Да изминем пътя си с милосърдие и праведни мисли

Преди пет или шест години, след като ме пребиха с електрошокови палки, не можех да ходя. Оставиха ме в малка, мрачна, единична камера заедно със съученик, който беше измъчен до такава степен, че се разболя от туберкулоза. Единственото, което виждахме всеки ден, това беше човекът, който носеше храната. На лицето му имаше маска, а на ръцете – ръкавици, за да се спаси от заразяване. Без да казва нито дума, той оставяше храната на противоположната страна в килията и излизаше. Изглежда, че охраната просто чакаше да умрем.

Ние оживяхме, благодарение на вярата в Учителя и Дафа, и поддържайки се един друг. Осъзнахме, че не бива да умрем тук, че трябва да излезем живи и да разобличим злото. С помощта на Учителя, майка ми дойде в трудово-поправителния лагер, за да изиска освобождаването ми, и други мои роднини също се противопоставиха на преследването. Накрая ме върнаха обратно вкъщи. По това време дори не можех да се обслужвам самостоятелно.

След като се върнах вкъщи продължих да изучавам Фа и да изпълнявам упражненията. Всеки ден разяснявах истината на преминаващите улични търговци. Аз ги молех да пренесат това, което купувах и те обикновено питаха какво ми е на краката. Казвах им, че служителите на комунистическата партия са ме докарали до това състояние. И добре, че Фалун Дафа отново и отново спасява живота ми. И така, един след друг, те разбираха истината, а аз се оправях.

След около месец можех вече да ставам, опирайки се на стената, и придвижвайки се бавно. След три месеца, можех с помощта на патерици, да слизам етаж по-надолу. Не преставах да разяснявам истината около дома си. От полицията постоянно ме наблюдаваха. Помислих: «Дори не помисляйте да преследвате съучениците ми чрез мен». Всеки път практикуващите искаха да дойдат да ме видят, но аз ги молех да не идват. Казвах им да не се безпокоят за мен, тъй като докато Учителят е до мен няма да имам неприятности. При среща с практикуващи на улицата, не се здрависвах с тях. Понякога те не ме разбираха и мислеха, че се страхувам, но аз ги защитавах.

Един път по време на разясняването на истината разбрах, че някой е доложил за мен на полицията, но не си тръгнах. От една страна, аз все още с мъка се придвижвах, но по-важното е, че исках да разясня истината на тези хора, които щяха да дойдат. Когато един полицай дойде до мен, му разказах за себе си. Той се трогна до сълзи и ме убеждаваше да дам под съд виновниците. След разговора дори ме отведе до вкъщи с колата си.

Един път разяснявах истината на глухоням човек, който после предаде казаното от мен на негови приятели. Тъй като разяснявах истината, здравето ми се подобряваше. След шест месеца не се нуждаех от патерици. Вече минаха пет или шест години и аз продължавам да разяснявам истината на хората всеки ден.

Исках да разкажа историята си на съучениците ми, които се намираха под постоянно наблюдение и жестоко преследване. Не се притеснявайте, че съучениците не могат да ви разберат. Не се притеснявайте, че съучениците могат да помислят, че се страхувате. Само ако вярваш в Учителя и Дафа, ако сърцето ти е в Дафа и ти съхраняваш милосърдието и праведните мисли, ще можеш да осветиш своя път, да се освободиш от привързаностите и да спасяваш съзнателните същества по съответния начин. Да хармонизираме всичко в съответствие с пожеланията на Учителя – това е път, водещ към Бога, по който се появяват най-различни чудеса.

Версия на китайски език: http://minghui.ca/mh/articles/2007/10/27/165332.html

По http://ru-enlightenment.org/docs/2007/1119/134221344.htm