП и след възстановяването на традиционната китайска култура и установяването на стабилни бизнес и финансови практики можете безопасно да правите бизнес с Китай и да сте сигурни, че продуктите от Китай са били подложени на качествен контрол с надеждни стандарти.
Нека всички сме в очакване на този ден и да се надяваме, че той ще е скоро."
По http://en.epochtimes.com/news/7-7-1/57122.html
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.
още ...
още ...