Използване на силата на праведните мисли

Заради ограничените си финансови възможности аз купих поддържан, но стар компютър за 900 юана. Един път той се счупи и го занесох в работилница за ремонт. Специалистът изгуби 3-4 часа да го ремонтира и накрая заключи, че платката «тече» и че мога просто да изхвърля компютъра. Аз си помислих, че нямам пари за нов, а трябва да правя материали за разясняване на истината. Просветна ми мисъл: «Компютърът не бива да се чупи» и помолих Учителя да усили мислите ми. Казах на специалиста, който го ремонтираше: «Моля, съберете частите му отново, за да заработи».

Той каза, че никога досега за толкова години, през които прави ремонти, не е виждал подобно нещо. След като го събра, очите му се отвориха широко – компютърът работеше.

Друг път, когато полицай ме заплаши да обискира дома ми, след като излязох от център за задържане, по пътя към вкъщи съхранявах една-единствена праведна мисъл: „Да затворя врата, където се намират материалите за разясняване на истината”. Полицаят обискира дома ми и не намери нищо. Попита майка ми дали в къщата имаме две спални и гостна. Аз се усмихнах на себе си. На практика имахме три спални и гостна.

Наех евтина квартира около затвора, за да изпращам праведни мисли в непосредствена близост. Един път отидох в тази квартира със съученик. Вратата беше заключена и както и да се опитвах да отключа, не можах. Съученикът каза, че може би ключалката не е изправна. Аз игнорирах тази мисъл и казах: «Не, ключалката не може да е счупена. Не бива да е счупена в този момент. Дори да не е наред, ние трябва да използваме праведни мисли, за да заработи». Ние изпратихме заедно праведни мисли с пълна вяра. След 10 минути съученикът се опита да отвори вратата. Ключалната все още не работеше. Тогава изпращахме праведни мисли в продължение на 5 минути и помолихме Учителя да усили праведните ни мисли. Когато отново опитахме, ключалката проработи.

Когато изпращах праведни мисли около участъка на полицията, цялото небе беше закрито от тъмни облаци и всеки момент щеше да завали проливен дъжд. Помислих, че изглежда ще ми се наложи да търся място да се скрия. Когато започнах да изпращам праведни мисли, започнаха да падат редки, големи капки дъжд. Казах на съученика: „Да намерим покрив от дъжда”. Когато прозвучаха думите „покрив от дъжда” праведните ми мисли отслабнаха. Разбрах, че не бива да признавам подобно безпокойство. Постепенно праведните ми мисли се усилиха и не исках вече да се движа. Когато праведните ми мисли станаха още по-силни, разбрах: „Този дъжд не е случаен, той не заваля нито по-рано, нито по-късно. Дъждът заваля точно в този момент, за да ни безпокои, докато изпращаме праведни мисли. С праведни мисли трябва да отклоня това и да отстраня злите фактори, които стоят зад него”. Казах на себе за този, който контролира дъжда: „Давам ви шанс да спрете дъжда. Ако продължите ще ви унищожа”. Дъждът спря и след известно време небето се изчисти. Виждаха се само няколко бели облака на вечерното небе.

Чувствам, че придобих ново разбиране. По време на Фа-коригирането всички същества трябва да действат така, както е необходимо за Фа-коригирането, включително дъждът и други големи фактори. Но аз обикновено използвах мисленето на обикновените хора, и бях удивен от силата и възможностите на праведните ми мисли.

Гореописаното е личното ми разбиране. Моля, кажете ми, ако нещо не е така.

Версия на китайски език: http://minghui.org/mh/articles/2007/8/30/161778.html

По http://ru-enlightenment.org/docs/2007/1007/2767432.htm