Да се ръководим от Закона и да премахнем страха

По пътя на самоусъвършенстването е необходимо да продължаваме да премахваме различни привързаности. В този момент, някои практикуващи все още не са премахнали привързаността към страха и в различна степен пазят тази привързаност. Особено в Китай, в центъра на злото, някои практикуващи все още имат много силна привързаност към страха.

На 20 юли 1999 г. почти всички практикуващи бяха длъжни да преминат изпитанието за отсъствието на страх. По това време повечето практикуващи, които заявяваха, че не се страхуват, основаваха това на разбирането си на Закона – ние имаме Учител, има Закон, от какво да се страхуваме? Но, тъй като с получаването на Закона практикуващите се срещнаха с такова голямо изпитание, повечето от тях не успяха напълно да се отърват от страха. С други думи, практикуващите разбираха принципите на Закона, но мисленето им не беше стабилно. Например, някои хора се страхуват от змии и дори чувстват неудобство, когато видят изображение или играчка с образа на змия, или когато някой споменава думата „змия”. Защо? Те знаят, че не съществува опасност, но просто изпитват страх и сами не могат да кажат от какво се страхуват. Срещайки се със злото, някои практикуващи се държаха като тези, които се страхуват от змии. В началото, който и да видеше змия, беше изплашен. Това изобщо не е странно и дори е „нормално”. Но има граници. Ако съзнанието ни не е твърдо сега, когато утвърждаваме Закона и разобличаваме злото, трябва да търсим причините, изхождайки от Закона.

Великият Дао няма форма. Ние не трябва да се привързваме към нищо в света на хората.

„Школата на Буда говори за пустота, а школата на Дао – че няма нищо” (Трета лекция, „Джуан Фалун”). „Без намерение е истинската същност на пустотата” (Какво е пустота? От „Път за по-нататъшно самоусъвършенстване”). Ако ние успеем наистина да се избавим от страха, към какво още ще бъдем привързани в този човешки свят?

Трябва също да имаме и правилно отношение към „смъртта”. Ние, практикуващите Дафа, не бива да сме загрижени за смъртта. В това време, докато не се страхуваме от смъртта, не бива и да сме привързани към нея. Някои практикуващи казват: „Кой иска да умре? Затова, в този момент, в който ни измъчват жестоко, за какво мислим? „Практикуващите Фалун Дафа не се страхуват от жестокостта на злото. Аз ще съм твърд в самоусъвършенстването. Ще продължавам да се усъвършенствам по Фалун Дафа дори ако ме измъчват до смърт”. Възникват различни подобни мисли.

А защо не мислим по следния начин: „Аз вече се отървах от различни привързаности в човешкия свят. Дори ако все още имам някои малки привързаности, нима това има значение? (На практика, не е важно дали нашите привързаности са големи или малки). Аз съм Дафа ученик. Имам Учителят Ли, който ме направлява! Учителят е установил моя път на усъвършенстване, а не тези, които се намесват. Аз разпадам всички отношения с вас и не признавам никакви клетви, които съм ви дал. Целта на моя живот е да достигна Пълно съвършенство във Фалун Дафа. Всички вие, които ми оказвате намеса по пътя на самоусъвършенстването, трябва да платите за това двойно”. В това време не забравяйте за изпращането на праведни мисли. Мисля, че ще успеем да преминем през това, независимо колко трудно е изпитанието.

Нека всички да помислим за следващото – злото съществува, защото Фа-коригирането все още не е приключило. Накрая го очаква унищожение. Ние трябва ясно да разберем отношението между Дафа учениците и тези елементи, които оказват намеса на Дафа учениците. Как може да отдаваме несъзнателно на други бъдещето си по пътя на самоусъвършенстване? Тези думи звучат сериозно, но всички ние сме практикуващи. Ако това, което казвам, е правилно, моля практикуващите, които постъпват така да обърнат внимание. Не предоставяйте на злото нито един шанс, който то може да използва! Нашето съзнание трябва да е праведно. Ние трябва да се ръководим от Закона. Нека заедно усърдно да вървим напред по пътя на усъвършенстването!

Версия на китайски език: http://minghui.ca/mh/articles/2007/7/6/158281.html

По http://ru-enlightenment.org/docs/2007/0830/273232239.htm