Упоритост и усъвършенстване

Откакто практикуващите в Китай започнаха да правят упражненията едновременно в цялата страна в 3:50 часа, видях проявлението на проблем, който имам. От началото на самоусъвършенстването, аз често не можех да проявя упоритост и да изпълнявам упражненията всеки ден. Изпълнявайки ги, често пъти не ги правех според изискванията на Фа. Не можех да седя в медитация достъчно дълго, защото краката ми изтръпваха или нямах ясно съзнание. Почти престанах да правя упражненията след като започна преследването и докато се върна към практикуването отново през 2005 г. Затова преобразуването на физическото ми тяло беше много бавно. Макар да не съм стар, тялото ми имаше много симптоми, свързани с възрастта. Лесно се уморявах, имах лоша памет, трудно ми беше да изпълнявам физическа работа. Дори сега ми е много трудно да ставам в 3:50 часа сутрин.

Преди да започна да се усъвършенствам изобщо не можех да проявя упоритост. Почвах работа, а после я захвърлях. Макар винаги да решавах, че ще свърша работата докрай, спирах до средата. Не се променях основно. Неотдавна отново реших да се променя. Тогава разбрах, че Фа е всемогъщ и може да разреши привързаностите, и по този начин мога да бъда упорит в усъвършенстването. Но се проявиха различни привързаности – стремеж към комфорт, мързел, нежелание да преживея трудности. Тези привързаности не ми даваха възможност за усъвършенстване и се чувствах сякаш не можех да ги премина. Но дори когато ги надхвърлях, не можех да проявя упоритост. Казано честно, не можех да правя упражненията всеки ден. Беше ме срам и се чувствах виновен.

Мислех, че не мога да изменя поведението си, защото винаги съм такъв – от детството до зрелостта си. Не можех да доведа до край дори малко нещо в средата на обикновените хора, а усъвършенстването е толкова велико дело. Как можех да продължа така? Знаех, че не съм длъжен да правя това, но губех увереност. Когато не изпълнявах упражненията един или два дни, отново губех увереност.

Това продължи до момента, когато четейки статия в сайта Минхуей, разбрах, че всичко това е планирано от старите сили. Те са планирали тези неща преди началото на нашето усъвършенстване. Те дори са планирали живота ни така, че да формират характера ни и да ни принудят да мислим, че действително сме такива, и по този начин да стигнем до извода, че не можем да се променим. По този начин, старите сили биха достигнали целта си да попречат на решителността ни и вярата ни в усъвършенстването.

След като разбрах това, започнах да отричам тези планове. Всеки ден опитвах да се променя, но мислех, че не съм способен на това, което се надявах да направя. Чувствах, че както и да се стараех, не можех да се справя.

Миналата нощ, лежейки в леглото, неочаквано разбрах – не приемах ли материята, която се намесваше в решимостта ми и упоритостта ми в усъвършенстването като част от самия мен, като част от моя характер? В действителност го приемах така. Мислех, че имам недостатъци в характера си. Когато приемах тези неща като част от мен, всичко, което правех, излизаше от позицията на човешкия ми живот, а не от позицията на Фа. Въпреки че много се стараех да се променя, чувствах, че не мога да се изменя в основата си.

Разбрах също, че въпреки че всяко същество има уникални черти, всички се обединяват около един основен признак. Всеки живот съответства на принципите «Истина, Доброта, Търпение». Всички свойства, недостатъци и други особености, несъответстващи на принципите «Истина, Доброта, Търпение» не са истински части от нас. Процесът на усъвършенстване – това е избавяне от лицемерието и връщане към нашата първоначална истинска същност. Придържах ли се към Рен (Търпение), ако не можех да преодолея трудности, упорито постигайки или преодолявайки препяствия? Учителят пише в стихотворението «Да отстраним привързаността» от сборника Хон Ин 2:
«Но трябва да отстраним привързаността в сърцето
Да се разделиш с това, което не ти принадлежи».

Ако по пътя на усъвършенстването отстраня тези привързаности, няма да трябва да преживявам трудности и да упорствам. Тогава не се ли асимилирам с принципите «Истина, Доброта, Търпение»?

При написването на тази статия осъзнах значението на китайския йероглиф «Хен» (恒) – сърцата ни трябва да са твърди и неизменими като Слънцето, Луната, Небето и Земята. Двете черти "=" са Небето и Земята, горната "-" – може да я разберем като Небето, долната "-" – като Земята, средната черта, в опростеното китайско писане, означава «Слънце», а в традиционното «Луна», което заедно означава пространство и време. Учителят казва: «Тялото на човек е вселена» (Четвърта лекция, Джуан Фалун). Ако сърцето ни е твърдо и постоянно, се намираме в съответствие с принципите «Истина, Доброта, Търпение». Тогава и съответстващото на вселената тяло ще бъде вечно и неизменно. Затова «Хен» е много важен в усъвършенстването. Той определя живота на съществата в хода на усъвършенстването на човека. Главна предпоставка да се осъществи «Хен» е «търпимост» и «снисходителност».

По-рано мислех, че някои привързаности не са свързани с основния образ на характера ни, че са нещо незначително и не пречат на усъвършенстването ни. Мислех, че докато се избавяш от тях не е страшно, че ги имаш. Но моята привързаност към неустойчивост бе основен пропуск, това беше въпрос на това дали ще мога да се усъвършенствам или не. Това беше основополагащ въпрос, от който зависеше дали ще мога да завърша усъвършенствнето си или не. Затова, когато не изпълнявах упражненията всеки ден (в изучаването на Фа и разясняването на истината успявах всеки ден), много се разстройвах и мислех, че не съм способен да се усъвършенствам.

Но тази нощ осъзнах, че всяка привързаност, независимо дали е малка или голяма, трябва да бъде отхвърлена. Всяка привързаност, която не можеш да отхвърлиш, няма да ти позволи до постигнеш Пълно Съвършенство. Всяка привързаност е риск за теб, защото можеш да я преминеш, но може и да не успееш при преминаването й. Ако мислиш, че привързаността е голяма и не можеш да се справиш с нея, не признаваш ли съществуването на тази привързаност и не я ли усилваш по този начин?

Заради това, че не преминах едно изпитание, изгубих увереност в себе си и в усъвършенстването - къде тогава беше вярата ми в Учителя и Фа? Докато не приключи Фа-коригирането и докато Учителят не ни е оставил, нямаме право да се предаваме или да се отчайваме. Не бива да мислим, че не можем да постигнем Пълно Съвършенство. Не разбирате ли, че това мислене и тези изводи са планирани от старите сили? Не попадаме ли в капана, планиран от старите сили? Докато не приключи Фа-коригирането няма причина да се предаваме или да намаляваме усилията си. Учителят продължава да ни дава възможности да започнем отново и да направим всичко добре. Това, което сме длъжни да правим, е да използваме възможностите, които е създал за нас Учителят и да продължаваме да правим опити отново. Не бива да спираме там, където сме паднали и да губим възможността да се движим напред.

Версия на китайски език: http://www.minghui.ca/mh/articles/2007/7/8/158427.html

По http://ru-enlightenment.org/docs/2007/0816/276233536.htm