Учителят ми помогна да платя кармичните си дългове

Неотдавна внезапно почуствах болка в гърлото. Постарах се да погледна в себе си и да открия привързаности, проявяващи се през последните няколко дни. След това изпратих праведни мисли. Вечерта отидох на мястото за упражнения, за да споделя опит с практикуващите за случващото се. Всички ми помогнаха във вътрешната работа и също изпратиха праведни мисли.

Но, когато станах на следващата сутрин, болката в гърлото се беше усилила. Преглъщах с трудност. Отворих уста и погледнах, гърлото беше в бели полепи, както и небцето, езика и слузестата част на устата. Бях потресена. Какво е това? Моята приятелка, която не практикува, и вече беше имала такива симптоми, ми каза, че когато болестта се развие, налепите ще покрият цялото гърло и ще стане опасно за живота ми.

Веднага, след като тя каза това, в мен се появи негативна мисъл, но аз я унищожих и изчистих съзнанието си. «Болест». Какво е това болест? Това е, което се проявява при обикновените хора. А аз каква съм? Аз съм ученик от периода на Фа-коригирането, праведно божествено създание, намиращо се тук, за да помага на Учителя във Фа-коригирането! Може ли в божествено създание да се появи болест? Не, това не е възможно. В този момент мисълта за «болеста» изчезна. Аз се успокоих и започнах да търся причината вътре в себе си. Каква привързаност се беше появила? Съответствам ли на принципите на Закона, когато изпълнявам неща? Започнах да изпращам праведни мисли. През целия ден ядох само малко оризова каша, а вечерта отидох на мястото за правене на упражненията. Практикуващите бяха малко притеснени. Те отново ми помогнаха да потърся причините вътре в себе си и изпратиха праведни мисли.

Следвайки съветите на практикуващите вкъщи, определих цел и започнах за унищожавам цялото зло, което преследва тялото ми. Цяла вечер изучавах Закона и цял час изпращах праведни мисли. Изобщо не спах, тъй като когато си легнех трябваше да преглъщам слюнка, което беше болезнено за главата и ушите. Бях вкъщи сама и ясно разбирах със сърцето си, че сама, без намесата на обикновените хора, трябва да се справя с това бедствие. Бях решително настроена и усещах елмазена твърдост. Казах си: «Съществува Учителят и Законът. От нищо не се страхувам!» Престанах да обръщам внимание на болката и продължих да изучавам Закона, да изпълнявам упражненията и да изпращам праведни мисли.

На третия ден ситуацията се влоши. Изобщо не можех да ям и да говоря, но продължавах да изпълнявам нещата както обикновено – работа вкъщи, изучаване на Закона, изпълнение на упражненията, изпращане на праведни мисли, а вечерта дори ходих на мястото за правене на упражненията. Взех със себе си писалка, за да мога да общувам с другите практикуващи пишейки. В душата ми беше спокойно и съзнанието ми беше чисто. Увеличавах решителността си, следвайки предустановеното от Учителя. Практикуващите ми помагаха като изпращаха праведни мисли в продължение на много време, за да изчистят злото.

Когато се прибрах вкъщи запалих благовония пред портрета на Учителя и застанах на колене: «Учителю, погрижете се за мен!» - три пъти се обърнах така към Учителя – «Учителю, какво да направя?» В този момент осъзнах, че мислите ми не са чисти. Нима не търся помощ отвън, постъпвайки по този начин? Запитах се как е възможно да се наричам с чест и достойнство истински Дафа ученик? Колебанията в душата ми изчезнаха. Успокоих се и скръстих крака в изпълнение на петото упражнение. Благовонията изгоряха. Аз приключих изпълнението на упражненията и почувствах, че ситуацията малко се подобри.

Прииска ми се да отдъхна, но като легнах тялото ми се скова, а съзнанието оставаше чисто. След това се появи Тяло на Закона на Учителя. Учителят ласкаво ме погледна и каза: «Ти си Дафа ученик, мой ученик. Ти не си обикновен човек. Защо се страхуваш от тази нищожна болка?» Той ме помоли да преглътна. Когато Тялото на Закона ми каза «преглътни», аз преглътнах. «Преглътни, преглътни, преглътни» - Той продължаваше да повтаря тези думи, а аз преглъщах всеки път. Учителят се усмихна и изчезна. «Учителю! Учителю!» – извиках аз. Учителят наистина беше тук, стоеше до мен. Видях го. Веднага седнах. Цялата бях мокра, в ушите ми звънеше силно, болеше ме главата. Не обръщах внимание на това, станах от кревата, вчесах се, измих се и отново застанах на колене пред портрета на Учителя. Сълзите течаха безспирно по бузите ми. «О, Учителю, няма думи на света, с помощта на които мога да изразя благодарността си към Вас».

Когато станах сутринта на четвъртия ден, все още не можех да издавам звуци, но в съзнанието си имах повече решителност, защото видях Учителя пред мен. Усилих съзнанието си и се постарах да правя нещата както обикновено – домашна работа, изучаване на Закона, изпънение на упражненията и изпращане на праведни мисли. Гърлото е само малка част от моето тяло. Не мога да му позволя да ми създава намеса върху цялото тяло и съзнанието. Когато имах възможност повтарях по памет Закона. Само Законът можеше да запълни душата и съзнанието ми. Пред Учителя и Закона няма място за «болка» и «физическа немощ». Два дни не ядох нищо, но не чувствах глад. Волята ми стана по-твърда. Когато казвах Закона по памет, ми беше леко и радостно. Бях озарена от света на Буда, шиншингът ми се повишаваше в Закона. Тази вечер отидох на мястото за правене на упражненията. Практикуващите и този път изпращаха праведни мисли, за да ме подкрепят. Един практикуващ каза: «Ситуацията ти се променя. Не може при изпращането на праведните мисли злото, което те преследва, да не бъде унишожено». Друг практикуващ каза: «Четох на сайта Минхуей статия, в която практикуващ говори за това, че ако намесата не може да се унищожи с помощта на праведни мисли, може да разрешим ситуацията по милосърден начин».

Прибрах се, след като приключихме с правенето на упражненията, запалих благовония през портрета на Учителя и казах на себе си: «Обръщам се към съществата, които блокират гърлото ми – ако наистина съм ви длъжна с нещо от миналите си животи, моля, отстъпете, ако можете. Не ми се месете, когато помагам на Учителя във Фа-коригирането и спасяването на съзнателни същества. В това време можете да чакате в друго пространство. Когато постигна просветление ще върна дълговете си подобаващо».

След това започнах да медитирам. Когато благовонията изгоряха и приключих с изпълнението на упражненията, си легнах. Неочаквано, тялото ми отново стана неподвижно, но съзнанието ми оставаше ясно. Отново се появи Учителят. Той се усмихна и каза: «Боляха те зъбите и се наду, това продължаваше дотогава, докато не успя да осъзнаеш, че в друго пространство на това място има същество от ниско ниво. Защо този път не погледнеш на ситуацията с гърлото по същия начин?» След това Той премина с показалеца си по гърлото ми и се появи прорез, който не кървеше. Той дръпна ръката си и каза: «Ето го съществото от ниско ниво». След това отново докосна раната с пръста си. Тя моментално изчезна.

Гледах всичко това и мислех: «Как не чувствам никаква болка?» Знаех в душата си, че Учителят махна това същество от ниско ниво от друго пространство. Учителят изчезна, а аз продължих да наблюдавам.

Появи се старец. В ръката си държеше метла и измете нещо в кофата за буклук. Това беше жива скарида, морско гребенче и змиорка. Попитах се какво отношение има това към мен? Тогава ми се показа следната сцена. Няколко японски войници се хранят на морския бряг. Един войник излиза от водата. Той е уловил много скариди, морски гребенчета и змиорки, и слага всичко това на земята. След това изчиства една скарида и я изяжда, докато още мърда. Същото прави и с морските гребенчета. Още по-отвратително постъпва със змиорките, приличащи на змейове. Не виждам точно как, но войникът по някакъв начин одира кожата им и впива зъбите си в тях. Докато наблюдавам това, сърцето ми започва да бие силно.

Чувам глас: «Този войник си ти в един от предишните ти животи». Това е войник, японски войник! Как може да съм била това в миналия си живот? Тъй като морските същества са били съединени с мен докато са живи, се наложило да останат в тялото ми и не могли да се преродят. Били с мен живот след живот и постепенно блокирали гърлото ми. Те ме молели да разплатя с тях дълга си. Как можех лесно да ги нарека лоши? Нима не съм отговорна за това, което съм направила на други същества? Ако съм им длъжна, трябва да се разплатя. Ако не сега, то по-късно пак ще ми се наложи да разреша тази ситуация по милосърден начин. Аз веднага седнах и по памет си припомних всички картини. Това усили вярата ми в Дафа. Законът може да разкрие всички тайни.

На петия ден, когато станах от леглото, в гърлото ми имаше храчка. Изплюх нещо. Беше кръв, после изплюх още няколко пъти кръв. Станах и отидох да нахраня кравите. Когато храната беше готова, се обърнах към кравата и гласът ми прозвуча! Аз се развълнувах силно и няколко пъти се провикнах «Фалун Дафа е добро! Изплюх още един път кръв, всичко беше нормално. Гърлото вече не ме болеше, вратът също. Просто чудо! Как да не се учудиш? Учителят направи всичко това за мен. Учителят върна дълговете ми за няколко минали живота.

Милосърдието на Учителя е огромно. Нямам какво да дам в замяна. Като Ваша ученичка ще следвам твърдо Вашите наставления – ще изучавам Закона и усърдно ще се усъвършенствам. И занапред ще бъда истински Дафа ученик от периода на Фа-коригирането, помагайки на Учителя във Фа-коригирането, в спасяването на съзнателни същества и заедно с Учителя ще се върна към първоизточника.

Версия на китайски език: http://minghui.org/mh/articles/2007/8/28/161679.html

По http://ru-enlightenment.org/docs/2007/1101/294205520.htm