Да се усъвършенстваш, преодолявайки страха

Здравейте, Учителю! Здравейте, приятели-практикуващи!

Казвам се Арезоо Мирафтаби, иранка съм и живея в Кеймбридж. Получих Закона в края на 2001 г. и искам да споделя с вас нещо от моя опит.

Културата на моята нация много се различава от културата на Западното общество. Това е култура, която потиска жените и учи на много негативни неща като лъжи и насилие. Много от моите представи са възникнали от тази култура, която, струва ми се, учи на неща, противоположни на Истина, Доброта, Търпение, и от дълбините на сърцето си съм благодарна на Учителя, че ни даде този Дафа, и отново превръща сърцето ми в чисто. Искам да споделя моя опит в отстраняването на тези представи чрез усъвършенстване.

Да се усъвършенстваш, преодолявайки страха

Преди да започна да практикувам се страхувах от всичко. Страдах от недостатък на кислород и изпадах в паника, когато правех много неща. Ако летях в самолет, бях във влак или друго превозно средство, се страхувах, че ще умра от недостиг на кислород. Всяка непозната среда ме караше да се страхувам, че това може да се случи в затворено пространство. Страхувах се и от компютрите и технологиите.

Това беше много силен страх и чувствах себе си заключена от собственото си тяло. Чрез изучаването на Закона осъзнах, че това беше предопределено от старите сили, които се опитваха да ме възпрепятстват да изпълня нещата за Фа-коригирането.

В „Джуан Фалун” Учителят казва: „По-рано, когато се занимавах със самоусъвършенстване, много благородни мъдреци ми казаха така: „Ако е трудно да изтърпиш, изтърпи го, ако е трудно да го направиш, направи го”. Всъщност е точно така, опитайте след курса. Когато се намираш в истинска беда, или в изпитание, опитай: трудно е да изтърпиш, но изтърпи; изглежда невъзможно, казват, че е трудно да се направи – тогава опитай можеш ли в края на краищата да го направиш, или не. Ако се справиш с това, обезателно ще видиш „сенчести места, ярки цветя и друго село отпред”!

Спомням си местата, където се е появявал страхът. Например, миналата зима, мой приятел, който живее в Ланкашир, ми звънна, за да ми каже, че там се провежда много голямо мероприятие, посветено на китайската Нова година и попита дали искам да отида. Отначало се изплаших, че ще трябва да пътувам толкова часове с влак, за да стигна дотам. Спомних си неотдавнашен опит, когато влакът спря дълго време и аз се панирах, затова се страхувах много да замина. Но си спомних думите на Учителя, че за самоусъвършенстващите се няма нищо случайно. Тази възможност ми се даваше, за да се повиша, затова взех решение да замина, без да обръщам внимание на нищо.

Ден преди заминаването, практикуващ от Кеймбридж, когото не бях виждала много месеци ми предложи цял куп отчети за отнемането на органи от живи практикуващи Фалун Гонг в Китай. Аз отново помислих, че не е случайно, затова ги взех.

По-рано съм ходила в Ланкашир. Това е общество, много тясно свързано с Китай. Всеки път, когато се опитвах да разясня истината, получавах негативен отклик. На мероприятието, посветено на китайската Нова година, бях удивена да видя толкова много важни персони. Присъстваше кметът на Престона, началникът на благотворителната организация за китайско образование, началникът на градския съвет на Престона, членове на парламента, на градския съвет и на района, председателят на китайската община, много бизнесмени, а също и много китайски официални лица. По време на мероприятието на китайската община Престона и Ланкашир бяха наградени със специална прокламация за цялата подкрепа за Китай. Аз седях сред присъстващите, сред които имаше толкова много официални лица и чувствах, че ми е трудно да стана от стола. Сърцето ми биеше много бързо и се страхувах да направя крачка напред, където седяха важните особи. Затова дълго време изпращах праведни мисли.

Видях възможност да направя нещо, когато хората си общуваха. Успях направо да говоря с председателя на район Ланкашир, а така също и с кмета, и да им разкажа истината за преследването на Фалун Гонг в Китай. Разясних истината на всички присъстващи там. Раздадох им копия от „Девет коментара за комунистическата партия” и отчета за отнемане на органи. Когато разговарях с тези хора, те ми даваха визитните си картички. Тъй като останах в Ланкашир цяла седмица, на следващия ден позвъних и се разбрах за среща с много от тях. Много от срещите се проведоха извън града, затова ми се наложи постоянно да се избавям от страха чрез самоусъвършенстване.

Моят приятел ми каза за изложба в музея, която пропагандирала идеологията на злата партия. Аз разясних истината на ръководителя на изложбата и на организаторите, и им дадох копия от „Деветте коментара” и отчетите за отнемането на органи. Тази изложба трябваше да се провежда в продължение на три месеца, но когато по-късно позвъних се оказа, че я бяха отменили. Този опит действително ме вдъхнови да осъзная, че паниката и страхът са представи, формирани в миналото и че старите сили ги използват, за да не ми позволят да изпълня мисията си във Фа-коригирането.

Усъвършенстване по време на международната изложба „Истина, Доброта, Търпение”

Заради моето минало ми беше много трудно да се фокусирам и концентрирам, заради това ми беше трудно да организирам неща. Но, когато за първи път видях международната изложба „Истина, Доброта, Търпение” в Ню Йорк, бях трогната дълбоко. Не можах да спя цяла нощ. Всички картини изплуваха пред очите ми и енергията беше толкова силна. Можех да видя живота си в малки детайли. Видях как старите сили преследват тези практикуващи заради привързаности, което ме накара да погледна дълбоко в себе си. Попитах се имам ли тези представи като страха, от които злото може да се възползва. На повърхността това преследване е свързано с привързаности – старите сили използват нашите привързаности, за да ни преследват. Но като усъвършенстващи се по праведен Закон, ние не признаваме преследването на старите сили.

Когато се опитах да организирам изложбата в един колеж, през нощта ми се присъни, че зло същество седи на гърдите ми и ме плаши, за да спра организацията. От детството ми са ме наставлявали да се сражавам, казвайки, че това е геройство и е почтено. Но на тези картини видях практикуващи, които понасяха толкова жестоко преследване, но оставаха много спокойни и милосърдни. Аз се учех да се отърва от тази представа - „борбата” и да се усъвършенствам в търпение.

Практикуващите, изобразени на картините, имаха такова мъжество. Те не биха предали Фалун Дафа, каквото и да се случеше. Това ме вдъхнови да закалявам сърцето и волята си, за да станат като елмаз. На картините беше изобразено също и величието и красотата на Дафа. За мен, тези картини много надхвърлят думите и всеки път, когато ги гледам, чувствам, че те унищожават лошите представи в съзнанието ми. Осъзнавам как тези картини могат да изчистят съзнателните същества, затова чувствах, че беше много важно да организираме тази изложба. Беше ми много трудно да преодолея представите ми, за да я организирам, но кооперирайки се с много хора, успяхме да проведем пет изложби в Кеймбридж.

Усъвършенстване с помощта на технологиите

Винаги избягвах компютри и технологии, но разбирах колко важно е това за кооперирането и координирането с другите практикуващи. Един практикуващ ми даде компютър, но аз толкова се страхувах от него, че му го върнах обратно. Но миналата година, друг щедър практикуващ ми каза, че има лаптоп, който може да ми даде. Аз се отървах от представите си, че другите хора могат да разберат, че се страхувам и не се чувствам способна да го ползвам. Практикуващият ми го донесе и аз го взех с признателност.

Чух също за „малкият помощник” – техническо устройство, което помага на хората в Китай да излязат от комунистическата партия. Аз наистина исках да участвам в това и да помогна на хора да излязат от партията, защото тя е много лоша. На следващия ден видях мейл на практикуващ от Лондон, който вдъхновяваше други практикуващи да си сложат „малкият помощник”. Затова се обърнах към него и той каза, че след три дни ще дойде, за да сложи устройството.

Същата нощ, около 3 часа започна да ме боли корема. Болката ставаше все по-интензивна и се усилваше, преминавайки върху цялото тяло, чак до главата. Чувствах такова виене на свят, че всичко ми се въртеше пред очите и чувствах, че все едно вятърът циркулира вътре в мен. Знаех, че нямам физически проблем, затова изпращах праведни мисли и помолих Учителя да ми помогне, тъй като действително чувствах, че все едно умирам. Болката беше толкова интензивна, а тялото ми беше хладно. Никога по-рано не бях изпитвала нещо подобно. Успях да отворя вратата и паднах на пода. След около час това мина.

През следващите дни понесох силна болка, все едно някой ме разрязваше от главата до пръстите на краката и не можех да ходя. Гледах в себе си и много четох „Джуан Фалун”, а така също изпращах и праведни мисли. След това дойдоха практикуващите от Лондон, поставиха „малкият помощник” и с доброта ми обясниха как да го използвам. Тази нощ ми се присъни сън за китайци. Имаше малко момченце, което се смееше, а на ухото му беше „малкият помощник”. Аз попитах хората защо са го сложили на ухото на детето, а те ми отговориха, че той бил много радостен, защото съм го спасила.

Осъзнах, че моят страх от технологиите сериозно се намесва в изпълнението на много неща от Фа-коригирането. Благодарение на помощта на много практикуващи успях да преодолея този страх и да изпълня моите задължения на Дафа ученик от периода на Фа-коригирането. Осъзнах, че всеки усъвършенстващ се има представи и привързаности, които е необходимо да преодолее в периода на Фа-коригирането. И благодарение величието на Учителя ние можем да се учим от този Дафа и да отстраняваме нашите представи. За мен, отстраняването на страха и всички културни представи, които бях придобила, беше много трудно. Но знам, че когато Учителят ни казва, че всичко е възможно, Той говори Истината.

Сега мога да карам колело и да разпространявам „Епохални Времена” из цял Кеймбридж. Мога да използвам технологиите, за да общувам с други практикуващи и да помагам на хората да излязат от ККП. Повече не позволявам на страховете да ми се месят в организирането на мероприятия и не позволявам на представата, че съм неспособна жена, да ми се меси в организирането на мероприятията. Хората дори ми казват, че съм смела, защото ходя навсякъде и разяснявам истината. Но само благодарение на величието на Дафа аз мога да правя тези неща.

Затова искам да благодаря на нашия велик Учителя от дълбините на сърцето си, затова, че ми предостави тази възможност да споделя с вас опита си, но в голяма степен и затова, че ми предостави възможността да участвам във Фа-коригирането.

Надявам се заедно да можем да преодолеем нашите представи и да постъпваме по-добре в този ограничен период от време, за да спасим повече същества.

По http://www.ru.clearharmony.net/articles/200709/5082.html