Популярността на Олимпиадата поражда надежда за промяна в Китай

Когато Международният олимпийски комитет (МОК) присъди на Пекин домакинството на летните Олимпийски игри през 2008 г., бе казано, че това е израз на вярата, че Игрите ще предоставят на китайските лидери стимул да станат по-отговорни играчи на международната сцена.

Това, което настоящият китайски режим се надява да бъде един олимпийски дебют на световната сцена, всъщност наподобява повече Олимпиадата от 1936 г., помрачена от Хитлер и нацизма.

Значителен брой организации надават тревожен сигнал за Олимпиадата през 2008 г., като съображенията им варират от загриженост за свободата на печата, преследването на Фалун Гонг, тибетците и политическите дисиденти, до разпространението на оръжие от Китай, ролята на страната в Дарфур, отровните продукти и проблемите със замърсяването на околната среда.

Странностите не са чужди на организаторите на пекинската Олимпиада. Подготовката за Игрите се разпростира от ексцентричното – като напръскване на тревата със зелен цвят за инспекциите на МОК и планиране на изкуствено предизвикване на дъжд преди церемонията по откриването – до ужасяващото. Някои правозащитни групи обвиняват Пекин, че е използвал Игрите като претекст за засилване на репресиите срещу дисиденти и религиозни групи като тибетците и Фалун Гонг, за да се избегнат всякакви публични протести по време на Игрите.

Но вместо да бъдат накарани да замълчат, адвокатите на човешки права използват Игрите като платформа, за да сигнализират за дългогодишните нарушения тогава, когато международната общност е по-склонна да слуша.

Точно година преди церемонията по откриване на Игрите, двама бивши олимпийци се присъединиха към поддръжниците на духовната практика Фалун Гонг при запалването на Щафетния огън за човешки права в Атина, за да изразят протеста си към жестокото преследване на медитативната практика от страна на китайския режим.

Сред присъстващите на събитието в Атина бяха бившият член на парламента в Едмънтън и министър на кабинета на либералите, Дейвид Килгор, определил Олимпиадата през 2008 г. като „Олимпиада с кървава реколта”. Това прозвище е във връзка с практиката на китайския режим за насилствено отнемане и продажба на органи от хвърлени в затвора практикуващи Фалун Гонг.

Поддръжници на човешките права в Дарфур се възползваха също от възможността да осъдят китайските управляващи за политиката им по отношение на Судан, включваща снабдяване с оръжие и възпрепятстване на резолюциите на ООН от намеса в тамошния конфликт. Наричайки пекинската Олимпиада „геноцидна Олимпиада”, голям брой организации отправиха призив за нейния бойкот.

„Опитахме се да дадем на Китай шанс да постигне това, което се изисква от една изгряваща световна сила, тоест да признае и зачете правата на своите граждани и да насърчи човешките права в чужбина. Но ако това не се случи няма да имаме друг избор, освен да призовем за бойкотиране на пекинските Олимпийски игри”, казва Клемент Апаак, председател и основател на организацията Канадски студенти за Дарфур (Canadian Students for Darfur).

Изтъкнати знаменитости като Миа Фароу също призоваха за бойкот на Игрите по повод подкрепата на Китай на суданското правителство. Фароу, заедно с няколко други видни активисти за човешки права, организира и символично запалване на щафетния огън в Чад, в знак на протест срещу Олимпиадата в Пекин.

Режисьорът Стивън Спилбърг, един от художествените консултанти за пекинските Игри, обмисля оттегляне от поста си, ако Китай не промени позицията си спрямо Судан.

Друг участник в подготовката на Игрите също се отказа от участието си в тях. Ай Уейуей (Ai Weiwei), човекът, отговорен за дизайна на Националния олимпийски стадион на Китай, заяви пред в. „Гардиън” относно пекинските Игри: „Ненавиждам усещането, предизвикано от реклама или пропаганда… това е чувството, при което не се придържаш към фактите, а се опитваш да измислиш нещо, за да отклониш хората от една действителна дискусия. Това не е добро за никого.”

Виждайки в лицето на Игрите средство, чрез което китайската комунистическа партия да укрепи легитимността си, той сподели, че желае участието му да бъде „забравено”. „Ако четете вестници в днешно време, виждате проблемите, създадени от [държавата] и от усилието да се задържи властта. Това е против всичко, за което човешкото общество би трябвало да се бори”, сподели той пред вестника.

На 7 август, тибетски активисти за човешки права – включително трима канадци – се появиха в международните заглавия, когато развяха плакат над Великата китайска стена. Плакатът, който остана на стената в продължение на два часа, гласеше: „Един свят, една мечта, свободен Тибет” – интерпретация на пекинския олимпийски лозунг „Един свят, една мечта”. Протестиращите бяха задържани за 36 часа и подложени на разпит преди депортирането им.

Според информация на Асошиейтед Прес, в опита си да предотврати подобни случаи по време на самите Игри, китайският режим събира сведения за чужденци, които биха могли да имат причина за протести по време на Олимпиадата, в това число активистки групи, неправителствени организации и дори някои християнски организации.

Въпреки това не само чужденци имат причина да протестират срещу Игрите. Докато през 2001 г. подкрепата на Олимпиадата сред жителите на Пекин бе солидна, оттогава много са разочаровани от хилядите случаи на принудително отнемане на имоти с цел осигуряване на площи за олимпийските проекти в града.

В един пекински квартал, където 1000 семейства бяха прогонени насила от домовете им без компенсация, стотици местни жители организираха непрекъснати 24-часови протести в продължение на над две седмици, настоявайки за обезщетение. Техните жилища бяха съборени, за да направят място за Олимпийски парк. Вместо да компенсира семействата, полицията арестува и наблюдава някои от протестиращите, нареждайки им да се разпръснат.

„Провеждането на Олимпиадата в Пекин е пилеене на работна ръка и пари, държавата е все още бедна”, заяви един от протестиращите на име Ли. „Олимпиадата може единствено да напудри фалшивото лице на режима. Комунистическият режим открадна земята от селяните с измама; сега той ще измами и чужденците.”

Неотдавна много други разкрития хвърлиха сянка върху пекинските Игри.

Многобройни скандали в сферата на здравеопазването и изтеглянето на китайски продукти от пазара започнаха през март с разкритията, че китайска съставка в храна за животни, продавана в Северна Америка, съдържа отрова за плъхове. Върху нея бе хвърлена вината за смъртта на дузина домашни любимци.

Този инцидент бе последван от скандали, касаещи други „произведени в Китай” продукти, включително паста за зъби, съдържаща съставка на антифриза, отровен сироп за кашлица, детски играчки, боядисани с оловна боя и автомобилни гуми с липсваща обезопасителна лента. Съвсем наскоро Mattel – гигантът в производството на играчки, бе принуден да изтегли от пазара милиони играчки, съдържащи или оловна боя, или малки магнити, които биха могли да предизвикат наранявания или смърт при поглъщане.

През юни бе разкрито, че няколко тухларни в Китай използват робски труд. Децата са били отвличани, малтретирани и принуждавани да работят насила при чудовищни условия, докато местните власти са си затваряли очите. Тази новина бе последвана от обвиненията, че производител на стоки за пекинската Олимпиада е използвал детски труд. Впоследствие, обезпокоеният китайски режим лиши тази компания от правото й на производство.

Проблемът със силно замърсения въздух в Пекин смути планираните церемонии в чест на оставащата една година до Игрите. Някои държави предупредиха, че техните атлети няма да тренират там, а президентът на МОК Жак Рох дори изказа предположението, че някои от събитията на открито може да се наложи да бъдат отложени поради мръсния въздух. Членки на канадския женски отбор по футбол съобщиха за употребата на инхалатори след тренировките в Пекин тази пролет – нещо, което не им е било необходимо години наред.

От организацията „Репортери без граници” изразиха загриженост, че Пекин не изпълнява обещанията си за свобода на печата по време на Олимпийските игри, цитирайки факта, че режимът продължава да хвърля в затвора повече журналисти от всяка друга държава в света.

Членове на организацията проведоха малък протест в Пекин, настоявайки за по-голяма медийна свобода. Скоро след демонстрацията им полицията задържа чуждестранните журналисти, отразили събитието.

Режимът в Пекин е разбираемо разтревожен от медийното отразяване на Игрите и дори още повече – от потенциалните демонстрации. Ако протести бъдат организирани в столицата на страната, докато целият свят гледа, това в крайна сметка би могло да бъде погребалният камбанен звън за партията, чиято власт изглежда се крепи на способността за пазене на тайна.

Но ако ставащите напоследък събития означават нещо, все повече хора по света изглежда наистина споделят една мечта – свободен Китай. И кой знае – точно Игрите в Пекин може да станат място, когато това ще се случи.

По: http://en.epochtimes.com/news/7-8-16/58819.html