Трябва да разбираме разликите между придобитите представи и истинското ни „аз”

Искам да опиша неголемия си опит и да го споделя с приятелите-практикуващи.

Израснах в сложна семейна обстановка и два пъти се омъжвах. Родителите ми починаха рано, а със сестра ми се виждахме рядко. Аз съм най-голямото дете в семейството и според мен правех години наред всичко възможно да помагам на останалите. Струваше ми се, че се държах добре с всички членове на семейството на съпруга ми и на бившия ми съпруг. Но всички те се отнасяха зле с мен и никога не ми благодаряха. Това ми изглеждаше много несправедливо и аз таях обида към цялото семейство.

След като започнах да практикувам Фалун Дафа разбрах, че за всичко има причина. Опитвах се да се въздържа от лоши мисли, но негодуванието в сърцето ми ставаше все по-голямо и по-голямо. Това много ме разстройваше, затова реших да чета книгата на Дафа, за да се отърва от злобата си. Често повтарях думите на Учителя:

„Обикновените хора често пъти се отнасят сериозно към някои спорове и дребни неща. Те живеят заради честта си и не могат да търпят. Ако ги притиснат към стената са готови на всичко. Но това, което обикновените хора считат за много важно, в твоите очи, в очите на практикуващия, изглежда много, много нищожно, твърде незначително. А твоята цел е твърде висока, ти ще живееш толкова дълго, колкото и Вселената. Помисли отново за тези неща и ще ти станат безразлични. Помисли още по-широко и ще преодолееш всички тези проблеми.” (Глава ІІІ – Усъвършенстване, „Фалун Гонг”)

Обикновено съм в състояние да се успокоя след повтарянето на думите на Учителя. Но, в края на краищата, отново се разстройвах заради несериозни проблеми. Много време не можех да се променя из основа. От безнадежност мислех, че съм лош човек.

„Злият човек е завладян от завистта. Присъщ му е егоизма. Той не може да търпи обиди, считайки всичко за несправедливост. Добрият човек винаги изпитва милосърдие. Той не се оплаква на другите и не таи в душата си ненавист, приемайки страданията с радост. Просветленият няма стремежи. Той спокойно гледа хората, които са в илюзия и заблуждение.” (Степен на достижение, от „Път за по-нататъшно усъвършенстване”).

Така или иначе, дълго време продължавах да считам себе си за лош човек. Но защо бях лоша? Мислех с привързаност за това. Трудех се усърдно и бях относително неегоистичен човек. Освен това винаги се стараех да помогна на другите, макар хората често да ме лъжеха. Семейството ми вечно се надсмиваше над мен и казваха, че съм глупава. Как може да съм лош човек? Ако бях лоша, как тогава Учителят може да ме счита за ученик? Чувствах силна намеса. След това помислих, че „това е моята среда на усъвършенстване”. Учителят ми е дал редица възможности за повишение на Шиншинг, защото съм нова практикуваща, която е започнала да се усъвършенства през 2004 г. Чувствах, че ми е прекалено трудно да премина през това.

Един път, изпращайки праведни мисли, не можех да се успокоя и чувствах в себе си силна злоба. Извиках – „Какво – лоша ли съм? Защо постоянно мисля за тези неща? Лош човек ли съм?” Макар да съм нова практикуваща, имам ясно разбиране за Фа-коригирането от Закона на Учителя и отделям сериозно внимание на изпращането на праведни мисли. Много съжалявам, ако пропусна дори и един път. Старателно се опитвам да изуча Закона и да спасявам съзнателни същества. Въпреки че имам много области, в които трябва да се усъвършенствам, определено не съм лош човек! Скочих от леглото, паднах на колене пред портрета на Учителя и казах: „Учителю, права ли съм? Не съм лош човек, този лош човек не съм аз. Истинската „аз” съм чиста и милосърдна! Права ли съм, Учителю?”

Изведнъж, пред очите ми се разкри удивителна картина – изображението на Учителя стана няколко пъти по-голямо от нормалното и от него се разнесе златна светлина. Мислех, че са ми се размътили очите. Погледнах отново – златните лъчи все още струяха. Бях много щастлива. От началото на моето усъвършенстване видях много чудеса, но нещо като това, когато портретът на Учителя излъчва вълна след вълна златна светлина, виждах за първи път. Разбрах, че съм права. Спомних си изведнъж, че Учителят казва, че изначалната ни природа е много чиста, всички наши мръсни мисли са формирани след раждането и е необходимо да ги отстраним в процеса на самоусъвършенстването. Затова си казах, че всички мръсни мисли не са мои, аз самата съм много чисто и милосърдно същество, и всички лоши представи и мръсни мисли трябва непременно да изчезнат от главата ми. Всички лоши мисли са демони и не им позволявам да ми се месят! Абсолютно не позволявам! Внезапно се почувствах много спокойно.

От този момент насам, рядко се ядосвам. Само докато се почувствам дори малко нещастна, веднага мислено унищожавам демона на ненавистта. Освободя ли се от тази мисъл, ми става леко да преодолея това и преставам да мисля за обстоятелствата за това нещастие.

Благодарение на това разбрах какво точно означават думите „да усъвършенстваш всяка своя мисъл”. Този проблем ме мъчеше дълго. Усъвършенствайки всяка своя мисъл е много важно да разграничиш първоначалната си природа от нещата, придобити след раждането. Всички лоши мисли и представи не принадлежат на самите нас. В продължение на безбройните си прераждания ние сме сърбали много деградирали представи и материя. Освен това, старите сили също преднамерено са планирали всяка наша мисъл. За да се отървем от тези лоши мисли и представи, отначало е нужно да ги разпознаем. Иначе постоянно ще се намираме под контрола им и те ще ни се надсмиват и ще усилват злото в нас. Всеки ден се замислях дали не правя ли нещо неправилно и имам ли лоши мисли. Нима тези представи са мои? Чувствам, че постъпвайки така, съм постигнала много.

Много съм благодарна на Учителя. Не мога да изразя благодарността си с думи!

Версия на китайски език: http://www.minghui.org/mh/articles/2007/7/29/159756.html

По http://ru-enlightenment.org/docs/2007/0831/238203515.htm