Ролята на мисълта в критичен момент

Поглеждайки към самоусъвършенстването си, винаги чувствам милосърдната защита на Учителя. Неотдавна, заради това, че ме издадоха на властите, в дома ми нахлуха много злобни полицаи, за да арестуват един последовател, който се криеше в дома ми. Те обискираха къщата и намериха голяма снимка на Учителя, която пазех много години. Един от злобните полицаи попита дали е моя.

В този момент, в мен се породи страх, прояви се човешкото сърце. Помислих, че съученикът вече беше осъден на 3 години наказание и ако аз кажа, че снимката е негова, ще е все едно. Когато в мен се появи тази мисъл, изплашено осъзнах, че да се постъпва така не е правилно. Как може да се считам за Дафа ученик, ако в критичен момент не смея да призная своя Учител?

Хвърлих се към полицая и взех снимката на Учителя с думите: “Това е моят Учител. Вярвам в Буда и моят Учител е най-върховният Буда. Аз го уважавам дълбоко”. Полицаят мълчаливо ме погледна. В момента, в който се появи праведната мисъл, страхът ми изчезна. Аз мислено помолих Учителя да ми помогне в унищожаването на злото. В този момент, един от полицаите, който гледаше снимката на Учителя, каза неочаквано: “Злобните полицаи ще получат възмездие… Боже мой, Майстор Ли, не ме наказвайте, нищо не съм казал и не съм го бил!”

Оставиха ме намира, а този съученик също бе в пълна безопасност.

Версия на китайски език: http://minghui.ca/mh/articles/2005/3/10/96984.html

По http://ru-enlightenment.org/docs/2007/0914/722231120.htm