Истории от древен Китай: Каквото посееш, това ще пожънеш

По време на управлението на император Шунчзи (1644-1661 г.) от китайската династия Цин (1644 - 1911), живеело богатото семейство Гун. На средна вързаст, г-н Гун станал баща на син, на име Гун Циню. В същата година на един от слугите на семейството също му се родил син, когото кръстили Ли Фу. По молба на слугата, Гун разрешил на двете деца да учат заедно. Една нощ, когато децата били на 14 г. Ли Фу сънувал, че вижда отворена Небесната врата, от която се спускат двама светци. Единият погледнал Гун Циню и попитал: “Какво ще се случи с него?” Другият отговорил: “Той е човек с много късмет. Когато стане на 17 г. ще вземе изпит в училище за правителствени служители. На 19 г. ще го завърши и ще стане държавен служител. Той ще расте бързо в кариерата и ще се наслаждава на живота”. Първият светец погледнал към Ли Фу и попитал: “А какво за този?” Вторият отговорил: “Той няма да има късмет в живота си, нито пари, нито власт”. След тези думи двамата светци отлетяли и изчезнали пред Небесната врата. Ли Фу се събудил озадачен и разказал съня на родителите и приятелите си.

След като Ли Фу наблюдавал внимателно живота на Гун Циню, открил, че Гун наистина взел изпита в училището за правителствени служители на 17-годишна възраст, както предрекли светците. Ли не продължил учението и започнал да работи във фермата. Гун бил жесток човек, който не се спирал пред нищо, за да постигне личните си, користни интереси. Но след като влязъл в училището за правителствени служители, всичко започнало да се подрежда добре и след като завършил, той наистина станал държавен служител и се придвижил високо в йерархията. Той събирал данък от хора, невинни пред закона и се отнасял с тях безсърдечно.

Ли помислил, че Гун не се отнася уважително към закона и трябва да бъде наказан, но за свое учудване, Гун живеел добре от 17-годишен и имал пари и власт, а така също и голямо семейство. Той дори знаел кога ще умре. Много хора споменавали живота на Гун като пример и изразявали съмнение в приципа на възмездието. Ли Фун бил един от тези хора и искал да си отиде от този свят, за да види истината. Затова, в деня, когато починал Гун, Ли също умрял.

Ли Фу видял, че Гун бил посрещнат добре дори на онзи свят. Той се разстроил още повече и изказал обидата си пред Царя на този свят. Царят казал на служителите по правосъдието да проверят записките в книгата, в която били делата на Гун през живота му. Царят казал: “Гун е направил много добри неща в предишните си животи. Лошите неща, които е извършил в този живот, не надминават предишните благодеяния. Освен това му е останала добродетел и той ще живее добре в следващия си живот, но по-лошо, отколкото в този. По отношение на лошите неща, все още не им е време за разплата”.

Царят също казал на Ли, че не е натрупал добродетели, извършвайки добри неща в предишния си живот, затова трябвало да страда в предишния си живот. Но тъй като извършвал добри дела по време на последния си живот, му стигало да има храна и дрехи, което само по себе си вече било проявление на снисходителност към него. В следващото прераждане той ще има по-щастлива участ.

Царят планирал Ли и Гун да се преродят заедно. Гун се родил в богато семейство, както и Ли. Когато пораснал, Гун станал губернатор на страната. Както и в миналия си живот, той ядосвал хората и вземал незаконен данък от тях. Използвал мъчения, за да накара невинни хора да признаят неща, които не са направили. Някой извадил по негова заповед окото на обвинен от него човек, а на друг отрязали крака. Гун умрял от внезапна болест на 70 г.

От друга страна, Ли продължавал на натрупва добродетел, извършвайки добри дела и дори започнал да се усъвършенства. Когато Гун починал, главната душа на Ли излязла от тялото и се отправила на онзи свят, за да види какво се случва. Той видял, че съдили Гун и че всичките му добри дела, записани в книгата, били изразходвани. Вече нямал добродетели, които да надхвърлят греховете, извършени докато бил чиновник, като изваждане на око и отрязване на крак. Затова в следващия си живот той трябва да плаща за това. Било решено да се роди в бедно семейство и да проси милостиня на улицата по време на целия си жалък живот.

Виждайки примера в три живота на Гун, как се материализира принципа на възмездието, Ли започнал още по-усърдно да се усъвършенства, надявайки се да излезе от кръговете на прераждането.

Може да се направи извод, че не е лесно човек да заслужи щастие и то е в резултат на тежка работа. Небесните принципи са абсолютно честни. Как може някой да не плати за извършването на грехове? Както гласи древната поговорка: “Добрите хора ще имат добър край, лошите – лош. Това е въпрос на време”. Това в действителност е казано правилно!

По http://ru.clearharmony.net/articles/200702/4103.html