Изгубени в заблуда

През лятото понякога спя в спалнята, която има голям прозорец, от който се разкрива гледка към гората. Често се будя от звука на птицата чревен кардинал, която се блъска в прозореца рано сутринта, докато изгрява слънцето. Птицата умишлено се хвърля към прозореца и удря главата си много силно. След това стои няколко минути на перваза на прозореца, за да дойде на себе си и отново атакува прозореца. Прави това по няколко пъти на ден. Hаблюдавал съм това поведение при няколко поредни поколения птици през годините. Наистина, преди 15 години, предшественик на същата тази птица (също мъжки червен кардинал) се удари толкова силно в прозореца, че изгуби съзнание и имах време да я снимам с камера и фотоапарат върху дланта на сина ми. Когато за първи път видях това, си помислих, че птицата трябва да е луда. По-късно обаче, мой приятел, запален защитник на птиците, ми обясни, че птицата вижда собственото си отражение в стъклото на прозореца, и вярвайки, че този противник, мъжкият червен кардинал, навлиза в територията му, напада своето собствено отржение с намерението да пропъди „другата” птица.

Тази случка ме накара да се вгледам вътре в себе си и ме научи на нещо, свързано със самия мен: в сравнение в птицата, аз, тих, невидим наблюдател зад прозореца, съм същество с високо ниво на просветление. Мога ясно да видя и да интерпретирам глупавите опити на птицата да защити въображаемата си територия срещу въображаемия си враг (който е всъщност тя самата). Заслепена от отражението на гората в стъклото на прозореца, птицата не може да види отвъд прозореца в моя свят – за нея това е светът на просветлените същества. Знам, че само ако птицата имаше по-добро ниво на разбиране и спреше, за да се замисли и да погледне навътре, тя бързо ще познае себе си в отражението. Ако птицата продължи да се гледа навътре, тя също ще осъзнае, че нейната територия всъщност не съществува, а е само въображаемо ограничение на собственото й съществуване, създадено от нищо друго, а от собственото й съзнание. Виждам, че птицата е роб на своите инстинкти. Всъщност, изпитвам известно състрадание към птицата. Жал ми е, че се наранява и изтощава във всекидневни борби срещу себе си. Въпреки състрадателността си, не ми хрумва да се намеся. В сравнение с птицата, аз съм по-висше същество, и без да е под въпрос, знам, че не мога и не бива да направя каквото и да е, за да й помогна. Не бих спорила с нея, защото не би разбрала. Ние сме толкова далеч един от друг, тя не може да разбере моя език; всъщност, тя дори не знае какво е „език”. Всичко, което мога да направя, е да я оставя да се бори. Тя трябва да намери сама истината за своето съществуване, макар да не храня особени надежди, че ще го направи.

Погледнато от гледната точка на по-висши просветлени същества, аз също съм глупава птица, хваната в заблуда. За щастие, сега сме достигнали специално време в историята, в което едно неизмеримо високо същество е създало начин да достигне до нас. Това същество е намерило форма на „език”, за да ни говори и го нарича Фа (принципите, преподадени във Фалун Гонг). Изглежда, че имаме огромна трудност да разберем посланието, но се опитваме. Ще намерим ли начин да излезем от заблудата или ще продължим да блъскаме главите си в прозореца?