Дъщеря на хвърлена в затвор практикуваща моли за помощ

Уан Чунян е уважаван предприемач от провинция Далиан и заместник-управител на международната транспортна компания „Канлай”. Тя многократно била репресирана, защото практикува Фалун Гонг. Сега е в ареста, а дъщеря й моли за помощ.

Г-жа Уан Чунян

"Здравейте!

Аз съм дъщеря на Уан Чунян. Майка ми е подложена на преследване, защото практикува Фалун Гонг. Тя ми е дала всичко, от което се нуждая като нейна дъщеря. Сега страда, затова трябва да направя опит да я спася. В това писмо описвам истинските преживявания на нашето семейство през 26-те години от моя живот. Надявам се, че онези, които прочетат това писмо, ще помогнат.

Днес е 26 октомври. Не съм виждала майка си повече от 70 дни. Посещавах училище, което се намира на 400 км от дома ни. Сега с мама ни делят студени затворнически решетки вместо релсите на влака, както беше в миналото.

Родена съм през 1982 г. и съм отгледана от баща ми, тъй като мама имаше сериозни здравословни проблеми, свързани с неврастения и ревматизъм. През младежките ми години майка ми страдаше и от сърце. През най-тежките си периоди дори не можеше да спи от неврастенията. През 1994 г. започна бизнес и ежедневието й стана много напрегнато. От това здравето й се влоши още повече и настроението й също не беше добро. В атмосферата в семейството се чувстваше постоянно силно напрежение. Всеки месец мама харчеше над 1000 юана за хранителни добавки, лекарства и терапия.

Докато учех в гимназия, мама беше много заета в работата си и често пътуваше служебно или имаше социални ангажименти. Виждахме се все по-рядко. Не можех да разбера положението й по онова време и се възпротивявах все повече на поведението й. Това доведе до много конфликти между нас. Но тъй като не обичах много да говоря, не обсъждах чувствата си с нея. Пренебрегвай я.

Накрая нещата тръгнаха в положителна посока. Един ден някой даде на мама книгата „Джуан Фалун” [тази книга съдържа основната философия на Фалун Дафа]. Първият ден, след като прочете книгата, мама спа много добре и не взе приспивателни. След като продължи да чете книгата артритът й изчезна като по чудо! Проблемите със сърцето също. В работата си започна да подобрява качеството на услугите и да се държи по-честно с клиентите. Вкъщи отново започна да върши домакинската работа, която за дълги години беше изоставила и от която се оплакваше. За мен беше още по-радостно, че проявяваше желание да прекарва повече време и да общува с мен. Обясняваше ми и принципите в „Джуан Фалун”. Това ми помогна да разбера много неща, които преди не знаех. Сега съм наясно, че човек трябва да зачита другите и да се вглежда в себе си, за да открие недостатъците и грешките си. Той трябва да е истински мил с тях, за да може всеки да има спокойна атмосфера и щастлив живот. Накрая се убедих, че принципите, които научих, са верни, и виждайки промяната в майка ми, също започнах да се променям. В продължение на 10 години семейството ми живя щастливо и весело.

След началото на преследването на Фалун Гонг, което започна на 20 юли 1999 г., върху семейството ми се спотаиха сенките на нещастието. Мама беше принудена да стои далеч от дома заради репресиите и не можехме да я виждаме много често. Ден и нощ, полицаи идваха и чукаха на вратата на къщата, понякога посред нощ. Тогава за мен все още се грижеше татко и живеех безгрижно. След като преминах изпита за влизане в университет, разбрах, че съм приета да уча в друг град. Започнах да предчувствам хубавия живот, който ме очакваше там.

В края на 2001 г. получих обаждане от мама, че татко е изчезнал и никой не го е виждал от три дни. Няколко часа по-късно ми съобщиха, че е откаран в спешно отделение и побързах да ида в болницата. Много наши роднини също бяха там. Бях много объркана, че имаше и голям брой цивилни полицаи. По-късно научих, че една от лелите ми се грижела за баща ми, докато е в болницата, а полицията чакала майка ми да се появи. Затова чакаха, за да я хванат. Освен това се оказа, че баща ми е открит в безсъзнание у дома, след като го нямало три дни. Роднините ми докладвали случая на баща ми на полицията, а те първо се поинтересували къде е майка ми. Те огледали дома ни, където бил намерен баща ми, но все още не ни даваха каквато и да е информация по случая.

През това време се чувствах много нещастна. Баща ми така и не дойде в съзнание и по-късно почина. Никой никога не разбра какво му се е случило през онези три дни. Баща ми винаги ме защитаваше и обичаше силно. Сега лежеше в легло и аз го гледах тъжно с насълзени очи.

Роднините научиха, че след конфликт с полицаи, върху черепа на баща ми е имало разкъсване с големина около пет квадратни сантиметра. Полицай Уу Йинан от район Шидан постоянно тормозел баща ми, проклинал майка ми и изисквал да му се дават пари и имущество. Татко не могъл да търпи обидите спрямо мама и зашлевил Уу Йинан по лицето. Уу заплашил баща ми: „Почакай и ще видиш!” Не след дълго татко беше намерен ранен.

Смъртта на баща му беше доста подозрителна. Роднините ми отидоха в полицията да питат за причината за смъртта. Там им казали: „Ако искате разследване, първо съпругата му трябва да дойде в управлението и да попълни рапорт”. По онова време майка ми не беше с ясно съзнание заради огромната скръб. Не съзря клопката и отново я арестуваха. Семейството на баща ми също беше дълбоко потресено от смъртта му.

Вследствие на мъката баба ми беше парализирана и на легло, а дядо скоро почина. Щастието и хармонията на повече от 20 роднини се разпадна. Искахме само да сме добри хора в обществото и да се отнасяме добре с другите хора. Къде е тук справедливостта?

По-късно мама беше задържана в женския затвор Дабей в Шенян. Позволяваха ми да виждам мама веднъж на няколко месеца. При първата ми визита с тъга забелязах, че се е променила! Красивата ми и разговорлива майка беше отслабнала и изтощена. Красивата й дълга, чуплива коса беше чорлава и подстригана до ушите. Носеше опърпана затворническа униформа и по тялото й се виждаха синини от побой. Стоях безсилна на вратата, просто я гледах – единственият останал на света мой най-близък роднина – в затвор и страдащ толкова много. Не можех да направя нищо освен да продължа да понасям болката.

Мама беше освободена от затвора малко след началото на 2004 г. след като се върнахме вкъщи, намерихме вратата счупена и дома ни - порутен до неузнаваемост. След като се оплакахме в полицията, служители на реда дойдоха у нас и попитаха: „Къде е майка ти?” Така тя отново беше принудена да напусне дома ни.

През 2007 г., когато се дипломирах в университета, мама реши наеме друг апартамент, защото не искаше да страдам. На 14 август 2007 г. мама и аз отидохме да пазаруваме в един супермаркет. Веднага щом излязохме от автомобила, бяхме арестувани и отведени в полицейски участък. Домът ни беше обискиран, а служебният автомобил, който мама караше, беше конфискуван от полицията. Мен ме държаха на втория етаж, а мама на петия етаж. Страхувах се, че мама може да пострада отново, така че многократно молих да я видя. Молбата ми беше отхвърлена безпричинно. Чудех се как е възможно да отвеждат някого посред бял ден без причина. Разпитваха ме две групи служители. Искаха да се съглася с тях и да обвиня мама за някакви неща, за които никога не бях чувала. Когато разбраха, че няма да им сътруднича, ме поляха с мръсна вода и ме зашлевиха по лицето.

Сега, както хиляди и хиляди деца на практикуващи Фалун Гонг, разделени от своите родители, аз тъгувам по мама всеки ден и се тревожа за сигурността и благосъстоянието й. Макар да страдаме толкова много, все още вярваме, че денят на справедливостта ще дойде. Истината ще бъде разкрита и доброто ще се върне на земята. Това, което сме платили днес, не е било, за да спечелим нещо за себе си, а е за доброто бъдеще, в което всички добри хора по света ще могат да живеят.

Надявам се, че всеки ще помогне.

Дъщерята на Уан Чунян

7 ноември 2007 г."
**********************************

Информация по случая:

Уан Чунян, практикуваща Фалун Гонг, била заместник-управител на международната транспортна компания „Канлай”. Тя е от провинция Ляонин. Дъщеря й е на 26 години и се казва Пинпин. На 14 август 2007 г. служители на Бюрото за градска сигурност и Общинското бюро за сигурност, след като следили Уан три месеца, я арестували. Сестрите й Уан Чунзрон и Уан Чунйин, както и още десет практикуващи, били арестувани по същото време.

Държавни служители, замесени в случая:

Чън Шин, заместник-началник на екипа за национална сигурност в Далиан: 82637089
Цзян Чаомин, началник на полицията, национален екип за сигурност и полицейски участък и поделение Джон Шан: 82804361, 82637821, 83792064, 2813002
Управление "6-10": 82633767, 82635451
Джан Чинуей, директор на район Джон Шан: 82729007
Мън Фанган, заместник-директор: 82716643

Друга статия по случая: http://www.clearharmony.net/articles/200710/41713.html

Бележка:

1. "Юан" е китайската валута; 500 юана се равняват на средния месечен доход на градски работник в Китай.

Версия на китайски език: http://minghui.ca/mh/articles/2007/11/11/166346.html