 |
Когато Кенихиро Хокамура получил бъбречна недостатъчност, бил изправен пред следния избор: да чака за трансплантация или да провери в Интернет слуховете за продажба на органи. Като жител на Япония, където от 1997 г. насам са дарени само 40 човешки органа, 62-годишният бизнесмен казва, че няма спор по въпроса: “Само в тази префектура чакат 100 души. Щях да умра, преди да съм намерил донор”. Въпреки това бил удивен колко лесно се оказало всичко.
Десет дни след като се свързал с японски брокер в Китай, човекът вече лежал на операционната маса в болница в Шанхай за трансплантация на бъбрек. “Стана толкова бързо, че чак се уплаших”, признава той. Интернет-донорът бил екзекутиран затворник, а цената - 6.8 милиона йени (близо 90 000 лв.).
Пекин не разкрива колко души са екзекутирани, но според анализаторите всяка година в Китай са убивани 8000 души. Доклади за премахването на органи от екзекутирани затворници, извършено от китайските власти, се разпространяват от средата на 80-те години на 20-и век, когато разработването на лекарството “Циклосопорин-А” превърна трансплантацията в нова възможност за пациентите.
Досега повечето доказателства, свързващи екзекуциите с търговията с органи, звучаха по-скоро като анекдот и не бяха подкрепени заради липсата на прозрачност в китайската наказателна съдебна система или тайнствеността, обграждаща затворническите екзекуции.
Възстановяващият се г-н Хокамура твърди, че се интересува откъде е дошъл новият му бъбрек. “Преводачът ми каза, че донорът е млад екзекутиран затворник. Донорът имал възможността да допринесе за обществото, така че какво лошо има в това?”
“Беше евтино - добавя Хокамура, след завръщането си в Япония - винаги мога да спечеля отново тези пари”.
Проблемите около грижите след операциите и слуховете за смърт на пациентите една или две години след завръщането си от Китай, не успяха да спрат наплива.
Само един брокер е помогнал на повече от сто японци да отидат в Китай за трансплантация от 2004 г. насам и търговията се разраства. Официалната информация със сигурност подценява броя на хората, много от които се подлагат на операция без знанието на правителството. Според г-н Хокамура семейството му е толкова доволно, че дъщеря му дори е описала случая му в Интернет. В блога си тя казва, че е тъжна, заради това, че толкова много хора чакат дълги години за трансплантация и дава контактите на шанхайски център за подпомагане на такива хора. “Другите хора трябва да знаят за това”, пише тя.
Според източници цената на трансплантация на бъбрек е между 100 000 лв. и 240 000 лв. Г-н Хокамура платил още един милион йени за транспортни разходи. Не се правят особени усилия да се скрие произхода на органите, голяма част от които принадлежат на екзекутирани затворници.
Японското здравно министерство, алармирано от нарастващия трафик, започна общ проект за разследване с транспортните власти, за да поеме отчасти контрола върху търговията. Но за правителството ще е трудно да спре отчаяните хора, които имат пари, да прелетят до Китай. Г-н Хокамура казва: “Бях на диализа четири години и четири месеца. Изморих се да чакам”.
Китайското правителство твърди, че се опитва да разбие незаконния пазар за органи. Според законодателството, дори в случай на даряване от близък жив роднина, и пациентите, и донорът трябва да предоставят правно доказателство за роднинска връзка или брак, или да представят ДНК тест.
Но написаните със спрей йероглифи по стените на клиниките и болниците в много части на Китай разказват друга история. Най-просто и ясно, те представляват мобилен телефон и йероглифът “шън”, който значи “бъбрек”. Обяви в многобройни Интернет бюлетини и сайтове също предлагат бъбрек за продан.
Продажбата на органи за трансплантация е незаконна в Китай, но черният пазар процъфтява. И не само в малки частни болници и клиники, появяващи се навсякъде из страната – дори в по-големи болници и в столицата Пекин, и в бизнес центъра Шанхай, имат обяви на вратите на тоалетните и по стените на отделенията.
“Трябва да чистим постоянно бележките. Дори ходят при лекари, обаждат се много пъти и пишат писма, казва проф. Дин Цян, директор на Отдела по урология в болницата Хуашан към университета Фудан в Шанхай. “Даренията на органи със сигурност са за търговия, но “даряването на органи” за пари е абсолютно забранено”, казва проф. Дин.
Китай е голяма държава и както гласи поговорката: планините са високи, императорът е далече. Правната забрана може и да има влияние върху незаконната търговия с органи в главните държавни болници, но частните клиники и малките болници, които съществуват заради печалба, са изключително трудни за регулиране, оставяйки пространство за печелившата търговия с човешки органи.
По принцип в Китай е налице незнание относно трансплантациите. Както и в Япония, има културно табу, силно свързано с будистките вярвания. Счита се, че присаждането на орган прави тялото несъвършено и по определен начин този акт е непочтителен, дори когато даряването е направено от член на семейството.
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.
още ...
още ...